Решение № 96 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно гражданско дело № 20231100512581 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 12668 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 44091/2022 г. на Софийски районен съд, И. А. Д. е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Р. П. К. сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлен иска в частта за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10000 лв. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съобразно уважената/отхвърлената част от иска.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца Р. П. К. като неправилно, непълно, немотивирано и постановено в нарушение на закона. Жалбоподателят излага оплакване, че съдът не е отчел причинените му болки и страдания - с оглед възрастта му и трайността на причинените му от побоя физически и психически увреждания. Отправя искане обжалваното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се осъди ответника да му заплати пълния размер на претендираната сума.

В писмения си отговор насрещната страна И. А. Д. оспорва въззивната жалба на ищеца.

Решението е обжалвано и от ответника И. А. Д. в осъдителната му част – за разликата 1 над сумата 1000 лв. до уважения размер от 3000 лв. В жалбата се поддържа, че в тази му част решението е неправилно, постановено при наличие на съществени нарушения на процесуални правила – без обсъждане на доказателствата по делото в съвкупност. Навежда се и възражение за противоречие на решението с материалния закон, изразяващо се в необоснована преценка и прилагане от съда на понятието „справедливост”. В тази връзка се сочи, че съдът е направил извод за установеност на обстоятелствата за „нанесени удари с юмруци”, но не обсъдил но колко на брой, с каква сила, къде точно и как са нанесени удари , поради което не може да се установи съблюдаването на понятието „справедливост”. Изтъква се също, че по делото не е доказано дали и какви по интензивност и времетраене болки и страдания са понесени от ищеца, и това не е обсъдено в решението на съда. Свидетелят Б. не уточнявал какви по сила болки е имал ищецът. Казаното от този свидетел се опровергавало от представеното по делото удостоверение от личния лекар на ищеца, в което било отразено прекараното от него 5-6 години преди заболяване „Херпес зостер” и последиците от това заболяване, както и отразеното от личния лекар за липса на последици от спречкването между него и племенника му около края на 2020 г. Излага се и възражение срещу изложеното от съда съображение за определяне на размера на обезщетението възрастта на ищеца, близката родствена връзка между страните и дължимото уважение от племенника към неговия по-възрастен родственик. Според жалбоподателя неизвестно било как възрастта на ищеца се отнася към недоказаните по делото „страдания”. Същият счита, че с оглед посочените в удостоверението на личния лекар на ищеца заболявания – мозъчносъдова болест, миокардна склероза, сенилна деменция, това негово състояние пряко предполага неоснователни оплаквания от каквото и да е естество и без връзка със спречкването на страните от 16.11.2020 г. Според жалбоподателя неизвестно било как „близката родствена връзка между страните” и „дължимото уважение от племенника към неговия по-възрастен родственик” са се отразили на вредите на ищеца. Ищецът не бил твърдял, а и не бил доказал да е имал конкретни негативни възприятия от спречкването на 16.11.2020 г. точно с племенника му. По отношение на „дължимото уважение” съдът не бил обсъдил казаното от св. В. Д.а /съпруга на ответника/, че И. Д. винаги се е грижел за вуйчо си, както и посоченото в удостоверението на д-р С. в тази насока. Въззивникът поддържа, че с оглед обективните данни по делото определеното от съда обезщетение не отговаря на изискването на чл. 52 от ЗЗД.

Насрещната страна Р. П. К. с писмения си отговор оспорва въззивната жалба на ответника И. Д.. Излага довод, че въпросът за извършеното от ответника престъпление е решен с влязлата в сила присъда и съдът не следва да се произнася по този въпрос в настоящото производство. Сочи, че правилно съдът е приел, че причинените му болки и страдания са в пряка зависимост от неговата възраст, а обстоятелството, че е в близки родствени отношения с племенника му, е от морално значение, тъй като болката и унижението е по-силно, отколкото ако беше пострадал от непознат човек.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Р. П. К. е предявил срещу И. А. Д. иск за заплащане на сумата 10000 лв., 2 представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му в резултат на нанесен на 16.11.2020 г. побой.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът е негов племенник и двамата живеят в една къща, като ищецът обитава първия етаж, а ответникът – втория етаж от тази къща.

Твърди, че на 16.11.2020 г. станал жертва на физическо насилие от страна на ответника, който започнал да го бие чрез нанасяне на удари с юмруци по главата, окото, веждата и челюстта. Ищецът твърди, че в резултат на ударите паднал на земята и целият бил окървавен и безпомощен, и на няколко пъти ответникът му викал: „ще те утрепам”. За това деяние ответникът бил осъден с влязла в сила присъда по НЧХД № 1651/2021 г. на СРС. Ищецът твърди, че в резултат на нанесения му побой изпитвал страх да се прибира в дома си, за да не стане отново обект на агресия и физическо насилие от страна на неговия племенник.

Твърди, че към момента продължавал да изпитва болки и страдания, въпреки отминалото време от инцидента. Имал почти непрекъснати болки в главата, изпитвал дискомфорт и не можел да спи спокойно. В уточнителната си молба ищецът излага твърдение, че от побоя и до момента продължава да изпитва болки, страх и унижение. В резултат на побоя му се налагало да взима обезболяващи и приспивателни лекарства, а в краткото време, в което спял, сънувал кошмари – че племенникът му го бие, нагрубява и обижда, като по време на сънищата си изпитвал почти физическа болка. Твърди, че в резултат на побоя се разстроила психиката му, изпитвал притеснения, когато се прибирал вкъщи, да не би племенникът му да го види и да започне отново да се разправя с него. Живеел в непрекъсната физическа и психическа болка и страх.

