Решение № 551 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110206449 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72,ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Н. В. М. ЕГН **********, чрез упълномощения му процесуален представител адв. Р. П., срещу заповед за задържане на лице № 225зз-315/06.04.2025 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР, с която на жалбоподателят е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР с основание „във връзка с чл.325 от НК – по време на извършващата се проверка, лицето многократно обиждаше и използваше нецензурни думи и закани“.

С жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради издаването й без да са налице предпоставките визирани в ЗМВР. В жалбата е написано още, че не са били налице данни за извършено престъпление, каквото е изискването на закона. Твърди се, че заповедта е издадена при в нарушение на материалния и процесуалния закони. Иска се за отмяна на оспорената заповед.

По делото са приложени: копие на заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-315/06.04.2025 г., издадена от полицейски орган – И. С. С. – командир на отделение при 04 РУ-СДВР, с която на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР Н. В. М.

ЕГН ********** е задържан за срок до 24 часа на 06.04.2025 г. в 03.00 ч. и е освободен на същата дата в 16.15 ч.; копие на протокол за обиск на лице рег. № 228р-9341/06.04.2025 г.; копие на декларация Приложение №1 от 06.04.2025 г. за правата на задържаното лице; копие на разписка за върнати вещи и пари от 06.04.2025 г.; копие на заповед за конвоиране на лице рег. № 228з-331 от 1

06.04.2025 г.; протокол за инструктаж на конвоен наряд от 06.04.2025 г.; копие на докладна записка; копие от страници на книга за задържани лица за периода от 01.01.2025 г. до 20.05.2025 г. в 04 РУ-СДВР; удостоверение от СДВР – „Човешки ресурси“ за компетентност на полицейския орган, издал оспорената заповед И. С. С. – изпратено в оригинал.

Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Р. П. – САК, която в пледоарията си излага доводи, че оспореният административен акт е издаден без наличие на необходимите реквизити, в нарушение на материалния закон, както и при противоречие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – полицейският орган издал заповедта не се явява и не се представлява. Преди заседанието, в което е разгледан спора по същество, са депозирани писмени бележки от юрк. ***, упълномощен представител на ответника ***. В тях са изложени подробни съображения за валидност на оспорената заповед. С писмените бележки се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Съдът, като изслуша доводите и взе предвид възраженията на страните и въз основа на доказателствените материали по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 223зз-315/06.04.2025 г., на полицейския орган - И. С. С., на длъжност командир на отделение в 04 РУСДВР, на 06.04.2025 г. в 03.00 ч. в 04 РУ-СДВР бил задържан Н. В. М., на основание чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР за срок до 24 часа, с посочено фактическо основание за задържането „във връзка с чл.325 от НК – по време на извършващата се проверка, лицето многократно обиждаше и използваше нецензурни думи и закани“. Заповедта за задържане не е подписана от задържаното лице, поради отказ на последното за това, което е удостоверено с подписа на един свидетел – *** (полицай при 04 РУ-СДВР). Към заповедта е приложена декларация за правата на задържаното лице, която Н. В. М. също отказал да подпише, заедно с протокола за обиска му, които обстоятелства били удостоверени с подпис на свидетел. Със заповед за конвоиране на лице рег.№ 228з-331/06.04.2025 г., М. бил конвоиран от помещение за временно задържане при 04 РУ-СДВР до Софийски районен съд, като в цитираната заповед са записани документите, съпровождащи лицето, един от които АУАН по УБДХ преписка № 228р-9342/2025 г. Съгласно докладната записка от полицейски служител при 04 РУ-СДВР Николов до началника на това полицейско управление, М. бил конвоиран в СРС, „делото е отложено… преписката е оставена в СРП“. На 06.04.2025 г. в 16:15 минути М. бил 2 освободен.

От правна страна, съдът направи следните изводи:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта по чл. 72 ЗМВР представлява индивидуален административен акт (чл. 21, ал. 1 АПК), тъй като с нея непосредствено се засягат права и свободи на отделни граждани. Като административен акт, заповедта за задържане подлежи на съдебна проверка по реда на АПК. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на административните актове (каквато е заповедта за задържане за срок до 24 часа), съдът преценява законосъобразността на оспорения акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК, като не се ограничава само до обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Липсата на която и да била от numerus clausus изброените в чл.

