Присъда № 25 от 02.07.2024, Районен съд - Велинград

МОТИВИ/към Присъда № 25/02.07.2024 г. по НОХД №-40/2024 г.

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград, е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А. Г. В., с ЕГН:

********** за това, че на 26.04.2023 г. в гр. Велинград, в двора на частен имот, негова собственост, находящ се в м. „Циганско дере“ на ул. *********** съхранява незаконно добит от другиго /от неизвестен извършител/дървен материал, а именно 3,72 пр. куб.м. иглолистни дърва от бял бор на стойност 267,84 лева с ДДС, 1,50 пр.куб.м. иглолистни дърва от черен бор на стойност 108 лв. с ДДС, 0,11 пр.куб.м. широколистни дърва от бук, на стойност 12.10 лв. с ДДС, 0,083 широколистни дърва от зимен дъб на стойност 9,13 лв. с ДДС, и 0.083 пр.куб.м, дърва от трепетлика на стойност от 7,30 лв., с ДДС, всичко общо 404,37 лв. с ДДС, като общият размер на незаконно добитите и превозени дърва, ведно с щетата, нанесена на горския фонд е на обща стойност 542,37 лв. - престъпление по чл. 235, ал.2, предл. 5 от НК във вр., с чл. 235, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за постановяване на осъдителна присъда. Намира, че престъплението е доказано по несъмнен начин, включително и авторството на подсъдимия. Допуска последващо подменяне на дървата, предмет на престъплението и нерегламентирана дейност в тази насока. Настоява да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за минимален срок, чието изпълнение се отложи по реда на чл. 66 от НК, а предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.

В открито съдебно заседание подсъдимият дава обяснения. Признава, че преди време купил от роми от махалата намерената трепетлика. Не се признава за виновен за останалата дървесина. Твърди, че боровите дърва той ги е добил, за което имал позволително за сеч и превозен билет за адреса, на който живее – Велинград, ул. *********** № 61. Тъй като нямало място на посочения адрес, част от дървата били пренесени на имот в местността „Циганско дере“, където заедно със св. К. отглеждали животни. Подредили всички намиращи се там дърва – иглолистни и широколистни на фигура, плътно допряна до мрежата и ги покрили.

В открито заседание защитникът адв. А. намира, че не е доказано обвинението, поради което следва да се оправдае подсъдимият по обвинението по чл. 235, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Настоява да не се приема заключението по допуснатата в ДП лесотехническа експертиза. Твърди, че има поставени КГМ, но същите не са видяни при огледа, тъй като са се намирали от другата страна на фигурата, където няма видимост ако не се извади дърво по дърво. Намира пропуски при извършване на действията по разследването – констативният протокол на горските служители е изготвен на 26.04.203 г., ЛТЕ на вещото лице Б. – на 31.08.2023 г., а протоколът за оглед на 23.10.2023 г. Сочи, че ако съдът счете подзащитния му за виновен, следва да приложи 1 разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК порази липса на основен обективен и неюридически признак на престъплението – обществената му опасност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

А. Г. В. - роден на 29.05.1955 г. в гр. Велинград, живущ в гр.Велинград на ул. *********** № 61, български гражданин, българин, разведен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН: **********.

През октомври 2022 г. подсъдимият В., заедно със свидетеля К. добили 6 пр. куб. м. дървесина от вида бял бор – сух от местността „Просце“, като върху тях имало поставени 6 бр. пластини, за което е издаден превозен билет от посочената дата. Дървесината била натоварена в камион с рег. № ***********, управляван от св. Г. М., като същата била откарана на адрес гр.

Велинград, ул. *********** № 61. Видно от приложеното по делото извлечение от системата на ИАГ, с данни за превозния билет и дървесината е, че е издадено позволително за сеч № 685757/08.09.2022 г. за отдел 70 р.

Към момента на експедиране дървата били откарани пред дома на В. и били изсипани на ул. *********** № 61. Тъй като братът на подсъдимия, преди него бил разтоварил своите дърва в двора на къщата, не останало място за нови. Това наложило последните да бъдат извозени в имота на ул.

