Определение № 642 от 23.02.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 841/2024
- Вид
- Определение № 642
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Катерина Въткова Ненова, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642 гр. София, 23.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20241800500841 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по Молба с вх. № 10177/19.09.2025 г. на въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с която се иска постановеното по делото Решение № 256/19.05.2025 г. да бъде допълнено в частта относно разноските, като в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се присъдят съдебно – деловодни разноски съобразно изхода на производството.
От насрещната страна е постъпил отговор в законоустановения срок. Въззиваемият С. Г. Д. намира молбата за неоснователна. С решението по същество на делото въззивният съд се бил произнесъл по всички спорни въпроси, включително по въпроса за разноските. В мотивите на решението подробно се посочвало на какви разноски има право всяка от страните в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство. Посочено било също, че съдът служебно извършва прихващане на разноските и след това прихващане разноски се дължат единствено на въззиваемия С.
Г. Д.. В заключение се сочи, че молбата за допълване на решението в частта за разноските цели единствено да шиканира процеса и да забави удовлетворяването на вземанията в бъдещо изпълнително производство.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК гласи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му относно разноските. В случая се касае за необжалваемо решение - Решение № 256/19.05.2025 г., неразделна част от което обаче са Решение № 437/26.08.2025 г. и Решение № 457/29.09.2025 г. С последното решение от 29.09.2025 г. е отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението именно в частта относно разноските.
1
По – конкретно, присъдените поради техническа грешка разноски вместо в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, са възложени с решението за поправка на ОФГ в тежест на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Затова правният интерес на въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да заяви искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е породен именно след постановяване на неблагоприятното за него Решение № 457/29.09.2025 г. за поправка на ОФГ, неразделна част от Решение № 256/19.05.2025 г., и едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на последното решение – 29.09.2025 г., поради което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява подадена в законоустановения срок.
По същество
Искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските е неоснователно, тъй като изрично в мотивите на акта са изчислени дължимите за всяка от страните съдебно – деловодни разноски, след което помежду им е извършено служебно прихващане. След прихващането разноски се полагат единствено на въззиваемия С. Г. Д., респ. същите са възложени в тежест на въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Именно в същия смисъл е и правораздавателната воля на решаващия състав, обективирана в диспозитива на Решение № 457/29.09.2025 г., поправящо ОФГ в Решение № 256/19.05.2025 г. Не е налице основание с диспозитива да се присъждат разноски в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, тъй като съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски са имали и двете страни. Вземанията им за разноски са насрещни и с оглед извършеното прихващане се считат погасени до размера на по – малкото вземане. Ето защо като окончателен резултат съдебно – деловодни разноски са присъдени само в полза на въззиваемия С. Г. Д.. Не е налице основание за преразглеждане на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез неговото допълване. В заключение подадената Молба с вх. № 10177/19.09.2025 г. е неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 10177/19.09.2025 г. на въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с която се иска постановеното по делото Решение № 256/19.05.2025 г., неразделна част от което са Решение № 437/26.08.2025 г. и Решение № 457/29.09.2025 г., да бъде допълнено в частта относно разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3