Решение № 4369 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4369 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110156883 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са искове от „Т.“ ЕАД срещу М. В. Т. с правно основание чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ за осъждане ответника за сумата о т 284 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 83.09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.09.2022 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-20.10.2022 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Ответникът М. В. Т. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат С. А.-особен представител. Оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С Определение № 5493/01.02.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституиран „Б.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 06.06.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение/топлинен счетоводител/ 1 за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 1865/13.09.2002 г. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е приложен Договор № Д-О-72/09.06.2020 г. между „Т.“ ЕАД и „Б.“ ООД, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том 53, дело № 10556/1996 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163 , том I, рег.№ 2996, дело № 133/2019 г. се установи, че процесния недвижим имотапартамент №11, находящ се в гр.София, район „Красна поляна“, ж.к.“РазсадникКоньовица“ бл.14а, вх.3, ет.3 е бил собственост на ответника М. В. Т. през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че ответника е ползвател на процесния недвижим имот, поради което последният се явява потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ответника, че исковете са погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. В тази връзка исковата молба е подадена на 20.10.2022 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД е прекъснато теченето на специалната погасителна давност и от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече, т.е. до 20.10.2019 г. Според правилото по чл.33, ал.1, във връзка с чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия/ОУ/ от 2016 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.“ ЕАД на клиенти в град София, потребителите са длъжни в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, да заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия. В случая задължението е за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., като ответника е изпаднал в забава след изтичането на 45-дневен период от приключване на процесния период, т.е. от 16.06.2019 г.

2

В тази връзка се установи, че вземането за сумата от 284 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.

(заедно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба-20.10.2022 г. до окончателното изплащане) се явява погасено по давност и предявения иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед на гореизложеното и съобразно правилото по чл.119 ЗЗД и предявения иск за сумата от 83.09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.09.2022 г., също следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с изхода на правния спор, ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, има право на разноски, но такива не следва да му се присъждат, тъй като не се претендират, а и по делото се представлява от особен представител.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, иск по чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.149 ЗЕ, срещу М. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Люлин“, ж.к.“Люлин“ бл.535, вх.А, ет.2, ап.6, за осъждане на ответника за сумата от 284 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-20.10.2022 г. до окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата от 83.09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.09.2022 г., по отношение на топлоснабден имот- апартамент №11, находящ се в гр.София, район „Красна поляна“, ж.к.“РазсадникаКоньовица“ бл.14а, вх.А, ет.3, с абонатен № 137040.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лицепомагач – „Б.“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Братя Бъкстон“ №85.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3