Решение № 1471 от 20.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. Варна, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110105802 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***********, ап. 77 срещу К. Г. К. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***********.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане за осъждане на К. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ***********, ап. 77 да заплати на Й. В. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***********, сумите, както следва:

20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК на 14.03.2023г. в гр.Варна от К. Г. К. срещу Й. В. Д., изразяващо се в нанесена средна телесна повреда - многофрагментно счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес завършва със стеснение на левия проход на носа, сраствания на меки тъкани и в тази връзка затруднено дишане, което обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което има влязло в сила, одобрено от съда, споразумение по нохд ****/2025г. на РС Варна за решаване на наказателно производство по ДП *******г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР Варна, по което К. Г. К. се признава за виновен в извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба – 07.05.2025г. до окончателното изплащане;

5 781.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 20000 лева за периода от датата на увреждането - 14.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 07.05.2025 година.

1

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2023г. ответникът е извършил престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК срещу ищеца като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес завършва със стеснение на левия проход на носа, сраствания на меки тъкани и в тази връзка затруднено дишане, което обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Във връзка с това деяние било образувано НОХД № ****/25г. по описа на 36-ти с-в на Районен съд -град Варна. Производството приключило със споразумение, с което ответникът се признал за виновен за извършено престъпление.

Твърди се, че в резултат на извършеното срещу ищеца престъпление той е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания. Била му извършена операция на носа. В заключение на медицинско удостоверение №***********г.-контролен преглед се установило състояние след счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес е завършило със стеснение на левия проход на носа, сраствания на меки тъкани и в тази връзка затруднено носно дишане, което е обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

Ищецът претърпял силни болки и страдания от причинената му травма, както и притеснения, и неудобство от настъпилите необратими увреждания и остатъчни телесни дефекти. Нанесените телесни наранявания довели до ограниченост в изпълнение на трудовите му задължения, респективно върху финансовите му възможности. През този период се налагало доходът на семейството да бъде осигуряван предимно от неговата съпруга.

Отделно от горното през целия този период до подаване на исковата молба изпитва дискомфорт, като през нощта има нарушен сън, а често и цялостно безсъние, което рефлектирало и върху ежедневните му задължения.

Безсънието било вследствие на невъзможността да диша нормално през носа, поради последиците от нанесения побой и трайното стеснение на левия си проход на носа. Развил състояния на тревожност от факта, че няма да продължи своя обичаен начин на живот, както до преди инцидента. Тази мисъл поражда състояние на силен стрес в неговото съзнание. Изпитвал и постоянен страх от това да бъде на обществени места сред други хора, без значение дали са му познати или непознати. Страхът му е провокиран от обстоятелството, че уврежданията били причинени на публично място.

След датата на оказаното насилие спрямо него, ищецът се затворил в себе си. Искал да е постоянно сам. Не желаел да осъществява контакти с приятелите и познатите си. Не желаел да посещава публични места, обществени мероприятия и всякакъв различен вид сбирки, дори и те да се състояли от малко хора.

Иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника .

2

В него се твърди, че иска е допустим, но размерът му бил завишен.

Не оспорва факта на причиняване на средна телесна повреда, за което ответникът е признал вината си и е сключено споразумение по чл.381 от НПК.

Заявява, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат като се е държал провокативно спрямо ответника, проявил вербална агресия спрямо него. Поради това било налице съпричиняване, което било отчетено от наказателния съд при определяне на по-леко наказания на ответника.

Ищецът следвало да осъзнае настъпването на вредоносния резултат след като е отправял към ответника нецензурни думи и е имал агресивно поведение спрямо него. Това на основание чл.51 от ЗЗД следвало да бъде отчетено от съда при определяне на размера на обезщетението.

Твърди се, че размерът на обезщетението би силно завишен. От медицинската документация приложена към исковата молба се установявало трайно затруднение на дишането поради счупване на носните кости, което довело до стеснение на левия проход на носа. Нямало доказателства за тежки и дългосрочни психологически и социални последици, които да обосноват искания размер на обезщетението.

При определяне размер на обезщетението следвало да се отчете добрите характеристични данни на ответника, които били приложени по наказателното производство.

Съдът при определяне размера на обезщетението следвало да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди.

Оспорва претенцията за лихва, не било посочено, от кога ищецът е поканил ответника да заплати претендираното обезщетение.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, в евентуалност намаляване на размера на обезщетението, което ще бъде присъдено.

В хода на производството страните са постигнали спогодба, с която уреждат отношенията си по правния спор. Във връзка с постигнатата спогодба и уговореното в нея в проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.03.2026г. ответникът предава на ищеца в съдебната зала в присъствието на съда сумата по спогодбата в размер на 3067,76 евро, представляваща обезщетение за всички претендирани по делото неимуществени вреди от извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК на 14.03.2023г. в гр.Варна от К. Г. К. срещу Й. В. Д., обезщетение за забава за периода 14.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 07.05.2025 година и сторените разноски от ищеца по делото.

Според разпоредбата на чл.234 от ГПК страните могат да сключат спогодба по предмета на спора, която съдът одобрява в случай, че не противоречи на закона и морала. В случаят съдът намира, че спогодбата е 3 съобразена със закона и не противоречи на морала, поради това следва да бъде одобрена.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС държавна такса в размер на 2% от размера на сумата по спогодбата 61,35 евро и сума в размер на 204.52 евро за изготвената и приета по делото СМЕ.

С оглед на гореизложеното , Съдът

РЕШИ:

ОДОБРЯВА на основание чл.234 ГПК постигнатата спогодба между Й. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***********, ап. 77 и К. Г. К. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *********** по предмета на делото в следния смисъл:

1. К. Г. К. ЕГН **********, заплаща на Й. В. Д., ЕГН ********** окончателната обща сума в размер на 3067.76 /три хиляди и шестдесет евро и седемдесет и шест евро цента/ евро, включваща: обезщетение за всички претендирани по делото неимуществени вреди от извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК на 14.03.2023г. в гр.Варна от К. Г. К. срещу Й. В. Д., изразяващо се в нанесена средна телесна повреда - многофрагментно счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес завършва със стеснение на левия проход на носа, сраствания на меки тъкани и в тази връзка затруднено дишане, което обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което има влязло в сила, одобрено от съда, споразумение по нохд ****/2025г. на РС Варна за решаване на наказателно производство по ДП *******г. по описа на 03 РУ при ОД на МВР Варна, по което К. Г. К. се признава за виновен в извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба – 07.05.2025г. до окончателното изплащане; лихва за забава за периода от датата на увреждането - 14.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 07.05.2025 година. всички направени от ищеца разноски по делото (държавни такси, адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи лица и др.).

2. Горепосочената сума е предадена от К. Г. К. ЕГН ********** на Й. В. Д., ЕГН ********** в брой, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.03.2026г., в присъствието на съда.

3. С подписването на настоящата спогодба ищецът потвърждава, че е получил сумата изцяло и в брой, като спогодбата има силата на разписка за плащането.

4. С получаването на сумата по т. 1, ищецът заявява, че е напълно и окончателно удовлетворен. Страните нямат никакви други претенции 4 една към друга във връзка с предмета на настоящото дело.

5. Ищецът дава изричното си и неотменимо съгласие за вдигане и заличаване на всички наложени обезпечителни мерки по делото (запори, възбрани и др.). Всички такси по фактическото заличаване на мерките (в Имотен регистър, банки и др.) са за сметка на Ответника.

ОСЪЖДА К. Г. К. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

*********** да заплати по сметка на Варненски районен съд сума в размер на 365,87 евро, представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо лице по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5