Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 17.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1410/2025
Вид
Решение № 168
Подписан
17.03.2026
Състав
Галя Димитрова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл. 349, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 313 · Наказателен кодекс
  • чл. 51 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100101410 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Х. Х. с ЕГН ********** от гр. ******, чрез адв. Георги Стоянов, със съдебен адрес гр.

Бургас, ***, ет.2, офис 210, против Х. Т. Ш. с ЕГН

********** и Р. Ш. Ш. с ЕГН **********, двамата с адрес с. ********, Общ.

********“, ул. „*********“ № **, с която се претендира постановяване на решение, с което ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 42 450 евро, получена от тях с оглед на неосъществено основание, а в условията на евентуалност – като получена без основание сума, с която същите неоснователно са се обогатили за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.08.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че ответниците са съпрузи - нейни бивши свекър и свекърва, и че същите с нот.акт за покупко-продажба от 29.09.2022 г. са закупили, заедно с родителите й Х. Х. М. и А. М. М., в режим на СИО за всеки от съпрузите, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *************** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес гр. ************, ул. „**********“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, представляващ жилище, апартамент, със застроена площ от 84,80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 45 с площ от 3 кв.м. и прилежащите към апартамента 1,66 % ид.ч. от общите части на сградата и от 1 правото на строеж върху терена, при равни квоти, а именно – ½ ид.ч. за ответниците /семейство Ш./ и ½ ид.ч. за родителите на ищцата /семейство М./, но като купувачи в нотариалния акт фигурирали единствено бащата на ищцата Х. Х. М., придобил имота в режим на СИО, и ответницата Х. Т. Ш., също придобила имота в режим на СИО, като същите били в брак съответно с А. М. и с Р. Ш.. Сочи се, че посочената в нотариалния акт продажна цена от 81 000 лв. не била реалната такава, договорена между купувачите и продавача, а действителната цена била 85 000 евро, от която 84 900 евро били платени лично от ищцата по банковата сметка на продавача С. П. на два пъти на 29.09.2022 г. – веднъж сума в размер на 11 900 евро, и втори път – сума в размер на 73 000 евро, а остатъкът от 100 евро бил платен от ищцата на продавача на ръка и не е предмет на делото, тъй като ищцата не разполагала с доказателства за плащането на тази сума. Твърди се, че сумата, преведена на продавача от ищцата по банков път в размер на общо 84 900 евро, е била изцяло от нейни лични средства – от спестявания от работни заплати и от отпуснат банков кредит за нейни лични нужди, изплащан изцяло само от нея.

Малко по-рано преди сделката, на 17.09.2022 г. ищцата сключила брак със сина на ответниците М. Р. Ш., с когото впоследствие се развела през 2025 г.

През 2022 г. било взето решение процесният имот да бъде закупен на името на родителите на ищцата и родителите на М. Ш. – ответниците, въпреки че ищцата щяла да осигури цялата сума за покупната цена, тъй като към този момент същата била страна по дело за делба с бившия си съпруг С. З., по което имала направено възлагателно искане по чл. 349, ал.1 ГПК за имот, придобит в условията на СИО, и за да отговаряла на условията придобитото по време на брака й с това лице жилище да й бъде поставено в дял, същата не следвало да разполага с друг имот. По този начин била сключена процесната сделка с нот.акт от 29.09.2022 г., като уговорката била, след като ищцата уреди отношенията си с бившия си съпруг по повод на делбения имот, ответниците да й прехвърлят тяхната ½ ид.ч. от имота. Ответниците не изпълнили обещанието си да прехвърлят на ищцата безвъзмездно техния дял от закупения имот, тъй като междувременно настъпил разрив в отношенията й със сина им, и това дало повод за образуване на прокурорска проверка по жалба на ищцата. По преписката ответниците признали, че действителната придобивна цена за имота била 85 000 евро. С оглед неосъщественото основание, на което е получена половината от дадената от ищцата продажна цена, същата счита, че ответниците й дължат връщането на тази сума на осн.чл.55, ал.1, предл.2-ро ЗЗД, а в условията на евентуалност – на осн.чл.59 ЗЗД, тъй като неоснователно са се обогатили с тази сума за нейна сметка.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуални представители, които сочат доказателства, молят за уважаване на исковете и 2 за присъждане на разноски съгласно представен списък.

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, предл.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорват исковете. Не оспорват, че по време на придобиването на имота са били в брак, т.е. че са придобили ½ ид.ч. от имота в режим на СИО, както и твърдението на ищцата, че реалната продажна цена е била 85 000 евро, от която по банков път от нейна сметка са били платени 84 900 евро, но сочат, че реално те са заплатили лично тяхната половина от тази цена в размер на 42 500 евро, а не ищцата, макар сумите да са преведени от нейната банкова сметка на продавача, тъй като средствата, с които същата е оперирала, са й били предоставени от ответниците и от сина им, който е превеждал на ищцата пари по банков път и й е давал също средства на ръка.

Оспорва се твърдението за наличието на уговорка между тях и ищцата за обратно изкупуване на имота. Сочи се, че към датата на придобиването му, имотът е бил в окаян вид и че след това са извършвани ремонти на значителна стойност със средства на ответниците, поради което към настоящия момент не може да се съди какво е било състоянието на имота към минал момент, предвид направените СМР по същия.

