Решение № 2616 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2616 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20261100502562 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК .

Делото е образувано по жалба от 20.01.2026г. на Д. Й. М., длъжник по изп. дело №20258490404097 по описа на ЧСИ А.П., срещу насочването на изпълнението върху сумите по банкова сметка на длъжника, с твърдението, че същите представляват несеквестируемо имущество. В жалбата се излага, че по процесната банкова сметка на 15.01.2026г. е наложен запор и е удържана сумата от 107 евро от вдовишката пенсия на длъжницата, която представлява единствения й доход и е в размер на 242 евро месечно. Счита действието за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнението - Столична община, не взема становище по същата.

ЧСИ А.П. е депозирал писмени мотиви, в които излага становище за недопустимост на жалбата. Сочи, че не е насочил принудителното изпълнение към пенсията на длъжницата, а към сумите, налични по банковата й сметка.

Предвид банковата тайна, органът по изпълнението не разполагал с данни за наличностите по банкови сметки на длъжниците. Излага съображения, че наложеният банков запор върху несеквестируеми доходи, превърнали се в спестявания и следователно трансформирали се в секвестируеми, е необжалваем.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени заверени преписи от книжа по 1 изпълнителното дело, съгласно които същото е било образувано по молба от Столична община за събиране на вземанията й срещу Д. Й. М. по влязло в сила наказателно постановление.

На 24.11.2025г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като по делото няма данни за връчването й.

На 09.01.2026г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, като с писмо от същата дата банката е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен по сметката. В писмото се посочва, че по същата постъпват суми от пенсия.

От писмо от 06.04.2026г. на Национален осигурителен институт се установява, че на Д. Й. М. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като за м. януари 2026г. й е изплатена сумата от 241, 78 евро в пълен размер на 07.01.2026г. От писмо на „ Банка ДСК“ АД от 08.04.2026г. се установява, че към датата на наложения запор от 09.01.26г. наличната сума по сметката на лицето е 239,51 евро от текуща пенсия за м. януари 2026г. под МРЗ. По сметката не е имало налични суми, постъпили повече от един месец преди налагането на запора.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като такава е допустима, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, какъвто именно е настоящият случай.

Съгласно разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК пенсията е частично секвестируема, като секвестируемата част се определя по правилата на посочените в същия текст три хипотези в зависимост от размера на получавания доход, наличието на деца, които длъжникът издържа, като предварително се удържат дължими данъци и осигурителни вноски.

Съгласно възприетото в ТР по т.д.№ 2/13г., ОСГТК, ВКС, т.13, задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

В случая ЧСИ, е наложил запор върху банковата сметка на длъжника на 09.01.26г., като още на същата дата е бил уведомен от банката, че по сметката постъпват суми от пенсия. Независимо от тази информация, по делото няма 2 данни ЧСИ да е предприел каквито и да било действия във връзка с горепосочените си задължения, а от мотивите му е видно, че същият застъпва становище за недопустимост на обжалването на предприетите изпълнителни действия, което становище не се споделя от съда.

Незабавно след постъпването на информация от банката, че по сметката постъпват доходи от пенсия, ЧСИ е следвало да извърши проверка за размера и датите на постъпленията. Това е така, защото съгласно чл.446а, ал.1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Вземанията, постъпили преди повече от един месец, вече имат характера на спестявания и могат да бъдат секвестирани, защото загубват социалната функция, която имат трудовото възнаграждение, респ. пенсията и други социални помощи и плащания. Но доходите за текущия месец в съответния, изчислен по реда на чл.446 от ГПК размер, са несеквестируеми, защото имат за цел е да осигурят задоволяването на базови нужди на длъжника и той следва да може да разполага с тях, независимо от наличието на подлежащи на принудително изпълнение задължения.

Като не е извършил посочената проверка, ЧСИ е действал незаконосъобразно. Предвид данните по делото пред СГС, към датата на процесния запор по банковата сметка на длъжницата е имало само суми от постъпилата за м.януари пенсия в общ размер на 239,51 евро. Размерът на МРЗ за м. януари 2026г. възлиза на 620, 20 евро, поради което съдът намира, че изпълнението е насочено срещу несеквестируем доход по см. на чл.446, ал.1 от ГПК. Запорът на паричното вземане /пенсия, постъпила по банкова сметка за текущия месец/ е несъвместим с несеквестируемостта и я нарушава, защото е наложен върху доход, върху който законът не позволява да се насочва изпълнение. Както е посочено в мотивите на т. 13 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС "ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника".

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното действие на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Й. М., длъжник по изп. дело

№20258490404097 по описа на ЧСИ А.П., насочването на изпълнението върху сумите по банкова сметка на длъжника, извършено с налагането на запор на 09.01.2026г. със запорно съобщение изх. №412/09.01.2026г.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4