Определение № 132 от 05.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20235001000207 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение № 17 от 25.01.2023 година, постановено по т. дело № 174/2021 година по описа на Окръжен съд – Х. в производство по чл. 248 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. № 8375/09.11.2022 година, подадена от Ч. И. П., ЕГН **********, чрез адвокат А. Д., за изменение на определение № 250/25.10.2022 година по т. дело № 174/2021 година на Окръжен съд – Х. в частта за разноските.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Ч. И. П. чрез процесуалния му представител адвокат А. Д. с оплакване за незаконосъобразност. Твърди се, че по правилата на чл. 78 от ГПК могат да се присъдят само разноски, за които е доказано извършването им в производството по делото. Поддържа се, че в договора за правна помощ следва да бъде указан начина на плащане и когато плащането е договорено по банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, като в тази връзка частният жалбоподател се е позовал и на задължителната съдебна практика – ТР № 6 от 06.11.2013 година по тълкувателно дело 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. В частната 1 жалба се твърди, че до прекратяване на производството по делото с определение № 250 от 25.10.2022 година не били представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, въпреки че било уговорено заплащането му по банков път. Липсвал и списък за разноските по чл. 80 от ГПК, какъвто бил необходим съгласно т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 година по т.д. 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател твърди освен това, че само и единствено поведението на ответника е станало причина за образуване на делото, като ищецът е бил активно легитимиран да предяви иска към момента на образуването му и е имал правен интерес за това, предвид незаконосъобразното поведение на ответното дружество и че делото не е прекратено по вина на ищеца. Оплакването в частната жалба е, че в обжалваното определение не са обсъдени посочените възражения на частния жалбоподател и се иска неговата отмяна.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ответника „Т.Г.И.“ ООД / с предишно наименование „Т.Б.Г.“ ООД до вписването на промяната в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 21.09.2022 година/, чрез процесуалния представител адвокат М. К.. Изразено е становище за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че по делото има достатъчно доказателства за размера, начина на плащане и реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, включително такива за плащането му по банков път. Искането е да се остави без уважение частната жалба.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу определение по чл. 248 от ГПК, чието обжалване е изрично уредено в чл. 248, ал. 3 от ГПК. Определението е съобщено на частния жалбоподател на 31.01.2023 година, а частната жалба е заведена с вх. № 1179/07.02.2023 година.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Т. дело № 174/2021 година по описа на Окръжен съд – Х. е образувано по искова молба на Ч. И. П. срещу „Т.Б.Г.“ ООД / сега „Т.Г.И. ООД/. По делото е предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразно на решение на Общото събрание на ответното ООД, 2 проведено на 11.12.2021 година, касаещо определеното възнаграждение на управителя на дружеството.

Към момента на предявяване на иска /29.12.2021 година/ ищецът Ч. И.

П. е имал качеството на съдружник в ответното дружество. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Т.Г.И.“ ООД, той е заличен като съдружник с вписване от 12.09.2022 година, след като с договор от 02.09.2022 година е прехвърлил всичките си дружествени дялове на друг съдружник. Към момента на заличаването му като съдружник цялата процедура по размяната на книжата по делото е приключена, като от името на ответника „Т.Г.И.“ ООД са подадени отговор на исковата молба на основание чл. 367 от ГПК, както и отговор на допълнителната искова молба на основание чл. 373 от ГПК.

Продажбата на дяловете на ищеца в качеството му на съдружник е извършено в периода между постановяване на определението на съда по чл.

374 от ГПК № 135 от 02.06.2022 година и датата на първото по делото открито съдебно заседание - 10.10.2022 година.

Това открито съдебно заседание е проведено с участието на ответника „Т.Г.И." ООД чрез процесуалните му представители. След проведеното открито съдебно заседание, съобразявайки новонастъпилите обстоятелства, а именно заличаването на ищеца Ч. П. като съдружник след прехвърляне на дружествените му дялове, първоинстанционният съд с определение № 250/25.10.2022 година е прекратил производството по делото поради липса на активна легитимация за ищеца и го е осъдил да заплати на ответника „Т.Г.И.“ ООД направените разноски в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е оставил без уважение искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати разноски в размер на 880 лева.

При тези данни въззивният съд намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на делото. Такъв извод не може да бъде направен.

Компетентният орган на ответното дружество, а именно Общото му събрание, е приело валидно решение, което не е отменено като незаконосъобразно по предвидения за това ред. Съдът в настоящото производство не може да извършва инцидентна преценка за законосъобразността или незаконосъобразността на решението на Общото събрание.

За

3 незаконосъобразно би могло да се приеме само такова решение на ОС, което е отменено с влязъл в сила съдебен акт след приключване на производство по чл. 74 от ТЗ, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. Ответното дружество не е дало основание и за прекратяване на производството по делото. Отпадането на активната легитимация на ищеца в хода на делото и последвалото прекратяване на производството, се дължи само и единствено на собственото му поведение и на предприетите от него действия по прехвърляне на дружествените му дялове, довело до заличаването му като съдружник. Съобразявайки тези обстоятелства, въззивният съд намира, че възлагането на разноските след прекратяване на производството по делото в тежест на ищеца е правилно, съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Неоснователни са и останалите доводи, които се поддържат в частната жалба.

Към отговора на исковата молба вх. № 1908/11.03.2022 година, подаден от ответника „Т.Г.И.“ ООД, е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от дата 07.03.2022 година, сключен с адвокат Д. Г. А., в който е отразено, че е договорено възнаграждение от 700 лева за осъществяване на процесуално представителство по делото. В договора е вписано, че възнаграждението ще бъде изплатено по посочена в него банкова сметка в „У.Б.“ АД. В писмения отговор се съдържа нарочно искане за присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителният писмен отговор по чл. 373 от ГПК е с вх. № 3866/25.05.2022 година. Към него е представен списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочено, че се претендират разноски за първоинстанционното производство в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Представени са извлечение от посочената в договора за правна защита банкова сметка на адвокат Д. А., както и преводно нареждане/ стр. 73 и 74/, от които се установява, че ответното дружество е заплатило по банков път на адвокат Д. А. договореното възнаграждение от 700 лева на дата 08.03.2022 година.

При тези доказателства възраженията на частния жалбоподател за липса на искане за заплащане на разноски, за липса на списък по чл. 80 от ГПК, както и за липса на постигнато съгласие за размера и начина, по който ще 4 бъде заплатено адвокатското възнаграждение и непредставяне на доказателства за реалното му заплащане, ако е дължимо по банков път, са неоснователни.

По изложените съображения въззивният съд намира, че определението, с което е отказано от първоинстанционния съд изменение на прекратителното определение в частта за разноските, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение

№ 17 от 25.01.2023 година, постановено по т. дело № 174/2021 година по описа на Окръжен съд – Х. в производство по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх.

№ 8375/09.11.2022 година, подадена от Ч. И. П., ЕГН **********, чрез адвокат А. Д., за изменение на определение № 250/25.10.2022 година, постановено по т. дело № 174/2021 година на Окръжен съд – Х., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5