Определение № 638 от 18.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Варна, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000487 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от адвокат Б. М. срещу рещение № 337/11.08.2025 година постановено по търг. дело № 680/2024 година, по описа на ВОС. Въззивната жалба има за предмет осъдителната част на съдебния акт, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на на ищеца Т. Т. Л. сумата от 18000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие настъпилото на 09.05.2024г., ПТП в гр. Аксаково, ул.

„Г. П.” в района на портала за складова база „Алфа Логистика”, причинено от С.Ж.Д. при управление на лек автомобил марка “Опел” модел „Астра" с per.

№ В 5204 РХ, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2024 година до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се оспорва решението в обжалваната част като незаконосъобразно и необосновано. Основните възражения на страната са свързани с неправилна преценка на събраните доказателства, резултирало в определянето на завишен размер на обезщетение, който не кореспондира на установените данни по делото и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Размерът на определеното обезщетение се смята за завишен, понеже не съответства на съдебната практика по сходни случаи (позовава се на относима съдебна практика), както и на характера и степента на понесените от увреденото лице вреди (болки и страдания, техния интензитет). След анализ на данните от 1 допуснатата СМЕ, прави извод, че голяма част от уврежданията на страната са останали недоказани в процеса. Смята, че процесните вреди следва да се докажат посредством извършени изследвания на пострадалия, каквито не са извършени в конкретната хипотеза, защото по данни от СМЕ симптомите, които твърди ищцата могат да са причинени от предходни заболявания или артрозни промени. Навежда доводи, че твърдените от ищцата увреждания не могат да настъпят като последица от процесното произшествие. Акцентира върху предхождащи инцидента заболявания на ищцата. По данни от справка от НЗОК, същата е страдала от нелекувани гръбначни заболявания. Поради това възразява срещу кредитирането на гласните доказателства в тази им част, с оглед заинтересуваност на свидетелите - дъщери на ищцата. Оспорва наличието на мозъчно сътресение при ищцата, породено от инцидента, Основава изводите си на писмени доказателства (медицинско удостоверение) и данни от СМЕ. Твърди, че липсват обективни данни за увреждане от такъв характер. На следващо място смята, че произшествието не е нанесло трайни емоционални и психологични промени в пострадалата. Счита, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредата, като не е поставила предпазния си колан, с което е нарушила задълженията въведени с чл. 137 ЗДвП. и което поведение е във връзка с настъпването на увреждания поне в съотношение от ½. От изложеното, отправя искане за отмяна на решението в обжалвания дял, при условията на евентуалност намаляване на определения размер на следващо се обезщетение за неимуществени вреди. Иска присъждането на разноски. Няма искане по доказателствата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска същата да се остави без уважение. Намира постановеното решение за правилно, съставът на функционалата отгворност на застрахователя за реализиран, първата инстанция е формирала законосъобразно изводи, вземайки предвид установените факти в производството. Определения размер на обезщетение намира за справедлив, като ищцата не е допринесла за настъпилата вреда. Позовава се на данните от експертизите, събраните гласни и писмени доказателства в процеса, както и тенденцията за нарастване на застрахователните лимити и премии. Претендира сторени разноски пред настоящата инстанция. Няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена от легитимирани страни, от надлежно упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Предмет на обжалване е решението в неговата осъдителна част. Производството е допустимо и жалбата е надлежно администрирана.

Решението на първата инстанция в неговата необжалвана отхвърлителна част е влязвло в законна сила.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на 2 такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА разглеждане въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от адвокат Б. М. срещу рещение № 337/11.08.2025 година постановено по търг. дело № 680/2024 година, по описа на ВОС, в неговата осъдителна част, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на на ищеца Т. Т. Л. сумата от 18000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие настъпилото на 09.05.2024г., ПТП в гр.

