Решение № 414 от 27.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201001 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Б. К. Р. е обжалвал НП № 24-1275-003819/04.06.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор „ПП“-***, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 26 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище чрез защитника си поддържа жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Заема се писмено становище за законосъобразност на наказателното постановление. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение, относимо в случай на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя, за тяхната прекомерност с искане размерът им да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН серия АД № 1

744580/05.06.2024 г. и НП № 24-1275-003819/04.06.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор „ПП“-*** съдът установи, че АУАН и НП са съставени затова, че на **.**.**** г, в ** часа, в община ***, на ПП ***, км. *******, до автосервиз „***“, в посока гр. ***, жалбоподателят Б. К. Р. е управлявал л.а.

„***“ с рег. № ******** със скорост от 129 км/ч при ограничение за извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В26“. Скоростта на движение била установена с техническо средство – *** с фабр. № ***. След приспаднат толеранс от минус 3% била установена скорост от 125 км/ч.

Нарушението било извършено в условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на 19.10.2023 г. на ел.фишове – серия К № *******; серия K № *******и серия K № *******. Жалбоподателят се самопосочил в декларация по чл. 188 от ЗДвП като водач на МПС към часа и датата на нарушението. АУАН и НП били съставени в отсъствие на жалбоподателя, който не се явил на изпратена и получена покана с № 1-29157/602С-01.02.2024 г. Контролният орган квалифицирал претендираното нарушение по чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган квалифицирал претендираното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което наложил кумулативна санкция по чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Това е така, защото от писмените доказателства се установява, че на жалбоподателя са изпратени Покана № 1-29157/602С-01.02.2024 г. за съставяне на АУАН относно претендираното от контролния орган гореописано нарушение, както и декларация по чл. 188 от ЗДвП. Жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП на **.**.**** г., в която се е самопосочил като водач на МПС с рег. № ********, управлявал автомобила на **.**.**** г., в ** часа.

Жалбоподателят се разписал на същата дата – **.**.**** г., че е получил цитираната по-горе покана да се яви в сектор „ПП“-*** в тридневен срок от получаването й за съставяне на АУАН за същото претендирано от контролния орган нарушение. Поради неявяване в указания в поканата срок – до **.**.**** г. АУАН е бил съставен на 05.06.2024 г. съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя/нарушител. АУАН бил връчен на жалбоподателя на **.**.**** г. съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН като отказът на първия да го подпише бил удостоверен с подписа на свидетел. Обжалваното НП било съставено на 04.06.2025 г.

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При наличието на предпоставките на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН последващото развитие на административнонаказателното производство чрез издаване на процесното наказателно постановление без да са налице основания за това е породило нови усилия в осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.

АУАН е съставен на 05.06.2024 г., НП е издадено на 04.06.2025 г. Следователно НП е издадено след изтичане на 6-месечения срок по чл. 34, ал. 3 от съставянето на АУАН. Късното връчване на АУАН е правноирелеватно 2 относно шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и не санира процесуалното бездействие на наказващия орган в пределите на този срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

Гореизложеното обосновава правен извод за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и прекратяване на административнонаказателното производство по делото без да се налага обсъждане по същество, както и на останалите възражения и правни доводи на страните.

При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление претенцията на жалбоподателя за присъждане на 800 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява основателна съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 36 от Закон за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 18, ал.

2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Жалбоподателят претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер, съобразен с броя и вида на наложените административни наказания, съответен на фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност, поради което тази претенция не се явява прекомерна. Ето защо ОДМВР-*** следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразно НП № 24-1275-003819/04.06.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор „ПП“-***, с което на жалбоподателя Б.

К. Р. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на основание Наредба № Iз2539/2012 г. на МВР са му отнети 26 контролни точки.

Прекратява административнонаказателното производство по делото.

Осъжда ОДМВР-*** да заплати на жалбоподателя Б. К. Р. ЕГН ********** разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско 3 възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4