В писмени отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и по размер. Излага довод, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не съответства на действителността. Сочи, че поради роднинската си връзка с ищеца, възрастта и здравословното му състояние, не е обжалвал присъдата, въпреки съществените пропуски и несъответствия в нея. Изтъква, че в присъдата не е обсъждан въпросът за претърпени от ищеца вреди, а и в настоящото производство отново не се сочат действително претърпени от ищеца вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието. Ответникът излага твърдения, че ищецът живеел сам, никога не е имал семейство, близки и приятели, същият бил асоциален единак, а искът бил предявен от него поради човекомразие, озлобеност към околните, егоизъм и самота. Твърди, че ищецът е заел и настоява да ползва цялото дворно място, като с цел да създава проблеми и безпокойства на останалите обитатели на къщата, същият е завел и иск срещу майката на ответника за разпределение на ползването на имота, по който е налице висящо дело. Ответникът сочи, че всички останали обитатели на къщата и на дворното място /той, съпругата му и семейството на дъщеря му/ били подложени на непрекъснат психически тормоз от страна на ищеца и ежедневни скандали. Поради характера си, напредналата възраст и заболяванията на ищеца, същият постоянно се оплаквал от нещо и самото присъствие на някой от семейството на ответника в двора или около къщата ставало причина за непредизвикани от тях крайна агресия, заплахи, грубости и скандали от страна на ищеца. Излага се твърдение, че ищецът е с напреднала деменция, а 3 преди около 5 години прекарал тежко заболяване „херпес зостер”, като поради отказите му да прилага лечението настъпили значителни усложнения от това заболяване, изразяващи се в нарушение на периферната нервна система, от когато ищецът се оплаквал от постоянно главоболие и често имал припадъци. Ответникът излага възражение, че в исковата молба не са изложени твърдения за вид, естество и степен /тежест/ на причинените от негово деяние неимуществени вреди. Оспорва изложеното в исковата молба за извършени от ответника „побои, заплахи и грубости”, както и твърдението, че ищецът е бил „окървавен и безпомощен”. Ответникът излага и твърдения, че е полагал цялостни грижи за ищеца във връзка с лечението на установеното му заболяване и възстановяването му. Сочи, че поради възрастта и нервния си характер ищецът „не е можел да спи спокойно”, като по всяко време на денонощието същият обикалял къщата, двора и района наоколо. Единствено негово удовлетворение било да създава безпокойства и неприятности на ответника и семейството му. Ответникът счита, че исканото обезщетение в претендирания му размер е единствено източник на обогатяване, а не възмездяване на претърпени /несъществуващи/ вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила на 11.02.2022 г. присъда, постановена по НЧХД № 1651/2021 г. на Софийски районен съд, И. А. Д. е признат за виновен в тона, че на 16.11.2020 г., около 16,00 ч., в двора на къща, находяща се в с. Панчарево, ул. ******* нанесъл удари с юмруци в областта на главата, окото и челюстта на Р. П. К., с което му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.1, вр. чл. 78а от НК И. А. Д. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

Според издаденото на 18.11.2020 г. съдебномедицинско удостоверение от д-р М.Г. – съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина и деонтология пир УМБАЛ „А.ска ЕАД /съдържащо се в кориците на приложеното НЧХД № 1651/2021 г./, на същата дата в медицинското заведение съдебният лекар извършил преглед на Р. П. К.. В отразените в удостоверението т.нар. предварителни сведения /дадени от лицето/ е посочено, че същият се оплаква от болки в областта на лицето и главата, както и затруднено хранене поради трудно отваряне на устатата, като е съобщил, че на 16.11.2020 г. около 16 ч. станал жертва на физическо насилие от племенника му, който го удрял с юмруци по главата. Съобщавал още за емоционално разстройство. В удостоверението е описано подробно установеното при прегледа от лекаря обективно състояние на Р. К. – описани са видимите наранявания в отделните области на главата и шията. В заключение е посочено, че при Р. К. са установени: травматичен оток в ляво слепоочно, хематом над дясната вежда, контузия на дясната орбита, скулата и носа, контузия на лявата долно челюстна става, контузия и охлузване в лявата предушна област и около левия долно челюстен ъгъл, охлузване на лявата скула. Тези травматични увреждания са получени в резултат от мнотократни ударни въздействия на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат и ръцете. Посочено е, че така констатираните увреждания могат да се получат от удари нанесени с ръце по време и начин, 4 както съобщава прегледаният. Тези увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите В. Б., В. Д.а и Д. Д.а.

Според показанията на св. В. Б., той познава ищеца от повече от 5 години. Преди около 2-3 години ищецът споделил на свидетеля, че е бил бит, като се оплаквал, че след побоя започнала да го боли главата, имал проблеми с очите и едното ухо му пищи. Преди побоя ищецът не бил споделял на свидетеля, че има такива проблеми.