Аксаково, ул. „Г. П.” в района на портала за складова база „Алфа Логистика”, причинено от С.Ж.Д. при управление на лек автомобил марка “Опел” модел „Астра" с per. № В 5204 РХ, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2024 година до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представлявано в производството по делото от адв. М., че предвид нееднократно инициирани в първоинстанционното производство процесуални действия на страната посредством ЕПЕП (наред със заявлението за достъп, който му е бил предоставен – л. 73, още депозиране на последващи уточнителни молби, какато и самата въззивна жалба) настоящата инстанция приема, че на осн. 38а, ал. 3 ГПК страната се е съгласила да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и 3 книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции, отчитайки липсата на данни по см. на чл. 38а, ал. 4 ГПК за оттегляне на даденото съгласие, като всички съобщения и призовки до страната ще бъдат връчвани по електронен път – посредством ЕПЕП.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.

ПРЕПИСИТЕ до Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД, представлявано в производството по делото от процесуалния му представител адв. М., да се връчат по електронен път – чрез ЕПЕП.

НАСРОЧВА производството в ОСЗ на 10.02.2026 г. от 13.30 часа.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Варна, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20253001000487 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представляван от адвокат Б. М. срещу рещение № 337/11.08.2025 година постановено по търг. дело № 680/2024 година, по описа на ВОС. Въззивната жалба има за предмет осъдителната част на съдебния акт, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на на ищеца Т. Т. Л. сумата от 18000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие настъпилото на 09.05.2024г., ПТП в гр. Аксаково, ул.

„Г. П.” в района на портала за складова база „Алфа Логистика”, причинено от С.Ж.Д. при управление на лек автомобил марка “Опел” модел „Астра" с per.

№ В 5204 РХ, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2024 година до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се оспорва решението в обжалваната част като незаконосъобразно и необосновано. Основните възражения на страната са свързани с неправилна преценка на събраните доказателства, резултирало в определянето на завишен размер на обезщетение, който не кореспондира на установените данни по делото и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Размерът на определеното обезщетение се смята за завишен, понеже не съответства на съдебната практика по сходни случаи (позовава се на относима съдебна практика), както и на характера и степента на понесените от увреденото лице вреди (болки и страдания, техния интензитет). След анализ на данните от 1 допуснатата СМЕ, прави извод, че голяма част от уврежданията на страната са останали недоказани в процеса. Смята, че процесните вреди следва да се докажат посредством извършени изследвания на пострадалия, каквито не са извършени в конкретната хипотеза, защото по данни от СМЕ симптомите, които твърди ищцата могат да са причинени от предходни заболявания или артрозни промени. Навежда доводи, че твърдените от ищцата увреждания не могат да настъпят като последица от процесното произшествие. Акцентира върху предхождащи инцидента заболявания на ищцата. По данни от справка от НЗОК, същата е страдала от нелекувани гръбначни заболявания. Поради това възразява срещу кредитирането на гласните доказателства в тази им част, с оглед заинтересуваност на свидетелите - дъщери на ищцата. Оспорва наличието на мозъчно сътресение при ищцата, породено от инцидента, Основава изводите си на писмени доказателства (медицинско удостоверение) и данни от СМЕ. Твърди, че липсват обективни данни за увреждане от такъв характер. На следващо място смята, че произшествието не е нанесло трайни емоционални и психологични промени в пострадалата. Счита, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредата, като не е поставила предпазния си колан, с което е нарушила задълженията въведени с чл. 137 ЗДвП. и което поведение е във връзка с настъпването на увреждания поне в съотношение от ½. От изложеното, отправя искане за отмяна на решението в обжалвания дял, при условията на евентуалност намаляване на определения размер на следващо се обезщетение за неимуществени вреди. Иска присъждането на разноски. Няма искане по доказателствата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска същата да се остави без уважение. Намира постановеното решение за правилно, съставът на функционалата отгворност на застрахователя за реализиран, първата инстанция е формирала законосъобразно изводи, вземайки предвид установените факти в производството. Определения размер на обезщетение намира за справедлив, като ищцата не е допринесла за настъпилата вреда. Позовава се на данните от експертизите, събраните гласни и писмени доказателства в процеса, както и тенденцията за нарастване на застрахователните лимити и премии. Претендира сторени разноски пред настоящата инстанция. Няма доказателствени искания.