В с.з. ответниците изпращат адвокат, който ангажира доказателства, претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор и е видно от представените писмени доказателства, че ищцата е бивша снаха на ответниците-съпрузи Х. Т. Ш. и Р. Ш. Ш., тъй като на 17.09.2022 г. е сключила граждански брак със сина им М. Р. Ш.. Установява се също, че с нот.акт за покупко-продажба от 29.09.2022 г. ответниците Ш., заедно с родителите на ищцата семейство М. - Х. Х. М. и А. М. М., са закупили в режим на СИО следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес гр. *******, ул. „********“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, представляващ жилище, апартамент, със застроена площ от 84,80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 45 с площ от 3 кв.м. и прилежащите към апартамента 1,66 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при равни квоти, а именно – ½ ид.ч. за ответниците /семейство Ш./ и ½ ид.ч. за родителите на ищцата /семейство М./. Няма спор, че посочената в нотариалния акт продажна цена в размер на 81 000 лева не 3 отговаря на действителната такава, която е била в размер на 85 000 евро и която е била изцяло платена от ищцата, 100 евро от която сума – на ръка на продавача, а остатъкът от 84 900 евро – по банков път от банковата сметка на ищцата.

Няма спор, че към датата на придобиването на процесния имот, ищцата е водела дело за делба с бившия си съпруг С. З. /л.10-л.11/, по което е имала възлагателно искане за поставяне в неин дял на делбено имущество /л.12л.14/, който спор понастоящем е приключил.

Установява се и няма спор, че преди закупуването на процесния имот, на 26.09.2022 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** с „ОББ“ АД, с кредитополучател ищцата С. Х. и солидарен длъжник съпругът й М. Ш., за сумата от 100 000 лв. /л.105-л.114/. Видно от представените пред нотариуса по сделката декларации за произход на средствата по чл.66, ал.2 ЗМИП, подписани под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК от приобретателите Х. Ш. и Х. М. /л.117-л.118/, първата е декларирала като произход на средствата, представляващи продажна цена, спестявания от трудови доходи, а вторият – дарение чрез средства, получени от кредит към „ОББ“ АД от страна на дъщеря му С. Ш. от 2022 г. Доказателствената стойност на декларацията на Х. М. е оспорена от ответната страна.

С отговора на исковата молба са представени снети от ответниците сведения във връзка със заведена от ищцата прокурорска преписка /л.44-46/, в които същите са заявили, че половината от средствата за апартамента са от събрани в брой пари от сватбата на сина им М. с ищцата, които средства ищцата вложила в нейна банкова сметка, от дадени в брой на ръка пари от Р.

Ш. на сина им в деня преди сделката, които той сам е превел по сметка на ищцата, и от лични спестявания на Х. Ш., с оглед на което половината от продажната цена била заплатена изцяло от ответниците. В тази част сведенията, които са дадени пред орган на държавна власт, противоречат на декларираното от тези лица пред нотариуса /че произходът на средствата им е от спестявания от трудови доходи на Х. Ш./, поради което не може да се приеме за доказан и безспорен твърдяният от ответниците факт, свързан с произхода на средствата им, послужили за заплащане на продажната цена.

Относно твърденията, свързани с дадени от сина на ответниците средства на ищцата, вкл. преводи по банковата й сметка, съдът приема, че същите не следва да бъдат разглеждани, тъй като визират отношения на ищцата с трето лице, понастоящем неин бивш съпруг, и представляват възражение за лична трансформация на средства, което не е упражнено от надлежната страна, разполагаща с това потестативно право.

Безспорно е, че цялата продажна цена по сделката е била заплатена от 4 ищцата, от нейната лична банкова сметка. По делото е представено споразумение по чл. 51 СК, одобрено от съда с решение по гр.д. № 6421/2024 г. по описа на БРС /л.17-л.18/, с което е допуснат развод между съпрузите С. Х.

Ш. и М. Р. Ш., по силата на което бившите съпрузи са постигнали съгласие, че съпругата ще заплати със свои средства задълженията по договора за потребителски кредит № 22R-L728129, сключен с „ОББ“ АД, тъй като получените кредитни средства са използвани от нея за задоволяване на лични нужди.

Горното се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. От разпита на св. Х. М. Х. – зет на ищцата, се установява, че ищцата напълно е разполагала със собствени средства /спестявания и изтегления кредит от „ОББ“ АД/ за закупуването на процесния имот, но за да не се създава пречка /придобиване на друго жилище/ за уважаване на възлагателната й претенция по делбеното производство с бившия й съпруг, трите семейства – това на ищцата и съпруга й М., на неговите и на нейните родители, са се събрали през лятото на 2022 г. на среща, на която било взето общо решение ищцата да осигури изцяло средствата за закупуването на процесния апартамент, а същият да се придобие от ответниците – родителите на съпруга й М., и нейните родители, а след като приключи делото за делба с бившия й съпруг, имотът да й бъде прехвърлен безвъзмездно. Свидетелят е присъствал на тази среща и е категоричен, че ответниците не са заплатили абсолютно никакви средства във връзка със сделката на продавача и че цялата продажна цена е била осигурена от ищцата и е била от нейни спестявания отпреди брака й с М.

Ш., както и от изтегления кредит от банка „ОББ“ АД. Тъй като междувременно се влошили отношенията между ищцата и нейния съпруг М.

Ш., а оттам – и с неговите родители, същите не изпълнили обещанието си след приключване на делбеното производство да прехвърлят на ищцата тяхната ½ ид.ч. от имота и понастоящем продължавали да са собственици на тази част.

Съдът кредитира показанията на св. Х., тъй като същите, макар и пристрастни, не се оборват от другите доказателства по делото и се подкрепят от представените писмени такива.