Решение № 5128 от 24.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100500699 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13517 от 08.07.2024г., постановено по гр. дело № 24343/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав е отменено по исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявени от К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И. срещу етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, представлявана от управителя А. В., взетото решение по т. 2 от общото събрание на собствениците в ЕС, проведено на 18.04.2023г., а именно „за управител на ЕС беше избран А. В.. ОС възлага на новоизбрания управител да подаде съответните документи за вписване в СО- Район Средец“. С решението са осъдени етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, представлявана от управителя А. В. да заплатят на К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1240 лева, представляваща разноски по делото.

С определение № 30685 от 18.07.2025г., постановено по делото, СРС е оставил без уважение направеното от ответната Етажна собственост, обективирано във въззивна жалба с вх. № 270659/23.08.2024г. искане за изменение на постановеното по делото решение № 13517 от 08.07.2024г. в частта за разноските като неоснователно. Определението като необжалвано е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, представлявана от управителя А. В.. В 1 жалбата са изложени съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и било необосновано.

Сочат, че съдът неправилно бил конституирал като ответник само един от собствениците на отделни обекти в сградата. От представените по делото актове за собственост и приетите доказателства от АГКК се установявало, че в сградата се ситуирали четири отделни имота като всеки един от имотите бил собственост на отделно физическо лице. Поддържат, че първоинстанционният съд правилно бил възприел, че не била спазена процедурата по чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, без да обсъди обстоятелствата, че без избран домоуправител същата не можело да бъде проведена и нито едно общо събрание не било в състояние да я проведе. Твърдят, че общото събрание било свикано от собственици с необходимия процент общи части, в това число и собственика на земята и взетото решение било подкрепено от 60 % от притежаващите общи части. Сочат, че решението било необосновано поради съществено отклонение от доклада по делото, нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, което било довело до напълно необосновани изводи на съдебния състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. С. К., Н.

С. К. и Ю. С. И., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че исковата молба, по която било образувано делото, била по реда на чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание, а не срещу конкретни лица. Сочат, че с настоящия процес се целяло единствено отмяна на незаконно решение на ОС. Не отговаряло на истината и твърдението, че пред СРС били разпитани като свидетели всички собственици на обекти в сградата. Били разпитани двама- И. Ф. и М. В.. Правилно съдът бил констатирал, че за имот с идентификатор *** нямало данни, че бил регистриран в АГКК и нямало данни за собственост върху прилежащи части от общите части на сградата. В конкретния случай правилно съдът бил констатирал, че не били представени документи, от които да се установяват притежаваните от И. Ф. идеални части от общите части на сградата. С оглед на това следвало да бъде проведена процедура по чл. 17, ал. 4 и ал. 6 ЗУЕС за определяне на идеални части, одобрени с решение на ОС, каквито доказателства не били представени.

Искането към съда е да остави в сила първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищците е да докажат, 2 че са собственици на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че са взети от Общото събрание решения, чиято отмяна се иска, както и че са предявили исковете за тяхната отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването на императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения на Общото събрание, както и че взетите решения не противоречат на императивни материалноправни норми.

В конкретния случай с определението от 03.02.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 12.03.2024г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищците са собственици на апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 2; както и че на 18.04.2023г. е проведено ОС, на което едно от взетите решения е това по т. 2, обективирано в протокол от проведено ОС, което гласи следното: „за управител на ЕС беше избран А. В.. ОС възлага на новоизбрания управител да подаде съответните документи в ОС район Средец“.

С оглед изложените във въззивното производство доводи от въззивниците- ответници въззивният съд намира, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. Видно от исковата молба и уточнението от 15.06.2023г. ищците са предявили иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на взето решение от ОС на етажна собственост за избор на управител на ЕС. Предвид изложените твърдения с разпореждане от 16.07.2023г. СРС е допуснал уточнение на исковата молба и е разпоредил да се впише като ответник в производството- Етажните собственици на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, представлявани от управителя А. И. В.. Съобразно указанията на съда са изпращани съобщения до въззивниците-ответници като съобщението за връчване на препис от исковата молба, както и призовката за първото по делото съдебно заседание са адресирани до етажните собственици чрез представляващия А. И. В.. В този смисъл исковата молба с оглед допуснатото уточнение е била насочена срещу Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „********, а не срещу отделните етажни собственици на самостоятелни обекти в същата.

Настоящият съдебен състав намира, че ответници по иска по чл. 40 ЗУЕС са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, които се представляват от председателя на управителния съвет (управителя) или упълномощено от тях лице (етажната собственост е неперсонифицирана и не може да участва като страна в материални или процесуални правоотношения). Касае се за изрично предвидено в чл. 41 ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици. Така и Решение№ 60167 от 06.01.2022г. по гр. дело № 2800/2021г. по описа на ВКС, Първо ГО.

Предвид гореизложеното не е допуснато соченото от въззивниците процесуално нарушение- предявените искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са предявени от легитимирани лица в 3 законоустановения срок и са насочени срещу процесната Етажна собственост, действаща чрез нейния управител.

По основателността на исковите претенции въззивният съд намира следното:

Предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на 18.04.2023г. В нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е уреден преклузивен срок за оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, поради което ищецът може да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като по този начин би се стигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – чл. 214, ал. 1 от ГПК. Недопустимо е, обаче, след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици.

В конкретния случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд, оспорванията, въведени с исковата молба са следните: че събранието е свикано от нелегитимно лице /нарушение на чл. 12 ЗУЕС/, че не са представени пълномощни на лицата, които са присъствали на събранието, че е присъствало лице, което е държател, както и че протоколът от проведеното общо събрание не отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.

На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че е било проведено процесното Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр.

София, ул. „******** на 18.04.2023г., както и че на събранието са присъствали Б.С.В., М.Н.

В., С.Б.В., М. В.а и А. В., както и И.н Ф..

Предвид доводите във въззивната жалба предмет на въззивна проверка е единствено правилността на извода на СРС, че е допуснато нарушение на чл. 12 ЗУЕС при свикване на общото събрание. По този въпрос въззивният съд намира следното:

От приетия препис от покана за общо събрание на Етажна собственост на адрес: гр.

София, ул. „******** се установява, че процесното общо събрание е свикано от И.н Ф., посочен като свикващ събранието, а самото фактическо поставяне на поканата е осъществено от А. В. - л. 39 от първоинстанционното дело, но същият не е подписал самата покана за свикване на събранието. Това е видно от изявлението, обективирано в същата, че свикващ събранието е И.н Ф., а след неговия подпис е посочено, че е съставен протокол в съответствие с чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, в който е посочено, че на 07.04.2023г. в 19.00 часа поканата е била поставена на вратата на електрическото табло във входа на етажната собственост на ул. ********.

Горното обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетеля Ф., който е посочил, че свикал общото събрание, за да бъде избран домоуправител на етажната собственост, както и поради множество извършени посегателства от страна на К.и срещу етажната 4 собственост. Посочил е, че не може да си спомни дали били провеждани други общи събрания през 2023г., но мисли, че имало такИ..

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква най-малко един път годишно от: управителния съвет (управителя); контролния съвет (контрольора).

Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат наймалко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му. Когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон. Общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. При нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат наймалко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател.