Решение № 9 от 09.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000579 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 21 от 24.06.2025г., постановено по т.д. № 49 по описа за 2024г. на ОС Кърджали, с което е осъден Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665 със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. ” Граф Игнатиев” № 2 да заплати на всеки от ищците Е. Ю. А.

ЕГН ********** и М. Ш. А. ЕГН ********** сумата от по 80 000 лв., съставляваща обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпилата смърт на сина им М.

М. А. при ПТП, станало на 14.06.2019 г., причинено виновно от В.С., роден на ***г. в гр. С., гражданин на Ш. при управление на лек автомобил марка и модел Пежо 406 с шведски регистрационен номер ***, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП-то, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 02.05.2024 г. до окончателното им заплащане и са отхвърлени исковете до размера от по 165 000 лв..

Решението в отхвърлителните части е обжалвано от Е. Ю. А. ЕГН 1

********** и М. Ш. А. ЕГН ********** с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Оспорен е и извода на съда досежно приетото за основателно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и конкретно определения принос на пострадА.я. Искането, отправено до въззивният съд, е решението в частта, с която предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени над присъдените за всеки един от ищците обезщетения от по 80 000 лв. до 165 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което исковете да бъдат уважени до посочения размер, като се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията 29.01.2024г. до окончателното изплащане на главниците. Заявяват искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, представляван от адв. Ст. М. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението е обжалвано и от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, представляван от адв. Ст. М. в частта, с която в полза на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди над 70 000 лв. до 80 000 лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва, считано от 02.05.2024г. до окончателното заплащане на главниците. Изложени са съображения за неправилно приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимите се на ищците обезщетения, както и за неправилно определен момент, от който ответника е в забава като твърдението е, че същия не е изпаднал в забава, тъй като е определил, но не е заплатил обезщетения от по 70 000 лв. за всеки един от ищците, тъй като те не са посочили банкови сметки. Настоява решението да бъде отменено в частта, с която в полза на ищците са присъдени обезщетения над 70 000 лв. до 80 000 лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва, считано от 02.05.2024г..

Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищците, с който въззивната жалба на ответника е намерена за неоснователна и недоказана, а искането е решението в оспорената от него част да бъде потвърдено. Претендира 2 разноски.

Постъпила е и частна жалба от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, представляван от адв. Ст. М. срещу определение № 251 от 24.08.2025г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Като твърди, че оспореното определение е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че адв. С. е осъществил едни и същи процесуални действия по защита на двамата ищци, без да е отчел фактическата и правна сложност на спора е определил на адв. С. възнаграждение в размер на общо 14 100 лв. /2 х 7050 лв./, което счита за несъответно на извършеното и настоява определението да бъде отменено, а молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде удовлетворена.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв. С., с който частната жалба е определена като неоснователна, а искането е оспореното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и субективно съединени искове на Е. Ю. А. ЕГН ********** и М. Ш. А. ЕГН ********** против Гаранционен фонд с правно основание чл. 558, ал.5 вр. с чл. 557, ал.1, т.2, б.а КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 195 000 лв. за всеки от ищците за неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилото на 14.06.2019г. ПТП, при което е починал техния син М. М. А., причинено виновно от В.С., роден на ***г. в гр. С., гражданин на Ш. при управление на лек автомобил марка и модел Пежо 406 с шведски рег. № ***, за който няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата на ПТП-то.

Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до следното: на 14.06.2019г. между 22.00 ч. и 6.00 ч. на следващия ден на път I – 5 в района на км. 360+620 м. в землището на с. З., община М., обл. Кърджали В.С. при управление на лек автомобил Пежо 406 е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП, като се е движил с несъобразена скорост и по 3 непредпазливост е допуснал настъпване на ПТП, при което е настъпила смъртта на сина на ищците – М. А.. Твърдят, че причинителя на ПТП-то е избягал от местопроизшествието и се е укрил, както и че управлявания от него автомобил не е бил със сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност към датата на настъпването на произшествието. Сочат, че лекият автомобил се е движил с несъобразена скорост и след загуба на контрол на обстановката пред автомобила не е възприел движещия се в дясната част на дясното платно на велосипед М. А., вследствие което е настъпил удар с предната дясна част на бронята на автомобила и в задната гума на велосипеда, а велосипедиста, заедно с велосипеда е бил възкачен на капака на автомобила, плъзнал се назад и се ударил в панорамното стъкло на автомобила, след което автомобила е понесъл велосепедиста на известно разС.ие, докато той не изпаднал отдясно зад него, извън пътното платно, където бил открит на сутринта мъртъв. Твърдят, че за станалото е съставен констативен протокол за ПТП, както и че с влязла в сила присъда № 10 от 28.09.2020г. по НОХД № 177/2020г. по описа на ОС Кърджали В.С. е признат за виновен, че като водач на лек автомобил Пежо 406 на 14.06.2019г. около 22.00 ч. до 06.00 ч. на следващия ден е нарушил правилата за движение по пътищата в чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. А.. Вследствие причинената смърт на сина им, ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания. Сочат, че изпаднА. в стрес и не можели да спят; настъпилата смърт на сина им определят като внезапна и неочаквана трагедия, която предизвикала шок за тях, тъй като били изключително привързани към своя син и емоционално повлияни от загубата на опората в семейството и в живота, доколкото сина им полагал грижи за тях, тъй като живеели в едно домакинство. Обстоятелството, че М. бил глухоням, ищците сочат, че е довело до изграждане на изключително силна връзка, която била повлияна и от това, че именно сина им работил и ги подпомагал финансово. Като твърдят, че макар и да са изминА. четири години от настъпилата злополука, те не са се отърсили от загубата и кошмара, който са преживели, както и че виновния за станалото ПТП водач е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и ищците са сезирА. ответника на 09.06.2022г. с искане за определяне и изплащане на обезщетение, в резултат на което получили предложение за заплащане на по 70 000 лв., при определяне на справедлив размер от 140 000 лв., намален с 4 признат принос за пострадА.я в размер на 50%, с което изразили несъгласие, настояват съда да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд да им заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания в размер на сумата по 195 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на главниците. Претендират разноски.

Ответникът – Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.” Граф Игнатиев” № 2, ет.4 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като твърди, че е определил обезщетение в размер на по 140 000 лв. за всеки един от ищците, което е редуцирал с 50 % принос на пострадА.я, който се е движил в тъмната част на денонощието с велосипед, без да постави светлоотразителна жилетка, управлявал е велосипед без устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад и след употреба на алкохол /1.47 промила/. Сочи, че за определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 140 000 лв. ищците са уведомени с писма изх. № 24-01-40 от 12.03.2024г. и изх. № 24-01-40 от 12.03.2024г., поради което и за посочената сума лихва не се дължи, тъй като е налице забава на кредитора. При условията на евентуалност оспорва началния момент, от който се дължи законната лихва и настоява същата да бъде присъдена от датата, на която е постъпила исковата молба. Оспорва размера на претендираните обезщетения, като твърди, че същия е несъответен на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че пострадА.я е допринесъл със своето поведение в значителен размер – 50 %, тъй като се е движил по средата на пътното платно, управлявал е технически неизправен велосипед след значителна употреба на алкохол, без поставени задължителни светлини, без светлоотразителна жилетка, без да се огледа и да даде предимство на преминаващите автомобили, да ги пропусне да минат, без да съобрази интензивността на движението и разС.ието до приближаващите автомобили.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ във вр. с чл. 558, ал.2 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадА.я срещу Гаранционен фонд е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране му по реда на чл. 380 КЗ за 5 доброволно уреждане на отношенията между пострадА.я и Гаранционен фонд по повод плащане на обезщетение. В конкретният случай Гаранционен фонд е сезиран по реда на чл. 380 КЗ с претенция, изпратена по пощата на 03.06.2022г. и получена на 09.06.2022г., по която е определено обезщетение в размер на по 140 000 лв. за всеки един от ищците, редуциран с 50 % принос на пострадА.я или 70 000 лв., с което заявителите не са се съгласили.

Съгласно чл. 558, ал.5 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако сезирания орган не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с несъгласието на увредените лица да приемат определеното му обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск.

Няма спор между страните, че с влязла в сила присъда № 10 от 28.09.2020г., постановена по НОХД № 177/2020г. по описа на ОС Кърджали В.С. е признат за виновен в това, че за времето от 22.00 ч. на 14.06.2019г. до 06.00 ч. на 15.06.2019г. на път І - 5, км. 360, м.620 /гр. Кърджали – ГКПП Маказа/ в землището на с. З., община М. при управление на МПС – лек автомобил „Пежо“, модел „406“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение чл. 20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М.