Решение № 124 от 19.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Перник, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231700100675 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. С., ЕГН ********** от *** против Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от С.В. – кмет.

Ищцата твърди, че на *** се е придвижвала пеш в по ул. ***, в близост до № *** в ***, при което попаднала в неравност, причинена от ремонтни дейности, изгубила равновесие и паднала. Била транспортирана до СБПЛР ЕООД, където и е направена ренгенография и е констатирано счупване на пета метатарзална кост на дясно ходило, поради което и е поставена гипсова имобилизация за срок от 45 дни.

Сочи, че след отстраняване на гипса са и извършени рехабилитационни процедури през периода от *** до *** в СБПЛР ЕООД. Констатирана е силна палапторна болка в областта на 5 метатарзална кост, както и силно ограничен до липсващ обем на движение на дясната глезенна става. След проведената рехабилитация, е предписан медикаментозен, двигателен и хранително-диетичен режим.

Ищцата твърди, че в резултат на падането движенията на десния и крак са били затруднени за повече от 30 дни, изпитвала емоционален дискомфорт, безпокойство и непълноценност при общуването с близки, приятели и роднини, не е изпълнявала пълноценно ежедневните си дейности, свързани с поддръжка на домакинството.

1

Сочи, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да ремонтира и поддържа общинските улици в добро състояние, което не е изпълнил и затова носи отговорност за причинените и неимуществени вреди. Счита, че същите могат да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 30000 лв.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на ***, при падане, в резултата на попадане в неравност на улица в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – *** до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер. Посочил е, че не е налице фактическия състав обосноваващ отговорността му за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Счита, че претендираният размер на обезщетение е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за съпричинавяне от ищеца.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. Т. Х., поддържа иска. Моли съда да го уважи изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А.

А., оспорва иска. Моли съда да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, евентуално да присъди обезщетение в справедлив размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено следното:

От разпитаната по делото свидетелка Р.А.В. се установява, че тя и ищцата на *** отишли с лек автомобил до дома на последната, намиращ се в ***. Ищцата взела от там материали, които и били необходими, излязла от двора и придвижвайки се пеш по улицата се спънала и паднала. На мястото, където това се случило не се извършвали ремонтни дейности и нямало обозначения за такива. Още в лекия автомобил десният крак на ищцата започнал да се подува, поради което свидетелката я закарала в Спешна помощ в ***, а в последствие разбрала, че кракът ѝ е счупен.

2

В посочената част съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като са ясни и конкретни и се основават на непосредствени възприятия. В частта, в която посочва, че ищцата се е спънала от неравност в пътя, съдът не ги възприема, тъй като свидетелката изрично е посочила, че не е видяла в какво се е спънала, тъй като не е била до нея.

От представената епикриза, издадена от СБПЛР ЕООД, резултат от образно изследване от ***, образна диагностика от *** и от ***, два броя болнични листове и приетата съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице К. С. се установява, че в резултат на посочения по горе инцидент, ищцата е получила счупване в основата на 5 – та предноходилна кост на дясно ходило, което увреждане представлява трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Лечението се е изразило в поставяне на гипсова имобилизация на дясната глезенна става и ходило за то за 45 дни и провеждане на курс физиотерапия и рехабилитация след сваляне на имобилизацията.

Вещото лице е посочило, че ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 3 месеца, като първите 30 дни, те са били с по-голям интенцитет.

Съдът кредитира изцяло приетата съдебно-медицинска експертиза, тъй като е пълна и обоснована, дадена от вещо лице, с необходимите специални знания и професионален опит.

От показанията на свидетелката К. А.М. се установява, че тя е разбрала от ищцата, че е със счупен крак. Отишла у тях, за да и занесе обезболяващ и патерици, а след това и напазарувала. През времето, през което ищцата била с гипсова имобилизация/около един месец/, свидетелката и помагала с къпането и с воденето на детето на тренировки. Съпругът на ищцата ходел на работа и не можел да и помага. През този период ищцата изпитвала болки, за които вземала обезболяващи и валидол, тъй като се чуствала неспокойна.

При така приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Чл. 49 от ЗЗД предвижда отговорност за възложителя на работа за вредите, причинени от извършителя и при или по повод нейното изпълнение.

От разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, чл. 31 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ППЗП следва, че ответникът – община Перник, като собственик на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите към тях, има задължение да ремонтира и поддържа пътищата и тротоарите извън пътните платна в урбанизираните територии.

Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗП ремонтът на пътищата е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

Вменяването на задълженията за поддържане и ремонт на общинските пътища и тротоарите към тях в тежест на ответника, му придава качеството възложител на работа за осъществяване на посочените дейности по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно същата 3 разпоредба общината отговаря за претърпените от трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението или лошото изпълнение на тези дейности.

В настоящия случай, при доказателствена тежест на ищцата, указана и с доклада на съда, тя не е установила при условията пълно и главно доказване претърпените от нея неимуществени вреди да са последица от неизпълнението или лошото изпълнение на дейността по поддръжка и ремонт, на пътя, където е настъпил инцидентът. От събраните доказателства не се установи на мястото, където ищцата твърди, че се е спънала, да е извършван ремонт или да са били налични препятствия или неравности. Обстоятелствата, че се е спънала на пътното платно и е паднала, от което е последвало счупване в основата на дясното и ходило, като е търпяла болки и битови неудобства не изпълва състава на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на община Перник за обезщетяване на вредите. Необходимо е при условията на главно и пълно доказване да се установи, че падането е в резултат на лошо състояние на пътното платно или на съществуващи върху него необозначени или необезопасени препятствия. Такива доказателства в съдебното производство не се ангажираха. Единственият свидетел очевидец не е видял как и в какво се е спънала ищцата, нито пък по пътното платно де е имало ремонтни дейности или други препятствия.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е налице един от обективните елементи на фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претъпените от ищцата вреди, а именно те да са резултат от работа, чийто възложител е той. Затова предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от делото и освобождаването на ищцата от заплащане на държавни такси, то същите следва да останат в тежест на съда. Направените от нея разноски, от които не е освободена остават в нейна тежест.

На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД за осъждане на Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св.

Иван Рилски № 1, представлявана от С.В. – кмет да заплати на М. Д. С., ЕГН ********** от *** сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на ***, при падане, в резултата на попадане в неравност на улица ***, в близост до № ***, находяща се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – *** до окончателното 4 плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от ГПК М. Д. С., ЕГН ********** от *** да заплати на Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр. Перник, пл.

Св. Иван Рилски № 1, представлявана от С.В. сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

5