Решение № 95 от 21.07.2023, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 112/2023
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 21.07.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- Христо Витков Първанов
Цитирани разпоредби
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 14, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 19, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 55 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. гр. Червен бряг, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно наказателно дело № 20234440200112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от "***" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.Д.Н срещу Наказателно постановление № ***7 г. на Д.ИТ, град Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение по чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ. В жалбата се твърди, че дружество е изпълнило задълженията си по чл. 19, ал. 1 ЗЗБУТ като е запознало двамата технически ръководители Г и М, както и на работника на третото лице „***" ЕООД с оценката на риска, както и с плана за безопасност и здраве. Нещо повече, именно И Г и О. М като ръководители са инструктирали работниците и служителите, които са били заети на обекта в гр. Червен бряг за мерките за безопасност и тези, които се предприемат за отстраняването, намаляването и контролирането на тези рискове. Това тяхно задължение е произтичало от притежаваната компетентност и изпълнявани функции на технически ръководител на обекта (първия) и лице, които надзирава качеството на изпълняваните дейности по полагане на водопроводни и канализационни елементи (втория).
Сочи се още, че трудовата злополука е настъпила в момент, когато работният ден не е бил започнал, т.е. по време, когато не е следвало да се извършват никакви строителни работи. В този смисъл са били и устните указания на И Г и О. М. Посочените като общи работници Г.Х и К.К не са запознати с оценката на риска, тъй като не са били кьм този момент работници на „***" ЕООД и не е било известно, че са били изпратени на обекта от подизпълнител, с когото са имали уговорка да бъде сключен трудов договор. Твърди се, че оспорващото дружество няма как да запознава и информира лица, които не са работници и се намират на строителния обект извън времето за работа на него. Съвършено добросъвестно дружеството било изпълнило задълженията си по чл. 19, ал. 1 ЗЗБУТ спрямо онези физически лица (работници и служители), които са в трудово правни отношения с 1 изпълнителите и подизпълнителите на обекта и които са обявени като такива пред него. Г.Х и К.К не били такива, те не са имали право да присъстват на строителния обект, нито е имало каквато и да е информация за техническите ръководители, че те били изпратени да работят от подизпълнител. Посочва, че именно техническия ръководител и бригадира на обекта по см. на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. са лицата, чиито указания е следвало да бъдат спазвани при изпълнение на дейностите. Присъствието на тези две лица Х и К било въпреки устните разпореждания да не се започва работен процес и да се изчака връщането им на площадката, както и началото на работния ден.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП № ***7 от 14.02.2023 г., издадено от Директор на дирекция ИТ- Плевен, с което на дружеството се налага имуществена санкция от 5000 лева за нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗЗБУТ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
РАЙОНЕН СЪД Червен бряг, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
С Протокол за извършена проверка с № ПР2239566 от 05.12.2022 г. контролните органи на ДИТ - Плевен, след извършена от Б. А. Н. и А В. Д. - гл. инспектор в ДИТ Плевен проверка на място на 27.11.2022 г. в обект, „Реконструкция на обходен път на гр.
Червен бряг – бул. *** и общински път PVN 2194, обект № 92 „Изграждане дъждовен колектор“ обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, бул. *** на кръстовището за гр.
Луковит и с. Реселец, зад бензиностанция „Петрол“ и по документи на дата - от 03.11.2022 г.
До 05.12.2022 г., дали на работодателя в лицето на "НОВАКО СТРОЙ" ЕООД, град Плевен задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
С оглед констатациите на контролните органи и изводите, до които достигнали за извършено административно нарушение от 27.10.2022 г. до 05.12.2022 г ., в Д"ИТ", град Плевен, на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № ***7. Актът за установяване на административно нарушение е връчен на 05.12.2022 г. на управитела на дружесството Х.Д.Н , който подписал същия лично, а в графата за възражения отбелязал, че възразява срещу така съставения административен акт и ще внесе възраженията си в законоустановения срок Възражения срещу съставения акта за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законовия срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.
