Определение № 422 от 09.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Б. С. П. срещу разпореждане от 28.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 37014/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав, в частта, с която е върната подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 257476/28.07.2025г. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2025г. по ч.гр.д. № 37014/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав в частта за разноските.

Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че указанията му за внасяне на държавна такса не били изпълнени. С молба от 11.08.2025г. жалбоподателката била уведомила съда, че при подаване на частната жалба чрез ЕПЕП бил внесъл дължимата държавна такса в размер на 12,75 лева, но поради обективни причини /проблем с електронната система/ сумата била отнесена по сметка на СРС вместо на СГС.

Заедно с молбата от 11.08.2025г. бил платил чрез ЕПЕП сумата от 12,75 лева по сметка на СГС. Сочи, че не дължала внасяне на сумата от 3 лева за служебно изготвяне на препис от жалбата, тъй като препис от същата не подлежал на връчване на насрещната страна. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, с която е върната частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Б. С. П. срещу „България Еър“ АД, с което са 1 претендирани вземания за обезщетение за закъснял полет, мораторна лихва, както и разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

На 02.07.2025г. първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение за всички претендирани суми с изключение на адвокатското възнаграждение, което е присъдил в размер на 100 лева. На 28.07.2025г. заявителят Б. С. П. е подал частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, с която моли адвокатското възнаграждение да бъде увеличено до пълния претендиран размер от 400 лева.

С разпореждане от 30.07.2025г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателката да представи доказателство за внесена по сметка на СГС държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева, както и по сметка на СРС държавна такса в размер на 3 лева за служебно изготвяне на препис от жалбата на основание чл. 102з ГПК.

В срока за изпълнение на указанията, жалбоподателката е подала изявление от 11.08.2025г., с което е уведомила съда, че дължимата такса в размер на 12,75 лева била внесена първоначално по сметка на СРС поради технически проблем с ЕПЕП, но на 11.08.2025г. таксата била внесена правилно по сметка на СГС. Оспорила е дължимостта на таксата по чл. 102з ГПК.

С разпореждане от 12.08.2025г. съдът е дал повторни указания за внасяне на таксата.

Междувременно препис от издадената заповед за изпълнение е връчен на длъжника „България Еър“ АД и в срока за доброволно изпълнение същият е подал възражение по реда на чл. 414а ГПК с твърдения и приложени доказателства за плащане на всички вземания по заповедта за изпълнение, включително разноските. В срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК заявителят не е взел становище по възражението.

С оглед гореизложеното, с разпореждане от 28.10.2025г. първоинстанционният съд е обезсилил заповедта за изпълнение изцяло /включително в частта за разноските/ на основание чл. 414а, ал. 5 ГПК. Със същото разпореждане в обжалваната му част, първоинстанционният съд е върнал подадената от Б. С. П. частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските на основание чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса.

Разпореждането в обжалваната част е правилно като краен резултат по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения.

Подадената от Б. С. П. частна жалба от 28.07.2025г. е с правно основание чл. 413, ал. 1 ГПК, тъй като с нея заявителят иска от въззивния съд да измени заповедта за изпълнение в частта за разноските като присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лева. Съгласно указанията, дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, освен при пълна липса на произнасяне по разноските /какъвто не е настоящият случай/ всяко несъгласие на страните в заповедното производство /заявител или длъжник/ с присъдените със заповедта разноски се разрешава по специалния ред, уреден в чл. 413, ал. 1 ГПК.

2

В случая жалбата е подадена чрез ЕПЕП, поради което и на основание чл. 73, ал. 4 ГПК вр. с чл. 19 ТДТССГПК дължимата държавна такса е в размер на 12,75 лева. Видно от съдържанието на електронната папка на първоинстанционното дело в ЕИСС /разпечатка от която е приложена към настоящото дело/ тази сума е внесена от жалбоподателката чрез ЕПЕП по сметката на Софийски градски съд на 11.08.2025г., за което е уведомила съда. Ето защо дадените от първоинстанционния съд указания за внасяне на държавна такса по частната жалба са били изпълнени в срок, съдът е бил уведомен за това и не е било налице основание за даване на повторни указания, нито за приложение на чл. 275, ал. 2, вр. с чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Що се касае до таксата за служебно изготвяне на препис от жалбата съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК, доколкото по отношение на частните жалби по чл. 413, ал. 1 ГПК се прилага общото правило на чл. 276, ал. 1 ГПК, то тя е била дължима. По аргумент за по-силното основание от чл. 129, ал. 7 ГПК, обаче, невнасянето на тази такса не представлява самостоятелно основание за връщане на жалбата, а за приложение на чл. 77 ГПК.

Съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, обаче, съдът във въззивното частно производство не е ограничен от изложените в частната жалба оплаквания, нито от изложените от първоинстанционния съд мотиви, и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид всички факти, настъпили в хода на процеса до неговото приключване.

Правната последица, която следва при уважаване на частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, се изразява в изменение от въззивния съд на заповедта чрез съответното увеличаване и намаляване на присъдените с нея разноски. Поради тази причина предпоставка за допустимост на жалбата е наличието на валидно издадена заповед за изпълнение, която да бъде изменена. Именно в този смисъл са и мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК се администрира и разглежда само в конкретно посочените случаи, в които производството по делото не приключва с обезсилване на заповедта за изпълнение. В случай, че заповедта за изпълнение е обезсилена, частната жалба подлежи на връщане от съда в заповедното производство.

Както беше уточнено по-горе, с разпореждането от 28.10.2025г. първоинстанционният съд не само е върнал частната жалба, но и е обезсилил изцяло издадената от него заповед за изпълнение, включително в частта за разноските, на основание 414а. ал. 5 ГПК поради неподаване от заявителя на становище в срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК. Независимо от едновременното им постановяване, разпореждането за връщане на частната жалба и това за обезсилване на заповедта за изпълнение представляват самостоятелни съдебни актове с различни правни последици, които не са взаимно обусловени, и всеки от тях подлежи на самостоятелно обжалване. От обстоятелствената част и петитума на настоящата частна жалба срещу разпореждането от 28.10.2025г. е видно, че то е обжалвано само в частта, с която е върната подадената от Б. С. П. частна жалба, а не и в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение. Вследствие на това разпореждането в необжалваната част е влязло 3 в сила на 12.11.2025г. с изтичане на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При това положение към датата на постановяване на настоящото определение заповедта за изпълнение е обезсилена изцяло с влязло в сила разпореждане, поради което частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима и подлежи на връщане от СРС тъй като съдебният акт, чието изменение се иска, вече не произвежда правно действие.

Въпросът, дали първоинстанционният съд е обезсилил преждевременно заповедта за изпълнение, преди да се е стабилизирало разпореждането за връщане на частната жалба срещу нея, не подлежи на разглеждане в настоящото производство предвид предметния обхват на обжалване.

Ето защо, с оглед на новонастъпилото обстоятелство, достигнатият от СРС краен извод за наличие на основание за връщане на жалбата по чл. 413, ал. 1 ГПК е по съществото си правилен. Подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. С. П. срещу разпореждане от 28.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 37014/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав, в частта, с която е върната подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 257476/28.07.2025г. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2025г. по ч.гр.д. № 37014/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от Б. С. П. срещу разпореждане от 28.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 37014/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав, в частта, с която е върната подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 257476/28.07.2025г. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2025г. по ч.гр.д. № 37014/2025г. по описа на СРС, 156-ти състав в частта за разноските.

Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че указанията му за внасяне на държавна такса не били изпълнени. С молба от 11.08.2025г. жалбоподателката била уведомила съда, че при подаване на частната жалба чрез ЕПЕП бил внесъл дължимата държавна такса в размер на 12,75 лева, но поради обективни причини /проблем с електронната система/ сумата била отнесена по сметка на СРС вместо на СГС.

Заедно с молбата от 11.08.2025г. бил платил чрез ЕПЕП сумата от 12,75 лева по сметка на СГС. Сочи, че не дължала внасяне на сумата от 3 лева за служебно изготвяне на препис от жалбата, тъй като препис от същата не подлежал на връчване на насрещната страна. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, с която е върната частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Б. С. П. срещу „България Еър“ АД, с което са 1 претендирани вземания за обезщетение за закъснял полет, мораторна лихва, както и разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.