Определение № 120 от 25.04.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Габрово, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600130 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІІ от НПК. Образувано е по частна жалба от тъжителя К. Г. Т. против разпореждане № 296 от 01.04.2024 г. по НЧХД № 246/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството по делото.

В частната жалба се ангажират аргументи против така постановеното разпореждате за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят поддържа тезата, че инкриминираната в тъжбата му част от изготвения от подсъдимия отговор на искова молба по гражданско дело на Районен съд – Трявна съдържа изрази, които са клеветнически, като в тази насока излага пространни теоретични разсъждения за елементите от обективния и от субективния състав на престъплението „клевета“.

Определя като неверни съжденията на съдията-докладчик при Районен съд – Габрово, че инкриминираните изрази са употребени в смисъла по чл. 10 от ЕКЗПЧОС. Счита, че е лишен от правото да отстоява защитната си теза, като представя доказателства, установяващи броя на заведените дисциплинарни производства към датата на подаване на отговора на исковата молба. Отделно от това тъжителят претендира, че е ограничено личното му право на защита на честта и достойнството в наказателния процес, които НПК му предоставя, като визира разпоредбата на чл. 287 от НПК с оглед нови обстоятелства, водещи до прилагане на закон за по-тежкото в смисъла, вложен в материално-правния институт на чл. 26 от НК. По-нататък тъжителят сочи, че е ищец по няколко граждански производства, ответници по които са Окръжен съд – Габрово и Районен съд – Габрово, в които магистратите по делото престират своя труд. В жалбата си развива пространно принципно изложение както на национална съдебна практика, 1 така и практика на ЕСПЧ относно основанията за отвод/самоотвод на съдиите.

Частният тъжител претендира обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на започналите съдопроизводствени действия.

Окръжен съд – Габрово обсъди доводите във въззивната частна жалба и след като провери правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Въззивната частна жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съществена част от съдържанието на жалбата е посветено на принципно изложение на съдебна практика по въпросите за отвод/самоотвод на съдиите.

Конкретика е вложена единствено в едно изречение, в което се посочва, че на производство пред Районен съд – Габрово са гр. дела № 514, 577 и 578 по описа за 2024 г., ищец по които е тъжителят, а ответник по тях е орган на съдебната власт (Окръжен съд – Габрово и Районен съд – Габрово), в които магистратите по делото престират своя труд.

Независимо, че в частната жалба не се излагат конкретни съображения за наличието на основания за отвод, както и не се прави определено искане в такава насока, въззивният съд прецени, че преди да посочи изводите си по съществото на спора, следва да вземе отношение по въпроса за законността на състава, произнесъл се по обжалвания съдебен акт, както и за наличието на основания за отвод на членовете на настоящия съдебен състав.

В съдебната практика и в теорията се приема, че съдебният състав е незаконен, когато са изпълнени някои от следните хипотези: в него участват ненадлежно назначени съдии и съдебни заседатели; съдебният състав не е сформиран съгласно изискванията на процесуалния закон; делото се разглежда в нарушение на родовата подсъдност; налице е основание за отвод по чл. 29, ал. 1 от НПК; делото не разгледано от независим и безпристрастен съд, поради наличие на основания за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК; при нарушаване на принципа за неизменност на съдебния състав; при нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата, въведен със ЗСВ.

В случая въззивният съд намира, че не са налице основания, за да се приеме, че спрямо съдията-докладчик от районния съд са били налице някои от основанията за отвод, включително същият да е бил предубеден и пристрастен при разглеждането и решаването на делото. Поначало субективната безпристрастност на съдиите, включително в контекста на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, се презумира. Оборването на предположението е възможно, когато от разкрити по делото обстоятелства може убедено и несъмнено да се заключи, че съдията е предубеден или заинтересован от изхода на делото. Тези обстоятелства следва да бъдат налични по делото, с конкретни 2 измерения и да бъдат проверими. Такива обстоятелства по настоящото дело не са налице и не се сочат от жалбоподателя. Сами по себе си не са основание за отвод данните, че тъжителят е завел искове против районния и окръжния съд. Освен, че по настоящото дело не са налице данни за параметрите на тези искове, то не се установява и докладчикът от районния съд да е вземал каквото и да е отношение по гражданските дела и то по начин, който би могъл да накърни съдийската му независимост и безпристрастност при разглеждането на сегашното производство. В пълна степен същите съображения са валидни и за съдиите от настоящия състав.

