Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18323 от 30.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45384/2025
Вид
Решение № 18323
Подписан
30.09.2026
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18323 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от Л. ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110145384 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Д. П., Л. Е. П., Е. В. П. и А. Е. П., с която са предявени субективно и обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че: ответникът Р. Д. П. дължи на ищеца следните суми: 31, 26 евро /61, 14 лв./ главница, цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 4, 61 евро /9,02 лв./ - мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 26.06.2025 г., 0, 89 евро /1, 74 лв./ - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 0, 23 евро /0, 46 лв./ - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.06.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1716/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил; ответникът Л. Е. П. дължи на ищеца следните суми: 312, 59 евро /611, 38 лв./ главница, цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 46, 10 евро / 90,16лв./ - мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 26.06.2025 г., 8, 91 евро /17, 43 лв./ - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 2, 35 евро /4, 60 лв./ - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.06.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1716/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил; ответникът Е. В. П. дължи на ищеца следните суми: 31, 26 евро /61, 14 лв./ главница, цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 4, 61 евро /9,02 лв./ - мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 26.06.2025 г., 0, 89 евро /1, 74 лв./ - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 1

01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 0, 23 евро /0, 46 лв./ - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.06.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1716/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил; ответникът А. Е. П. дължи на ищеца следните суми: 250, 07 евро /489, 10 лв./ главница, цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 36, 88 евро /72, 13 лв./ - мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 26.06.2025 г., 7, 13 евро /13, 94 лв./ - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2025 г. до изплащане на вземането, 1,88 евро /3, 68 лв./ - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 26.06.2025 г.; за които е издадена Заповед за изпълнение от 08.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1716/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил;

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по отношение на топлоснабден имот в

************************************************************ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците отговарят за заплащането на доставената топлинна енергия до имота и предоставената услуга дялово разпределение при следните квоти: 1/20 за Р. Д. П., 10/20 за Л.

Е. П. и 1/20 за Е. В. П. в качеството им на вещни ползватали на имота, а А. Е. П. отговаря за 8/20 от цената на доставените услуги в качеството му на собственик на процесния имот.

Твърди, че ответниците са страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл са клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от “НЕЛБО” АД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни А. Е. П., Л. Е.

П., Р. Д. П. и Е. В. П., подаден чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв.

П.. Ответниците оспорват основателността на исковата молба, като твърдят, че не са в облигационни отношения с ищеца и топлинния счетоводител, не са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия, в имота не са налице топлинни уреди, топломери, вентили, не се ползва топлинна енергия за битова гореща вода, няма спирателни кранове и водомери. В отговора на исковата молба се оспорва доказателствената стойност на приложените от ищеца писмени документи и се излагат подробни аргументи относно несъответствието между документираните задължения и предявените претенции. Оспорва претенцията за доставена топлинна енергия за сградна инсталация. Счита, че приложените към исковата 2 молба Общи условия са неприложими в отношенията между страните, поддържа,че в тях са налице неравноправни клаузи, освен това сочи, че ищецът е надлежно уведомен за възраженията на ответниците срещу общите условия и е подадено искане до него за закрИ.не на партида. Твърди се, че липсва договор между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот и „НЕЛБО“ ЕАД, оспорва доказателствената стойност на представените документи в тази връзка и заявява, че дори да е имало договор срокът му е изтекъл. Оспорва действието на нормативните актове, въз основа на които фирмата е извършвала дялово разпределение. Ответниците намират претенциите на ищеца за недоказани, като излагат подробни съображения за липсата на доказателства за реално доставено количество топлинна енергия.

С определение от 21.05.2026 г. като трето лице помагач по делото е конституирано “НЕЛБО“ АД, което дружество е изразило становище, че дяловото разпределение е извършено съгласно законоустановените правила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ел. ч. гр. д. № 1716/2025 г. по описа на Районен съд-Кюстендил, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 08.07.2025 г.

Заповедта е връчена редовно на длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения, поради което са дадени указания от заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и всеки от ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за всеки от ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съдът приема, че по делото се установя че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или 3 пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия.

Във връзка с възраженията на ответниците следва да се посочи, че разпоредбите на ЗЕ съдържат специален режим, който се отклонява от общия по отношение на възникването на облигационното отношение. За разлика от общите правила на облигационното право, където за да се сключи валиден договор е необходимо да са налице две насрещни волеизявление, в настоящия случай е налице специална законова уредба, която с оглед спецификата на обществените отношение, предвижда че облигационното отношение ще възникне при наличие на предвидените в законовата норма юридически факти, а именно: физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От изложеното следва, че в случая не се прилагат общите правила на облигационното право, а правилата на специалния закон, респ. прилага се принципът че специалния закон дерогира приложението на общия. Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия.

В случая от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №116, том LLXXXVIII, дело 27977/93 г. от 03.11.1993 г. се установява, че ответниците Е. В. П. и Р. Д. П. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент