Решение № 151 от 28.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900610 по описа за 2022 година

Предявен е иск от М. С. Т., ЕГН **********, чрез адв. П. К., против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с искане да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на 25 500 лв. - частичен иск от 80 000 лв. /впоследствие увеличен на сумата от 90 000 лв – частично от 150 000 лв/, за причинени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от 18.07.2022 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, евентуално от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на *** г. в гр. *** на кръстовище на *** е настъпило ПТП, при което водачът К. Г. К. на л.а. „БМВ“, модел „118 И“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал Т., вследствие на което ищцата била хоспитализирана с диагноза „множество счупвания на подбедрицата, закрито – Фрактура крурис синистра ин партис дисталис“, било извършено оперативно лечение за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и фабула. В резултат на уврежданията Т. твърди, че търпи силни болки и страдания и към настоящия момент изпитва цялостен дискомфорт от получените травми. Изживяла е силен стрес при инцидента, който ще остане за цял живот в съзнанието й.

Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 309/*** г. по описа на РУ – Карлово, пр.пр. № 7714/2022 на Районна прокуратура Пловдив, което към настоящия момент не е приключило. Посочва, че причината за настъпване на произшествието било поведението на водача К., от което произтичала и пряката причинна връзка между деянието му и настъпилите телесни увреждания у Т.. От своя страна, автомобилът на виновния водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с 1 ответното дружество, валидна към датата на настъпване на събитието.

Пострадалата предявила извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, който в законоустановения срок не е репарирал вредите, поради което възникнал и правният интерес на Т. от предявяване на настоящата претенция.

В срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и водача К.. Оспорва размера на обезщетението поради прекомерното му завишаване. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Посочва, че представените медицински документи са недостатъчни да обосноват твърдените неимуществени вреди. Оспорва механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и противоправния характер на поведението на водача. Оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва всички възражения на ответника.

Допълнителен отговор не е постъпил в срока за това.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция не е изплатено обезщетение. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:

Всяка от страните следва да установи позитивните факти, на които 2 основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди и техния интензитет и размер, както и че същите са в причинна връзка с противоправното поведение на водача, който е застраховал гражданската си отговорност на автомобилист при ответния застраховател. В тежест на ответника е да докаже въведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и прекомерност на обезщетението, както и останалите правоизключващи възражения за положителни факти.

В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на л.а. към датата на ПТП.

Няма спор между страните, че по случая е било образувано ДП, което към настоящия момент не е приключило, нито е в съдебна фаза.

Противоправното поведение и вината на водача, която се предполага, се установяват категорично от авто – техническата част от комплексната СМАТЕ, която съдът възприема като обективно и професионално изготвена, а и неоспорена от страните. От нея се установява следният механизъм на произшествието:

Водачът К. Г. К. е управлявал л.а. „БМВ” по платното за движение на *** в гр. *** в посока от юг на север, като на кръстовището с *** е спрял.

През това време пешеходката М. С. Т. е била на южния тротоар на ***. В един момент л.а. „БМВ” е потеглил, като водачът е предприел маневра - завой на ляво в посока на изток. Около 0,8 s след това пешеходката М. С. Т. е предприела пресичане на платното за движение на *** в посока от юг на север, от дясно на ляво пред л.а. „БМВ”. Водачът е реагирал след около 0,8 s, като е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил удар в предната част на автомобила и в левия крак на пешеходката. След удара автомобилът се е установили на платното, а пешеходката М. С. Т. е получила травма.

Автомобилът е ускорил до около 13 km/h, а в момента на удара скоростта му е била около 6 km/h. В случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобила със скорост по-ниска от установената.

Анализът е извършен при спокоен ход на пешеходката, което при нейната възраст и пол съответства на около 4,5 km/h. Няма данни за ограничение на скоростта. Произшествието е настъпило в гр. ***. При навлизане на пешеходката на платното, скоростта на автомобила е била около 5,1 km/h.

Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 5,1 km/h, е била около 3,11 м. В анализираната пътна ситуация водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако бе реагирал при тръгването и навлизане на пешеходката на 3 платното. Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. „БМВ“ - К. Г. К. не е реагирал своевременно със спиране при навлизане на пешеходката М. С. Т. на платното за движение.

При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице уточнява, че пресичането на ищцата е предприето на пешеходна пътека, както и че не може да се каже дали е възприела автомобила, тъй като за подобно обстоятелство няма обективиран външен израз.

При така направения експертен анализ категоричен е изводът за допуснато от водача противоправно поведение в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с инцидента, доколкото при предприетата маневра - завой на ляво, той не е реагирал своевременно със спиране при навлизане на пешеходката на платното за движение на обозначената пешеходна пътека, с което е нарушил чл. 119, ал. 4 ЗДвП: Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.

Горният извод не се опровергава и от споделеното от самия водач, разпитан като свидетел в настоящото производство.

Не се установява и съпричиняващо поведение от страна на пострадалия.

Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.

Действително при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците /чл. 113, т.1 ЗДвП/ да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост - чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. В случая такова нарушение няма, тъй като не се установява пешеходецът да е навлезнал внезапно или да е пресякъл платното за движение при ограничена видимост, нито да не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се превозно средство и скоростта му на движение - с оглед установеното от вещото лице по приетата и неоспорена САТЕ, че водачът е имал възможността да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако бе реагирал при тръгването и навлизане на пешеходката на платното. Т.е. основна причина за настъпилото произшествие е поведението на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно на опасността от удар. А само по себе си предположението, че пострадалата е имала възможност да забележи автомобила преди навлизането си на платното за движение и по време на движението по него, ако се беше обърнала наляво и така да възприеме предприетата от него маневра наляво, не обосновава принос при липсата на установено нарушение на цитираните по – горе правила за поведение, в светлината на безспорно установената 4 възможност на водача да спре автомобила преди мястото на удара, настъпил в зоната на пешеходна пътека и нормативното му задължение като водач на завиващо МПС да пропусне пешеходците. Т.е. не се касае до внезапно навлизане на пътното платно без съобразяване с приближаващия се автомобил, като така пешеходецът да е попаднал в т.нар. „сляпа зона“, правеща невъзможно възприемането му. Доколкото в случая не е налице правило за поведение, което пострадалата да е била длъжна да съблюдава и/или нарушаване на общоприети или опитни правила за поведение , не може да се приеме, че с действията си тя обективно е създала предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.

Поради това принос от страна на пострадалия няма и обезщетението, което ще се присъди на ищеца, не следва да се намалява с процент съпричиняване.

Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на съдебен медик като част от назначената по делото комплексна експертиза и свидетелски показания.

За да може да се направи пълноценна преценка на достоверността и обективността на споделеното от свидетеля /снаха на ищцата/ съобразно правилото на чл. 172 ГПК, първо на коментар ще се подложат експертните медицински изводи като обективна база за съпоставка. Те са следните:

В резултат на инцидента ищцата е получила закрито многофрагментно счупване на лявата голямо и малко пищялни кости, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Непосредствено след ПТП пострадалата е откарана в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където на ***год. по спешност е извършено оперативно наместване и вътрешна фиксация на лявата голямопищялна кост към лявата малкопищялна кост. Обичайният възстановителен процес при такъв вид счупвания трае около 5-6 месеца, при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане. Към момента на извършване на прегледа пострадалата се придвижва с помощта на една патерица и при ходене лява та колянна става се измества навътре. Има външна нестабилност на лявата колянна става. Нужно е да се проведе консултация със специалист ортопед-травматолог. Провела е рехабилитация и физиотерапия за 7 дни от 02.11.2022год. и след това е провеждала физиотерапия в МБАЛ „Д-р Киро Попов-***” ЕООД гр. *** за периода от 28.11.2022г. до 05.12.2022г. Същите са били нужни за по-бързото възстановяване от счупването.