Решение № 3448 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3448 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20241100501830 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗД „Б.И.“ АД срещу постановление на ЧСИ Б. по изпълнително дело № 20248500400002, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на разноските в частта, касаеща определеното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят сочи, че е застрахователно дружество с публични сметки и действията по изпълнителното дело следва да се изчерпят с искане за запор. Ето защо дължимо е само адвокатско възнаграждение за образуване на делото в минимален размер от 200 лв. Моли съда да отмени обжалваното постановление и определи дължимо по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Ответниците по жалбата заявяват становище за неоснователност. Посочва, че действията по изпълнителното дело не се ограничават до искане на запор на сметки, извършвани са справки и са получавани копия от документи и пр. Проучването на имущественото състояние на длъжника следва да се отчете като действие по водене на делото. Възнаграждението следва да се определи за всеки от взискателите, а не в общ размер от 200 лв.

ЧСИ Б. излага мотиви за неоснователност на жалбата, като определените разноски са дължими и съобразени с правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20248500400002 по описа на ЧСИ А. Б. е образувано по молба 1 от 04.01.2024 г. на Б.К., К.К., М.К., Б.К. и Д.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.дело № 347/2023 г. на АС Бургас и решение по гр.дело № 120/2023 г. на ОС Ямбол. В изпълнителния лист е отразено осъждане на ЗД „Б.И.“ АД да заплати на Б.К., К.К., М.К., Б.К. и Д.К. сума в размер на по 95000 лв. за всяка страна, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Взискателите са поискали присъждане на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в общ размер 27450 лв., както и налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Към сезиращата молба са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие с отразяване всеки от взискателите да е договорил и заплатил възнаграждение в размер на 5490 лв.

Покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 05.01.2024 г.

На 12.01.2024 г. длъжникът ЗД „Б.И.“ АД е подал молба за намаляване на адвокатското възнаграждение до дължимото за образуване на изпълнителното дело, евентуално – до установения в наредбата минимум. С молба от 15.01.2024 г. длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че с определение № 82/12.01.2024 г. по т.д. № 61/2024 г. е постановено спиран е на изпълнението и моли съдебния изпълнител да преустанови действията по събиране на сумите по невлязлото в сила осъдително решение.

Настоящият съдебен състав взема предвид, че към 12.01.2024 г. действията на взискателите, чрез процесуален представител, са се ограничили до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Не се твърди и не се установява избраният изпълнителен способ да е неефективен и да е пристъпено към следващи изпълнителни действия, свързани с водене на изпълнителното дело. Ето защо дължимото адвокатско възнаграждение, предвид идентичността на предприетите от процесуалния представител действия, следва да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 200 лв. Между 12.01.2024 г. (подаване на молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение) до 15.01.2024 г. (подаване на молба за спиране на изпълнителното дело въз основа на определението на ВКС) няма действия по водене на изпълнителното дело по смисъла на т. 2 от чл. 10 от Наредбата не се е изисквало.

По тези съображения атакуваното постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва бъдат намалени на 200 лв.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на насрещната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с 2 възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 1091/23.01.2024 г. на ЗД „Б.И.“ АД постановлението по изп. дело № 20248500400002 на ЧСИ А. Б., с което е оставено без уважение възражение вх.

№ 491/12.01.2024 г. длъжника ЗД "Б.И." АД срещу признато адвокатско възнаграждение в полза на взискателите за сумата над 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б.П.К., К.П.К., М.П.К., Б.П.К. и Д.П.К. изп. дело № 20248500400002 на ЧСИ А. Б. за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до размера от 27450 лв. към 15.01.2024 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3