Определение № 1922 от 21.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1922 гр. Варна, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500771 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 8946/17.11.2025 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу постановено решение № 165/16.10.2025 г. по гр. дело № 127/2025 г. по описа на Районен съд - Девня.

Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и допустимостта на производството, констатира, че в постановеното решение № 165/16.10.2025 г. по гр. дело № 127/2025 г. по описа на Районен съд - Девня, както и в решение № 25/19.02.2026 г., постановено по същото дело на основание чл. 247 от ГПК, са допуснати технически грешки при изписване на исковите претенции на ищеца, съответно не е събрана в цялост дължима държавна такса за въззивното производство.

За да достигне до посочения извод, съдът съобрази, че производството по делото е образувано по искова молба от М. А. А. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на суми по изпълнителен лист № 864/26.09.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 1168/2011 г. по описа на Районен съд - Девня, срещу М. А. А., ЕГН ********** и Х.С.С., ЕГН **********, за суми в общ размер на 11 965.96 лева, от които:

- 9 619.23 лв., непогасена главница по договор за кредит №11/16168945/18.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-21.09.2011 г. до окончателното заплащане;

- 1 553.75 лв. договорна лихва за периода 24.11.2010г.-21.09.2011г., - 792.98 лв. наказателна лихва за периода от 19.08.2010-21.09.2011г.;

- 728.64 лв. съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от които 489.32 лева юрисконсултско възнаграждение.

1

При служебна проверка съдът установи, че при произнасяне по съществото на исковата претенция, първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка, посочвайки, че е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 11 965.96 лева, приемайки същата за непогасена главница по договор за кредит от 18.09.2008 г. Всъщност посочената сума представлява посочен от заповедния съд общ сбор на всички суми по изпълнителния титул.

Наред с това настоящият съдебен състав намира, че в решение № 25/19.02.2026 г. с правно основание чл. 247 от ГПК, постановено по гр. дело № 127/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, е налице още една техническа грешка. Вместо коректно посочените в исковата молба и молба с вх. № 105/08.01.2026 г. периоди на договорна и наказателна лихва (посочени погоре), съдът е възприел други, които не са съответни на претенцията на ищеца.

Освен това въззивният съд установява, че въззивна жалба с вх. № 8946/17.11.2025 г. не е надлежно администрирана, тъй като не е събрана дължимата държавна такса в цялост.

Съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС при предявен иск на основание чл. 439 от ГПК страната подава обективно съединени искове за установяване несъществуването на всяко отделно отричано вземане, предмет на принудително изпълнение. Цената на иска се определя отделно по всяка от исковите претенции за всяко отричано вземане на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК (Решение № 195/25.11.2024 г. на ВКС по т. дело № 1964/2023 г., I I т. о.) Поради това държавната такса за обжалване пред въззивна инстанция е в размер 2% от всеки от обжалваните искове, но не по-малко от 25.00 лева, съгласно чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В настоящия случай се обжалва съдебното решение в цялост и държавна такса се дължи за всеки от обжалваните искове, вкл. за разноските в заповедното производство.

Изчислена по посочения начин, държавната такса възлиза на 139.82 евро, от която са заплатени само 122.36 евро, поради което следва да бъде доплатена сумата от 17.46 евро.

Тъй като действията по отстраняване на констатираните технически грешки в постановените обжалвани решения, както и по администриране на въззивната жалба са от компетентността на първоинстанционния съд, то настоящото производство следва да бъде прекратено, а първоинстанционното дело върнато на Районен съд - Девня за извършване на необходимите действия. След изпълнение на указанията на съда, делото следва да бъде върнато на Окръжен съд - Варна за произнасяне по въззивната жалба.

В допълнение настоящият съдебен състав намира за необходимо да укаже, че държавната такса по исковата молба не е внесена в пълния дължим размер. В рамките на правомощията си районният съд следва да приложи нормата на чл. 77 от ГПК и да досъбере сумата в размер на 34.92 евро.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 771/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна, търговско отделение.

ВРЪЩА гр. дело № 127/2025 г. на Районен съд - Девня за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 165/16.10.2025 г. по гр. дело № 127/2025 г. по описа на Районен съд - Девня, изменено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 25/19.02.2026 г., съобразно изложените в настоящото определение мотиви.

ВРЪЩА гр. дело № 127/2025 г. на Районен съд - Девня за надлежно администриране на депозираната въззивна жалба, съобразно изложените в настоящото определение мотиви.

След поправяне на решението и надлежно администриране на въззивната жалба, делото следва да бъде върнато на Окръжен съд - Варна за произнасяне.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3