Решение № 2802 от 01.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2802

Хасково, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260700704 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците и е образувано по жалба на И. А., гражданин на РТурция, срещу Решение №УПП-13/20.05.2026г. на Интервюиращ орган при ДАБ. Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на международна закрила, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Решаващият орган неправилно приел, че лицето се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. В случая имало реален риск от тежки посегателства и били налице предпоставките по чл.8 от ЗУБ или по чл.9 от ЗУБ. Недопустимо ИО изследвал и изложил мотиви по същество, а това правомощие било единствено за Председател на ДАБ. Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №4417 ПАМ - 73/25.04.2026г. по описа на ГД ГП, ГПУ Русе по отношение на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка – Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС за срок от 5 години, а със Заповед №4417 ПАМ - 72/25.04.2026г. Връщане до страна на произход - РТурция.

С молба №УП – 36786 от 28.04.2026г., жалбоподателят, гражданин на Р Турция, е поискал закрила в Република България. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 28.04.2026г., както и покана от 28.04.2026г. за провеждане на интервю, решение за настаняване, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 07.05.2026г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол – жалбоподателят заявил, че имал братовчеди в Германия. Напуснал Турция нелегално преди 25 дни, като унищожил документ за самоличност, за да не го проследят. Пред 17 дни влезнал в България и останал 3 дни в София, а после се разбрал с човек да го закара до Словения, но на границата с Румъния го задържали. Искал да стигне по-далеч от Турция. Нямало значение къде ще иде – Германия или Франция, а можел да остане в България. Искал да учи децата да плуват, това му било работа, бил учител. През 2019г. отбил военната си служба. Не бил арестуван, но имал присъда в Турция. След като напуснал разбрал, че е осъден. От полицията звънили на баща му да отиде в съда, а решението било от Анкара. Знаел, че има дело срещу него от 2016г.. Партията на Гюлен искала да смени властта и го смятали, че е от тази партия. Б. политически обвиненията. Нямал право да обжалва решението от Анкара. Присъдата била от Уфа, а за това разбрал от адвоката си. Щели да го затворят. Делото вървяло 10 години, така било в Турция. Обвинили го защото имал образование. Държавата не давала работа, търсил, бил учител по плуване, но напуснал защото имал политическо обвинение и щели да го вкарат в затвор. Спрямо кюрдите имало расизъм. През 2016г. го пребили в полицията. През годините след това имал надежда за друг резултат, но сега нямал избор и всичко било потвърдено от Анкара. Хората с политически присъди бягали от Турция. Не искал да се връща там, защото била нарушена неговата свобода.

С Решение №УПП-13/20.05.2026г. на Интервюиращ орган на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 и т.13 от ЗУБ е отхвърлена молбата от И. А. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 27.05.2026г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

В хода на производството са представени доказателства относно твърденията, че И. А. е осъден в Турция.

Жалбата срещу решението е подадена чрез деловодството на съда на 04.06.2026г. /чрез пощенски куриер и видимо пощенско клеймо от 03.06.2026г./.

Представена е Справка №МД-02- 91/09.03.26г. на Д. М. дейност при ДАБ относно общото положение в Република Турция, както и относно актуалната политическа и икономическа обстановка, вкл. отношение към привърженици на ФЕТО, а също и Справка №МД-02- 122/26.03.26г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган на длъжност ст.експерт, определен със Заповед №РД05-69/22.03.2023г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.92.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 28.04.2026г., а оспореният акт е издаден на 20.05.2026г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като по делото има приложено становище, че липсва възражение – л.27. Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на Турция постановена осъдителна присъда. Бежанската история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. Самият жалбоподател сочи, че напуска Турция доброволно и поради лични причини – да избегне изпълнението на присъда, като е изготвил план за преминаване на България, а не да подаде молба за закрила в РБългария. Желанието му е изразено категорично – иска да работи в Германия или Франция като учител по плуване. Жалбоподателят не твърди, че е бил принуден да напусне страната, а го е направил доброволно и по своя инициатива. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Преследването по смисъла на чл.8 от ЗУБ е разграничимо от това, което излага И. А. в интервюто – чужденецът има наложена присъда и сам твърди, че не е съпричастен към установеното в присъдата, т.е. следва да бъде опреден като беглец от правосъдие. При интервюто не е дадено разяснение относно наложената присъда, а освен това са установени редица несъответствия относно посочени имена, дата/година на престъпление, влизане в сила на присъдата и осъществено издирване за изпълнение, включително не е посочено какъв размер е присъдата в представените документи. В конкретния случай по твърденията на чужденеца се установява, че има постановен съдебен акт, поради чието изпълнение е предприето напускането на страната по произход. Нещо повече – самият чужденец не сочи накърнени негови права или възможност да участва в съдебния процес, а напротив – дори е бил представляван от адвокат и е така е има възможност да осъществи своята защита пред съда. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. Допълнително поведението на лицето възпрепятства действителното установяване на фактите, което дава общи и неконкретни разяснявания относно предоставените документи. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган представената бежанска история, то може да се направи извод, че молителят не е бил принуден да напусне родината си, а го е направил сам доброволно и по собствено желание. В изложената бежанска история и при обсъждане причините за напускане на Турция следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането му – при това на границата с Румъния. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. Изложената информация и представените доказателства не са възприети като достоверни. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.