Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14615 от 01.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41331/2022
Вид
Решение № 14615
Подписан
01.09.2023
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 309 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 14615 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110141331 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба на ********************* към *****************, с която срещу /фирма/, са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на парично вземане на ищеца от 4500,00 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от договор за обществена поръчка с рег.

№ УРИ 5785опд-111 от 29.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда – 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 51,25 лева, представляваща лихва за забава върху неустоечното вземане за периода от 24.12.2021 г. до 02.02.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 5499/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 45 състав е издадена Заповед № 1

6333 от 04.03.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-111 от 29.10.2020 г., по силата на който ответникът е поел задължение да извършва следгаранционно обслужване на леки автомобили, предоставени за стопанисване и управление на ***. Посочва, че по силата на предложение за изпълнение на поръчката, изпълнителят /фирма/ се е задължил да осигури приемане на минимум 5 броя МПС с различни неизправности. Твърди, че на основание чл. 1, ал.

4 от договора възложителят изпратил до ответното дружество заявка № 489/11.10.2021 г. за следгаранционно обслужване на автомобил с рег. № ********** с конкретна задача: диагностика на ДВГ на МПС. Автомобилът бил приет незабавно в сервиза на /фирма/ на 11.10.2021 г., за което бил съставен приемно-предавателен протокол.

Поддържа, че съгласно чл. 2, ал. 5 от процесния договор е уговорен срок за изпълнение като сочи, че същият е изтекъл на 20.10.2021 г. Поддържа, че ответникът предал автомобила на възложителя със закъснение – на 09.11.2021 г. Предвид това и на основание клаузата на чл. 14 от договора била начислена неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 4275,00 лева, формирана като 0,05 % от общата цена на договора, в случая в размер от 400 000 лева за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %. Твърди, oще 2 че на основание чл. 1, ал. 4 от договора възложителят извършел още една заявка, а именно заявка № 389/29.10.2021 г., отново за следгаранционно обслужване на автомобил, но на друг автомобил, а именно автомобил с рег. № ************* със задача проверка и ремонт на запалване, проверка и ремонт на ходова част и окачване, смяна на ангренаж и проверка и ремонт на чистачки на автомобила. Посочва, че автомобилът е приет в сервиза на ответника незабавно, като същият, с оглед факта, че не са се налагали основни ремонти, срокът за предаване е бил до 7 работни дни, поддържа, че и в този случай автомобилът бил предаден със закъснение, този път с 1 ден – на 11.11.2021 г., вместо на 09.11.2021 г. Предвид това и на основание клаузата на чл. 14 от договора била начислена неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 225,00 лева, формирана като 0,05 % от общата цена на договора, в случая в размер от 400 000 лева за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %. Сочи, че с покана за доброволно плащане с рег. № УРИ 578500- 9945/06.12.2021 г., получена от изпълнителя на 09.12.2021 г., на ответника е предоставен срок от 10 работни дни за доброволно изпълнение, но такова не е извършено до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, затова намира за дължима и претендира и законната лихва върху сумата. По издадената заповед за изпълнение твърди, че ответникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение, поради и което намира, че за него 3 е налице правен интерес от предявяване на исковете. Моли за уважаването им. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е избран като изпълнител по обществена поръчка, имаща за предмет извършване на следгаранционно обслужване на автомобили. Посочва, че в предвид пандемичната обстановка в процесния период е действал „форс мажор“, който освобождава длъжника от евентуална забава. Оспорва при изпълнение на процесните заявки да е налице просрочие, като в тази връзка излага подробно доводи, че срока за изпълнение на заявка № 489/11.10.2021г., посоченият в исковата молба срок е в противоречие с посочения за изпълнение срок за изпълнение на ремонтните дейности до 20 работни дни; твърди, че няма краен срок за изпълнение на заявка 489/11.10.2021г. Оспорва двата броя протоколи за дължима неустойка, като несъдържащи необходимите реквизити – номер на заявка, вид и номер на ППС, дата на изпълнение, период на забава и др. Твърди, че неправилно е определен размера на неустойката по чл. 12, ал. 1, затова оспорва иска и по размер. Счита претендираният размер за прекомерен.

Посочва, че в процесния договор е налице неравноправна клауза – чл. 16. Релевира възражение, че следгаранционното обслужване на изпълнението, което се твърди да е активирало договорната неустойка по процесния договор, не е предмет на договора и е извън него, 4 поради и което не може да влече отговорност за забава и за заплащане на неустойка. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът ********************* ***, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът /фирма/, редовно призован, се представлява от адвокат И., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе в предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустими, като предявени при наличието на правен интерес, от легитимна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 5499/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, след подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

5

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, първата предпоставка за уважаване на иска е доказване от страна на ищеца на валидно възникнало между страните договорно правоотношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение за извършване на процесните дейности в уговорения срок, както и налична в договора клауза за неустойка. В конкретиката на случая не е спорно, че между ищеца, като възложител и ответника, като изпълнител е сключен договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-111 от 29.10.2020 г., по силата на който ответникът е поел задължение да извършва следгаранционно обслужване на леки автомобили, предоставени за стопанисване и управление на ***, срещу възнаграждение. Съгласно чл. 1, ал.3 от договора следгаранционното обслужване включва:

1/ технически прегледи, проверки и обслужване на МПС, съгласно техническото предложение на изпълнителя; 2/ ремонти и сервизни услуги, при възникнали повреди, счупвания и аварии, както и основни /планови/ ремонти на МПС и др. дейности, свързани с възстановяване работоспособността и техническата изправност на автомобилите. В чл. 1, ал.4 от договора страните договорили, че обемът на следгаранционното обслужване и ремонтите се конкретизира за всеки отделен случай чрез подаване на писмена заявка до изпълнителя от оторизирани от възложителя лица. Съгласно чл. 2, ал.2 от 6 договора срока за приемане на ППС в сервиз на изпълнителя е 24 часа, считано от датата на приемане на заявката, а според ал.3 срокът за извършване на техническо обслужване, диагностика, регулировка /основни и спомагателни агрегати, при които не се налага демонтаж на агрегати и възли/ е до три работни дни от приемане на поръчката, според ал.4 срокът за ремонти, при които не се налага демонтаж на основни агрегати и възли до седем работни дни от приемане на МПС в сервиз на изпълнителя, а съгласно ал.5 срокът за основни ремонти, при които се налага демонтаж на основни агрегати, както и основен ремонт на двигателя – до двадесет работни дни от приемане на МПС в сервиз на изпълнителя. В чл. 12, ал.1 от договора страните договорили, че общото възнаграждение на изпълнителя по договора е в размер на 450 000 лева с ДДС.

В чл. 14 страните договорили, че при забава на изпълнение на задължение по договора, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05% от общата цена по договора, като възнаграждение по чл. 12, ал.1 /450 000,00 лева с ДДС/ за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от общата цена.

Не е спорно, че със заявка № 489/11.10.2021г., видно и от приемно-предавателен протокол от 11.10.2021г. в сервиз на ответника е приет автомобил, марка Vw: Multivan с ДКН № *********** за извършване на диагностика, като видно от приемно-предавателен протокол от 09.11.2021г., подписан и от двете страни, автомобила е отремонтиран, но със забава, последното отбелязано в протокола. За 7 извършения ремонт е издадена фактура №

0000047942/17.11.2021г., като изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, установява че извършеният ремонт по горепосочения автомобил е свързан с демонтаж и монтаж на основни агрегати, поради което срока за изпълнение на поръчката е до двадесет дни, а именно автомобила е приет на 11.10.2021г., като срока за предаване на автомобила е изтекъл на 08.11.2021г. Със заявка № 389 и видно от приемно-предавателен протокол от 29.10.2021г., в сервиз на изпълнителя е постъпил за ремонт автомобил марка Vw: Polo с ДКН № ********, като същият е предаден отремонтиран с приемно-предавателен протокол от 11.11.2021г., подписан от представители и на двете страни.

Първоначално изслушаната по делото ССчЕ установява, че сумата по договор № 111/29.10.2020г., изплатена по частичните заявки за ремонт на автомобили до 20.10.2021г., съгласно заявка № 489/11.10.2021г. и до 09.11.2021г. по заявка № 389/29.10.2021г. е, съответно: до 20.10.2021г. – 275120,06 лева, а до 09.11.2021г. – 289365,70 лева. Експертизата установява, че към 20.10.2021г., датата на претендираната неустойка за МПС с ДК № ******** по договора на обща стойност от 450 000 лева при платена сума от -275 120,06 лева, или остатъчната стойност към горепосочената дата е 174 879,94 лева; съответно към дата 09.11.2021г., тоест датата на претендираната неустойка за МПС с ДК № ************* по договора е 160 634,30 лева.

Вещото лице е дало няколко варианта относно размера на 8 претендираната неустойка. За МПС с ДК № **********, върху сумата от 450 000 лева, за периода от 20.10.2021г. до 09.11.2021г. и посочен размер на неустойката от 4275,00 лева, а върху остатъчната стойност от 174 879,94 лева за същия период в размер на 1661,36 лева. За МПС с ДК № ************* върху стойността от 450,000 лева, за периода от 09.11.2021г. до 11.11.2021г. сумата в размер на 225,00 лева, а върху остатъчната стойност от 160 634,30 лева сумата в размер на 80,32 лева. Съответно върху изплатената сума по фактура № 0000047942/17.11.2021г. за МПС с ДК № *********** – 37,94 лева, за периода от 20.10.2021г. до 09.11.2021г., а върху стойността на фактура № 0000047903/16.11.2021г. за МПС с ДК № ********, за периода от 09.11.2021г. до 11.11.2021г. – 0,38 лева. Повторно допуснатата за изслушване ССчЕ е установила, че автомобил с рег. № ******НС е счетоводно заведен в СДВР с първоначална стойност по сметка 2059 „Други транспортни средства“, като към 01.01.2021г. счетоводната амортизационна стойност е в размер на 16 200,00 лева и остатъчната балансова стойност на автомобила е в размер на 1800,00 лева, като първата регистрация на автомобила е от 30.03.2009г. Автомобил с ДК № ******** е заведен по сметка 9909 „Активи в употреба, изписан като разход“ с балансова стойност 147,50 лева, като първата му регистрация е от 24.09.2002г.