Въззивният съд установи, че наказателното производство е образувано с подаване на тъжба до Районен съд – Трявна от частния тъжител К. Г. Т. срещу адвокат М. А. М. от АК – Велико Търново. Сезиращият съда документ е заведен деловодно на 15.01.2024 г. и по него първоначално е образувано НЧХД № 7/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна. След отвод на съдиите от този районен съд, в изпълнение на определение № 149/20.03.2024 г. по н.ч.д. № 262/2024 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд – Габрово, където е образувано НЧХД № 246/2024 г. по описа на същия съд.

Прегледът на тъжбата сочи, че в нея се развиват фактически твърдения за това, че на 21.12.2023 г. тъжителят депозирал в Районен съд – Трявна искова молба против адвокат М. М. от Велико Търново, по която било образувано гр. дело № 226/2023 г. по описа на Районен съд – Трявна. Заявява се, че в отговора на исковата молба (вх. № 2/02.01.2024 г.) ответникът бил взел становище по основателността и допустимостта на производството, в което изложил позорни за тъжителя обстоятелства, които били извън предмета на правни спор, а именно: „Лицето Т. прави това искане с цел да възпрепятства водени срещу него дисциплинарни производства от Адвокатска колегия – Велико Търново, председател на Дисциплинарния съд, към която е адвокат Борислав Ненчев Недков, опитвайки се да го привлече в някакво качество по спора, в който участва и самият той!”. На основание изложеното частният тъжител К. Т. счита, че подсъдимият М. е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл.

147, ал. 1 от НК.

С разпореждане № 296 от 01.04.2024 г. по НЧХД № 246/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово, съдията-докладчик е прекратил наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, като е приел, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление, доколкото в инкриминираното изречение не се съдържат изрази, които могат да бъдат квалифицирани като обидни или позорящи за тъжителя. В атакуваното разпореждане е посочено още, че упоменатото в тъжбата изречение е част от отговор на искова молба, депозиран на основание чл. 131 от ГПК, респективно същото представлява упражняване на законово гарантирано право на защита в конкретен граждански процес, с който се взема отношение по обстоятелствата във 3 връзка с предявен иск, а правомерното упражняване на конкретно гарантирано от закона право не може да представлява „разгласяване на позорно обстоятелство”, тъй като същото не цели накърняване авторитета на лицата, за които се отнася. В случая М. подал отговор на депозирана спрямо него искова молба, в който навел доводи срещу основателността на иска. В отговора си съответният правен субект може да сочи всякакви възражения във висящ процес с цел да обори твърденията на противната страна и да установи действителното правно положение, респективно по този начин се гарантира правото му на защита. Поради това районният съдия е приел, че целта на отговора на исковата молба не е разгласяване на позорни обстоятелства за ищеца, а упражняване на законово обезпечени права, като всякакво противно твърдение би било равнозначно на тяхното самоволно ограничаване, което е абсолютно недопустимо.

Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото, съдът намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е неоснователна.

В принципен план, за да сезира валидно съда, съгласно изрично разписаните изисквания в чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва и обстоятелствата на престъплението. Повдигането на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление и какво е то. В случай, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК съдията следва да прекрати наказателното производство.

В случая въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че в съдържанието на отговора на искова молба с вх. № 2/02.01.2024 г. по гр. дело № 226/2023 г. по описа на Районен съд – Трявна не се съдържат изрази, които да се възприемат като обидни или позорящи личността на тъжителя. В принципен план, клеветата е свързана с накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за засягане на достойнството на човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпния състав е необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия. Поведението на дееца е от естество да засегне споменатите неимуществени блага на личността, респективно обществените отношения, които ги защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели 4 злепоставяне на пострадалия. В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице (явление от миналото и настоящето).

Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т.е. недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление.

Съобразявайки горното, настоящият състав достига до извода, че районният съд правилно е приел, че изложеното в отговора на искова молба не може да се възприема като разгласяване на позорно обстоятелство. Участието в съдения процес е право, което се гарантира на страните от Конституцията. Съгласно разпоредбите на ГПК и Закона за адвокатурата, процесуалният представител /адвокат/ на ответника по искова молба има право да изрази становище по направените в исковата молба искания и дори има професионалния ангажимент да го стори, за да защити по най-добрия начин ответника, съобразно договора за адвокатска услуга, сключен помежду им. Нещо повече, съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК, този отговор се дава по изрично указание на съда, като неупражняването на това право води до негативни последици за ответника, ограничаващи възможностите за защита срещу твърденията на ищеца. Съдържанието на отговора също е посочено в закона. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 и 5 от ГПК ответникът /в случая неговият адвокат/ е длъжен да изрази становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.