В съдебно заседание пред Районен съд – Червен бряг са представени от пълномощника на жалбоподателя и приети като писмени доказателства: НП №***7/14.02.2023 ; АУАН №***7/05.12.2022 г.;
Заверено копие от обратна разписка от 22.02.2023 г. за получаване на НП №***.; Заверено копие от Трудов договор № 0144/09.06.2014 г.; Заверено копие от Заповед № ЗАП-№ 17А/17.08.2022 г.; Заверено копие от Заповед № ЗАП №2/12.09.2022 г.; Заверено копие от Трудов договор № 01-13/01.06.2020 г.; Заверено копие от Заповед № 01-06/12.09.2022 г.; Заверено копие от Трудов договор № 10/16.02.2022 г.; Заверено копие от Списък на лицата, запознати с оценката на риска и с мероприятията за намаляването на риска; . Заверено копие от Протокол за извършена проверка № ПР 2239566/05.12.2022 г.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото 2 писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. А. Н. и А В. Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 41 3, ал. 2 от КТ, Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат неговата отмяна. Съставеният АУАН съответства на предписанията на чл. 42 от ЗАНН нарушението е описано с всички съставомерни признаци, характеризиращи го от обективна страна по начин достатъчно ясен, за да е в състояние привлеченото към отговорност лице да организира защитата си в пълен предоставен от закона обем. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на законния представител на дружеството - жалбоподател. На следващо място, на управителя на "***" ЕООД, град Плевен е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, както и да направи възражения по него. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като нямал качеството на работодател по отношение на пострадалото лице, следователно не можел да бъде субект на процесното нарушение. Действително по делото се установи, че Г.Я Х и К М К не са били работници в "***" ЕООД към момента на настъпване на инцидента. Това обстоятелство обаче не освобождава "***" ЕООД от задължението му да осигури здравословни и безопасни услови на труд съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ, във вр. с чл. 52, ал. 2 и, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване към момента, в който на строителния обект е извършвана работа именно с бетон помпа, която е собственост на жалбоподателя, при това лично от управителя на дружеството. Както вече беше посочено задължението, предвидено в нормата на чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ е насочено към широк кръг юридически и физически лица, включително и към работодателите. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници по трудово правоотношение. По делото се установи, че дружеството - жалбоподател е и работодател. В този смисъл са констатациите и предписанията, отразени в Протокол № ПР2239566/05.12.2022 г. за извършена проверка по спазване на ЗЗБУТ и КТ. Следователно правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ, тъй като именно към нея препраща разпоредбата на чл. 55 ЗЗБУТ, според която "Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.
413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност 3 закони и нормативни актове".
От друга страна обстоятелството, че пострадалото лице не е работник на жалбоподателя не освобождава последния от задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд не само за собствените си работници, но и за всички други работници и лица, намиращи се на строителния обект, както го задължава разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ. За да е съставомерно нарушението по чл. 413, ал. 2 КТ, във вр с чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ, нарушителят не е задължително да бъде работодател на пострадалото лице.
Важното е да има качеството на работодател по смисъла на закона, което в настоящия случай е безспорно установено. Освен това съставът на нарушението по чл. 413, ал. 2 КТ може да бъде реализиран и без да са настъпили вредни последици, както в случая - смърт.
Достатъчно е да е било налице задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което работодателят да не е изпълнил. В случая това задължение, визирано в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ, във вр. с чл. 52, ал. 2 и, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, не е изпълнено, което е установено с АУАН. В тази насока съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 416, ал. 1 КТ редовно съставеният АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Т акива доказателства не са представени, поради което съдът приема, че законосъобразно и обосновано е ангажирана административната отговорност на дружеството на основание чл. 413, ал. 2 КТ.
Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c8e3f25-b401-4001-a3fa-c89782fa08de