***********. Лично подсъдимият и св. К. пренесли дървата там, като ги подредили на фигура, ведно с намиращите се разпръснати парчета от дърва от вида зимен дъб, бук, и трепетлика. Фигурата била поставена плътно до стената, като имало видимост към отрязаните дървета само в предната част, от която се виждали две КГМ, оцветени в зелено.

На 26 април 2023 г. свидетелите Ч. Г. и Е. извършвали специализирана проверка, като е следвало да извършат обход в ромската махала на гр.

Велинград – „Анезица“. Сутринта на посочената дата минали през ул.

***********. Там забелязали около 8-10 кубика дърва за огрев. Св. Ч. Г. се обадил на горските служители да извършат съвместна проверка. Ф. К. осигурил достъп до имота за извършване на действията, тъй като имал ключ, понеже заедно с подсъдимия отглеждали животни там.

В този момент Ч. Г. се наложило да закара полицейския служител св. Е. обратно в сградата на управлението, като на връщане взел със себе си св. Г..

На адреса на ул. *********** дошли и горските служители свидетелите Н. Г. и М.Ч.. Последните огледали дървата и констатирали наличие на две зелени КГМ, но не видели поставени пластини.

След проверка в този имот св. Ч. Г. проверил и двора на подсъдимия, находящ се на адрес: ул. *********** № 61. Там констатирал, че има други дърва, собственост на брата на подсъдимият. Действително нямало свободно място.

2

Всички дърва, предмет на процесното престъпление били оставени на отговорно пазене с Разписка Серия № Н-8 000980/26.04.2023 г. на подсъдимия А. В..

На 20.10.2023 г. е извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай. Видно от протокола за извършеното действие по разследването е, че съхраняваната дървесина е от вида бял бор и трепетлика, като върху 2 от тях е имало поставена КГМ със зелен цвят с надпис Б8372 и други с червен цвят с № Б6859.

От Заключението на вещото лице Г. се установява, че след измерване и подробно оглеждане на дървата от всички страни:

1.Има поставени КГМ, положени с метално чукче, както следва: със зелен цвят боя и четима абревиарута Б8372 – 12 броя.; без боя а само положени с чук и четима същата абревиатура – 5 броя; с установими частични елементи на КГМ – 8 броя; с червен цвят боя и четима абревиатура Б6859 – 4 броя.

Общият обем от 7,90 пр. куб. м. дърва от бял и черен бор са част от транспортираните с ПБ от ДСП от общото количество от 10 пр. куб. м.

Процентното отношение на положените КГМ надвишава 30 % от тях.

2.Вещото лице е категоричен, че описаната в констативен протокол Н00№003865 от 26.04.2023 г. и разписка серия Н-8 № 000980 от същата дата за отговорно пазене процесна дървесина е налична като дървесни видове и е добита именно от този район.

3. Дървесината отговаря да е сечена през октомври 2022 г., която и към онзи момент е била суха, като изхожда от състоянието й.

4. Пазарната стойност на дървесината е както следва:

- за вида от бял бор с общ обем 3,516 куб. м. – стойност 296,48 лв.; черен бор с общ обем 1,224 куб. м. – стойност 103,21 лв.; бук с общ обем 0,066 куб. м. на стойност 8,12 лв.; дъб с общ обем 0,0605 куб. м. на стойност от 7,45 лв. и трепетлика с общ обем от 0,077 куб. м. на стойност от 8,13 лв., или обща стойност – 423,39 лв.

5. Произхода на иглолистната дървесина се доказва с документи за транспортиране, регистриран и издаден чрез информационната система на ИАГ. Полагането на пластмасовите пластини не са елемент от маркиране на дървата.

6. Вещото лице заключава, че дървесината е част от транспортираната по ПБ 7017/00077/27102022/135444-КЗ31ВРСВ.

В ОСЗ Г. допълва, че някои от марките не са се виждали без допълнително обследване посредством лупа, дори е използвал цифров апарат, който да увеличава образа, така, че да се чете марката. По този начин е разчел наличните марки. Посочва като причина, че поставянето на част от марките е станало с чук, по който боята е била изтрита. По отношение на 3 широколистните видове, установява, че същите са силно казано дърва, а парчета с незначителна стойност.

По доказателствата:

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И. В., който заявява, че действително чичо му – подсъдимият е разтоварил дървата на тротоара пред жилището им. Поради липса на място, заето от дървата на баща му, се е наложило А. В. да ги пренесе на инкриминирания адрес. Съдът отчете, че свидетелят не е видял как се пренасят дървата, но след това ги е виждал в „ранчото“ и знае, че са същите.

Съдът се довери и на показанията на свидетелите М. и К., от които се установява, че първият е бил шофьор на дървесината до постоянния адрес на подсъдимия, а вторият му е помогнал лично в преместването и подреждането.

Макар показанията на св. К. в частта, че В. се е обаждал на кварталния полицай, че ще местят дървата на друг адрес за объркващи и неподкрепящи се от другата доказателствена съвкупност, съдът намира че това несъответствие се дължи на неразбиране от негова страна на разказа на подсъдимия, а именно, че след инкриминираната дата е завел Ч. Г. на място да се увери, че няма къде да бъдат съхранявани дървата.

Съдът дава вяра и на показанията на св. Н. Г. и М.Ч., които установяват наличие на 2 броя зелени КГМ, както и това, че не са извършвали оглед на дървесината от всички страни, тъй като задната част е била плътно позиционирана до ограда, заради което не е имало видимост. Дървата не били местени за оглед.

Свидетелят У. установява, че той е издал документи за дърва от вида бял бор, сухи на подсъдимия, но това е било за друг адрес. Не е присъствал на местопрестъплението. Заявява, че обикновено, ако се установи, че има и дървесина от вида черен бор това ще бъде отбелязано в съответната документация.

Съдът дава вяра и на показанията на полицейските служители – Ч. Г., Г. и Е., които са присъствали при проверката, но Св. Ч. Г. не е видял КГМ.

Същият твърди, че не той е извършвал проверката, в която „не се е месил“.

Потвърждава, че дървата не са били премествани за обстоен оглед.

Св. Е. е погледнал дървата от оградата, откъдето не видял КГМ. Същият се наложило да се върне в полицията по друг повод.

Св. Г. заявява, че не е видял марки и документи за тях, но това не може да се приравни с категоричност, че такива не е имало, макар и трудно видими /съгласно заключението на вещото лице Г. повечето от тях са били видими само с помощта на помощни средства – лупа/. Установява също, че фигурата не е местена за оглед.

Обясненията на подсъдимия също допринасят за установяване на фактическата обстановка, тъй като не противоречат на останалите гласни доказателствени средства и най-вече на заключението на вещото лице Г..

4

Отчитайки горното се установи липса на противоречие между показанията на свидетелите – Н. Г. и Ч. са видели няколко КГМ, полицейските служители не са оглеждали в детайли предметите и не са видели марки, но всички са категорични, че дървата не са били премествани за детайлен оглед.

При формиране на горните изводи съдът не се довери на Заключенията по допуснатата ЛТЕ и допълнителна такава, изготвени от вещото лице Б., поради следните причини. На първо място е доказано, че Д. Б. не е извършил оглед от всички страни на процесната дървесина. Не я е изследвал детайлно от всички страни, което е абсолютно необходимо, при наличие на възражение от страна на защитата, че КГМ се намират от задната страна на фигурата.

Неотчитането на тази възможност в заключенията налага съда да не им дава вяра. На следващо място вещото лице Б. при определяне на причинените „щета“ стъпва на ЗОЩГЗГФ – Закон за определяне на щетите нанесени на горския фонд, определени със ПМ 68/2004 г., като съдът установи, че липсва такъв нормативен акт /най-малкото не може с ПМС да се приема закон/.

Съществува Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, приета с ПМС № 86 от 30.04.2004 г., която пък не касае съставите на престъпление, а съгласно чл. 1, ал. 1 от нея намира приложение единствено по отношение на административни нарушения на Закона за горите и на Правилника за прилагане на Закона за горите. С оглед на горното съдът не взе предвид двете заключения, изготвени от вещото лице Б..

Разпечатката съдържа 49 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c8d3c89-0266-4349-bad3-3be6542e569c