146 АПК предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

В чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 18 ЗМВР. Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл.

57, ал. 1 ЗМВР и това обстоятелство безспорно се потвърждава и от приетото по делото удостоверение от „Човешки ресурси“ при СДВР. Съдът констатира, че при издаване на процесната заповед e спазенo изискванeто за писмена форма съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Налице са и всички изискуеми реквизити изложени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, като в заповедта за задържане са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането; правото му на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изискването съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, в заповедта за задържане да бъдат посочени фактическите и правни основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която представлява гаранция за всяко задържано лице да разбере и да знае защо се ограничава правото му на свободно придвижване (защо е лишено от свобода). Посочването на тези основания представлява излагане на мотиви, които обосновават разпоредителната част на индивидуалния административен акт, издаден на основание чл. 72 ЗМВР. При осъществяванe нa съдебния контрoл за законoсъобразност, преценката на съда е свързана именно с изследване на 3 въпроса, доколко са налице посоченитe в оспорения aдминистративен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. Същевременно съгласно тР.та съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства.

В конкретния случай се констатира, че ответника по делото, издал оспорената заповед е посочил както правно – „във връзка с чл. 325 НК“, така и фактическо основание за задържането на жалбоподателя – „лицето многократно обиждаше и използваше нецензурни думи и закани“. Спазени са и изискванията за запознаване на задържаното лице с правата му и е предоставена възможност за упражняването им. Видно от материалите по делото, жалбоподателят се е ползвал от правото си на адвокатска защита и телефонно обаждане, за да уведоми за задържането си, въпреки отказа му да подпише декларацията - приложение към оспорената заповед.

На следващо място трябва да се посочи, че по правната си същност заповедта за задържане представлява принудителна административна мярка (ПАМ) - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. В светлината ЕКПЧ, налагането на ПАМ представляваща задържане под стража за срок до 24 часа съставлява ограничаване на правото на свобода, допустимо по изключение съобразно чл.

5, § 1, б. "с" от ЕКПЧ с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена в противоречие с тези материалноправни разпоредби. Безспорно се доказа по делото, че органът е съставил АУАН по УБДХ във връзка с преписка 228р-934/25 година. Това обстоятелство води до единствения възможен извод, че полицейският орган издал процесната заповед не е разполагал с каквито и да е данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, дори сам е квалифицирал описаното в заповедта като административно нарушение. Не са налице и данни обуславящи задържането на лицето за срок до 24 часа, за да се осигури явяването на лицето пред предвидена в закона институция, в още по-малка степен да бъдат извършени някакви неотложни процесуално-следствени действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство.

На последно място, следва да се коментира и съответствието на 4 издадения акт с целта на закона. В настоящия случай полицейският орган, издал заповедта е преценил необходимост да издаде оспорения административен акт, за това че жалбоподателят си служел с обидни и нецензурни изрази и закани. Не са представени и каквито и да било доказателства, обаче, за наличие на събрани данни и след като жалбоподателя бил задържан за срок до 24 часа. Не са представени доказателства, че задържането е целяло което и да е от визираните в чл. 5, т. 1, б. „с“ ЕКПЧ. В преписката липсват, а и по делото не са депозирани доказателства от страна на ответната страна, за каквито и да било данни във връзка с извършено от жалбоподателя престъпление, планиране да извърши друго престъпление и/или да се укрие. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква да са налице достоверни данни за съпричастност на лицето към инкриминирано деяние. За да упражни правомощието си полицейският орган следва да разполага с данни, които индицират за инкриминирано поведение на лицето. Целта на задържането е да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия по установяване на престъплението с признаците му от обективна и субективна страна, и неговия извършител. (така и Решение № 6938 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2017 г. V отделение). Настоящия състав на СРС намери, че задържането на жалбоподателя с процесната Заповед за срок до 24 часа не допринася с нищо за постигане на целите визирани в закона. От материалите по делото, ангажирани от ответната страна, въпреки това остава неясна целта за издаване на атакувания акт по чл. 21, ал. 1 АПК.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c8b02d7-3d95-43b0-82eb-936ae579689b