Решение № 112 от 14.10.2026, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Гражданско дело 681/2026
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Царево, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100681 по описа за 2026 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС.
Подадена е искова молба от О. Ц. против С. Й. С., с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответницата не притежава вещно право на строеж, по силата на което да изгради жилищна сграда с допустима РЗП от 200 кв. м. върху **** в поземлен имот с идентификатор ****по КК на гр. Ц., по одобрен **проект, съгласно предвижданията на ПУП на гр. Ц., поради погасяване по давност на учреденото ограничено вещно право.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ****по КК на гр. Ц., ***Ц., Б. ***, с площ от 417 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., като правото си на собственост установява с Акт за частна общинска собственост №***от ****., вписан в **** на ****. под акт №**, том **, дв. вх. рег. №***.
Твърди, че с Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна ***собственост от ****., вписан в **** под акт № ***, том ***, дв. вх. рег. № ****/****., О.
Ц. е учредила възмездно на ответницата С. Й. С. вещно право на строеж срещу заплащане на сумата от 3000лв., по силата на което право същата да изгради жилищна сграда с допустима РЗП от 200 кв. м. върху *** в процесния поземлен имот. Сочи, че до настоящия момент ответницата не е реализирала така учреденото ограничено вещно право на строеж в предвидения в чл. 67 ЗС петгодишен срок, в резултат на което същото се е погасило по давност в полза на О. Ц.. Поддържа, че поради наличието на вписания договор за учредяване право на строеж ответницата продължава да се легитимира пред трети лица като титуляр на учреденото право, въпреки твърдяното му погасяване по давност, което препятства ****да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. Й.
С., с който същата изцяло признава предявения иск. Заявява, че до настоящия момент не е реализирала учреденото й вещно право на строеж, макар да й е било издадено Разрешение за 1 строеж №***/***. от *** на О. Ц. за обект „****“, като сочи, че не е започнала строителството поради липса на финансови средства. Посочва също, че не е презаверила издаденото разрешение за строеж в законоустановения срок и счита, че към настоящия момент одобреният технически проект и разрешението за строеж са с прекратено действие.
Поддържа, че с поведението си не е дала повод за образуване на делото, поради което моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК направените по делото разноски да бъдат възложени върху ищеца.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. С оглед заявеното с писмения отговор признание на иска прави изрично искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебното заседание.
С протоколно определение от ***. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, поради което събраните в производството доказателства не следва да бъдат обсъждани по същество.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Налице е изрично признание от ответницата на предявения срещу нея отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС. Ответницата е признала иска още с депозирания отговор на исковата молба. Не са налице пречките, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като предмет на спора е съществуването на ограничено вещно право на строеж, което има имуществен характер и с което неговият носител може да се разпорежда. Ето защо, направеното от ответницата признание на иска е допустимо. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил изрично искане за постановяване на решение съобразно признанието.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице условията за постановяване на решение в хипотезата на чл. 237, ал. 1 ГПК, като предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В настоящия случай ответницата е признала предявения иск още с отговора на исковата молба. По делото не се установява преди образуване на производството същата да е оспорвала погасяването на учреденото й право на строеж или да е предприемала действия по упражняването му след изтичане на петгодишния срок по чл. 67 ЗС. Самото обстоятелство, че договорът за учредяване на правото на строеж продължава да бъде вписан, не обосновава извод, че ответницата е дала повод за завеждане на делото. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и направените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС вр. чл.
237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Ц., *** с адрес гр. ******, че С.
Й. С., ЕГН **********, с адрес гр. ********, не притежава вещното право на строеж, учредено в нейна полза с Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна ***собственост от *****., вписан в ***** под акт № ***, том ***, вх. рег. № ***/****., за изграждане на жилищна сграда с допустима разгъната застроена площ от 200 2 кв. м. върху *****в поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на гр. Ц., О. Ц., о. Б., по одобрен ****проект, съгласно предвижданията на ПУП на гр. Ц., поради погасяването му по давност вследствие неупражняването му в предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗС петгодишен срок.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
3