Решение № 98 от 17.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Русе, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Александър Иванов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600274 по описа за 2023 година Производство по чл.378, ал.5, вр. с глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба от Б. Ю. А. (црез защитника му адв.З. М. ), против Присъда № 137/24.10.2022г., постановена по НОХД № 1112/22г. на Районен съд – Русе, с което подсъдимия А. е признат за:

ВИНОВЕН в това, че през периода от неустановена дата през месец март 2020г. до 07.06.2020г., в гр. Русе, в съучастие с неустановено лице, като извършител, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление-на три пъти, отнел чужди движими вещи390,00 кг. метални изделия, изработени от мед, на стойност 3 182.00 лв.

/три хиляди сто осемдесет и два лева/ и 300 кг. метални изделия, изработени от месинг, на стойност 1 622,00 лв./хиляда шестстотин двадесет и два лева/, всичко на обща стойност 4 804,00 лв. /четири хиляди осемстотин и девет лева/, от владението на „Никтранс“ ЕООД, представлявано от Н.Й.С., от гр.Русе, в качеството му на управител, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, му е наложено наказание 1

“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

НЕВИНЕН в това, че през периода от неустановена дата през месец март 2020г. до 07.06.2020г., в гр. Русе, в съучастие с неустановено лице, като извършител, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление-на три пъти, отнел чужди движими вещи390,00 кг. метални изделия, изработени от мед, на стойност 3 359.00 лв.

/три хиляди триста петдесет и девет лева/ и 300 кг. метални изделия, изработени от месинг, на стойност 1 450,00 лв./хиляда четиристотин и петдесет лева/, всичко на обща стойност 4 809,00 лв. /четири хиляди осемстотин и девет лева/, от владението на „Никтранс“ ЕООД, представлявано от Н.Й.С., от гр.Русе, в качеството му на управител, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е постановено оправдаване по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, в тези му части.

Присъдата съдържа произнасяне и по предявения от „Никтранс“ ЕООД граждански иск, както и относно осъждане по държавна такса и разноски.

В жалбата и допълнителните съображения към нея се твърди неправилност на присъдата, следваща от необоснованост – необсъждане по изисквания начин на доказателствената съвкупност, в това число и на налични противоречия в нея по предмета на доказване. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна от въззивната инстанция.

Постъпило е възражение от Процесуалния представител на гражданският ищец „Никтранс“ ЕООД (адв.П.), с което се развиват съображения за неоснователност на жалбата и се пледира за потвърждаване на присъдата.

Прокурора развива съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, следващи от постановеното с присъдата (и ги конкретизира), въз основа на което пледира за отмяната й, и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитника М. поддържа жалбата и допълнителните съображения, като изразява съгласие и с наведеното от прокурора, съответно и в алтернативен смисъл – за наличие на предпоставки 2 за произнасяне на въззивната инстанция в искания от него смисъл.

Процесуалния представител на гражданският ищец „Никтранс“ ЕООД (адв.П.) и претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт въззивната инстанция прие, че са основателни доводите на прокурора относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на съдебния акт и формирането на решаващата воля на съда, които опорочават първоинстанционното производство и обуславят отмяната на присъдата на формално основание без възможност за тази инстанция да се произнесе по същество.

Налице е противоречие в присъдата (диспозитива на същата), при отговорите, които тя следва да даде на същностните въпроси по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, представляващо съществено процесуално нарушение, което ограничило, а всъщност и лишило страните от правото им да узнаят действителната воля на съда по тях (чл.348, ал.3, т.1 от НПК), а именно:

След като било постановено осъждане по обвинението (с отликата, че била приета за доказана по - ниска стойност на предмета на кражбата, предмет на делото), отново в диспозитива следва оправдаване за същото (като описание на обстоятелства по извършване и квалификация), при което съгласно отразеното волята на съда е, че оправдаването касае обвинението „в тези му части“. Така даденият отговор по деяние, авторство и вина (с взаимно противоречиво изложена воля на съда, при съпоставяне на посочените две части на диспозитива), едновременно с това стои в противоречие и с мотивите, касателно съобразяване оправдателния диспозитив, доколкото от мотивите следва, че всъщност съдът приема за недоказана (и неангажирано с осъдителната част) само част от стойността на предмета на процесната кражба. Независимо от последното, на практика посоченото противоречие в присъдата, води до невъзможност да се провери истинската воля на съда по посочените основни въпроси по предмета на доказване, на които следва ясно и еднопосочно да бъде даден отговор с крайния акт по същество.

Освен това, налице е и друго, самостоятелно съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между датата на заседанието, в което били проведени пренията, оттегляне за съвещание и постановена 3 присъдата (според отразеното в протокола в тази чу част – 24.11.2022г.- л.331 от първоинст. п/во) и датата, поставена върху самия диспозитив на последната – 24.10.2022г. Въпреки формалния характер на несъответствието, то води да неустановеност по изисквания от формалния характер на наказателни процес начин, коя от двете дати е реалната, в частност предпоставя включително и невъзможност за обективни, отговарящи на действителността, действия по изпълнение на постановената присъда (отразяването й в справка за съдимост и дата на влизане в сила на същата ), и важността на последиците, които следват и за приложимост на различни институти по отношение на така постановения съдебен акт.

По изложените съображения, процесната присъда не дава възможност на настоящата инстанция да извърши проверка относно начина на формирането на решаващата воля на първоинстанционния съд, поради което и с оглед двуинстанционния характер на съдебното производството и спецификата на нарушенията е невъзможно отстраняването им тук, респ. произнасяне по съществото на жалбата, а следва присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.

Претенцията за разноски от процесуалния представител на гр. ищец не може да бъде удовлетворена, след като с настоящия акт не се извършва произнасяне по същество.

По тези съображения и на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1, вр. чл.334, т.1 от НПК, окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 137/24.10.2022г., постановена по НОХД № 1112/22г. на Районен съд – Русе, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5