Определение № 19803 от 13.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19803 гр. София, 13.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110155090 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по търговска продажба – чл.318 ТЗ) Производството е образувано по искова молба с вх. №

277577/06.10.2023 г., подадена о т „Т---“ ООД, ЕИК -- със съдебен адрес: гр.

П- чрез процесуален представител адв. Н. Ч. срещу „--" ЕООД, ЕИК ----, адрес на управление - гр.С--------------, производствена база гр. С-, обл. П------, с която се иска да се признае за установено, че „--" ЕООД дължи на Т---“ ООД следните суми, по искове с правна квалификация, както следва: чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ - 4246.45 лева / четири хиляди двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща незаплатена стойност на доставени и получени стоки, съгласно фактура № 0000004057/30.09.2022 г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД - 228.78 лева /двеста двадесет и осем лева и седемдест и осем стотинки/, представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура № 0000004057/30.09.2022 г., за периода от 30.09.2022 г. до 11.04.2023г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ - 6184,76 лева / шест хиляди сто осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща незаплатена стойност на доставени и получени стоки, съгласно фактура № 0000004081/14.10.2022 г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД - 309,24 1 лева /триста и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура № 0000004081/14.10.2022 г., за периода 14.10.2022 г. до 11.04.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ - 5536.82 лева / пет хиляди петстотин тридесет и шест лева. и осемдест и две стотинки/, ведно със законната лихва от 18.04.23г. до окончателното изплащане, представляваща незаплатена стойност на доставени и получени стоки, съгласно фактура № 0000004096/25.10.2022 г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.294 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД - 259.92 лева /двеста петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/, представляващи мораторна лихва върху главницата по фактура № 0000004096/25.10.2022 г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата, за периода от 25.10.2022г. до 11.04.2023г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 12132/ 27.04.2023г. по ч.гр.д. № 20120/2023 г. на СРС-26.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между ищеца и ответникът е имало договор за продажба на стоки. Сочи се, че ответникът е получил на посочените по-долу дати и не е заплатил стоки, арматурни заготовки и тухли, чиято стойност била начислена по фактури, както следва:

1. По фактура № 0000004057/30.09.2022г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата за стоки на стойност 4246.45лв. / четири хиляди двеста четиридесет и шест лв. и четиридесет и пет ст./ 2. По фактура № 0000004081/14.10.2022г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата за стоки на стойност 6184,76 лв. / шест хиляди сто осемдесет и четири лв. и седемдесет и шест ст./ 3. По фактура № 0000004096/25.10.2022г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата за стоки на стойност 5536.82лв./ пет хиляди петстотин тридесет и шест лв. и осемдест и две ст./ Посочва, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.04.2023г.по ч. гр.№ 20120/23 г. на СРС. Моли съда да приеме за установено задължението на ответника и да постанови решение, с което да се признае за дължими процесните суми и същият да бъде осъдите да заплати на сумите на ищеца.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. фактура № 0000004057/30.09.2022г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата за арматурна заготовка; 2. фактура № 0000004081/14.10.2022г. и приемнопредавателен протокол към нея от същата дата за арматурна заготовка и тухли; 3. фактура № 0000004096/25.10.2022г. и приемно-предавателен протокол към нея от същата дата за арматурна заготовка;

Претендира разноски в исковото и заповедно производство.

2

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че няма неразплатени доставки с ищеца. Моли съда да отхвърли иска. Оспорва представените копия на фактури и приемнопредавателни протоколи. Оспорва подписа, положен от дружеството, датите и съдържанието. Моли съдът да задължи ищеца да представи тези документи в оригинал, а ако се представят да се открие процедура по оспорването им.

Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 20120/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 12132/27.04.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника на 18.07.2023 г. (л.29 от ч. гр. д. № 20120/2023 г.), поради което едномесечният срок изтича на 18.08.2023 г. Възражението е подадено на 17.08.2023 г. (л.33 от ч. гр. д. № 20120/2023 г.), поради което е в указания срок.. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 05.09.2023 г. (л.36 от ч. гр. д. № 20120/2023 г.), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 05.10.2023 г. Исковата молба е подадена в съда на 05.09.2023 г., чрез куриреска фирма Еконт. Ето защо е спазен преклузивният срок. На това основание настоящото производство е допустимо.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК.

По държавната такса

Материалният интерес на иска е 16758,97 лева, поради което таксата по чл.1 ТДТССГПК, редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК, е 335,18 лева, които са внесени с платежно от 05.10.2023 г. (л.5 от делото).

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв Н. Ч. със съдебен адрес гр. Пл-, ---- с валидно пълномощно само за СРС (л.2 от делото).

Ответникът, в заповедното производство, се представлява от адв. Л. В., със съдебен адрес: гр. София, бул. „-- III“, - (л.34 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап съдът, приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, поради което следва да бъде изготвен проект за доклад.

Съдът приема, че исковата молба е нередовна. На първо място, същият е подписан от адв. Л. В.. Същият няма пълномощно за представителство по исковото производство, а само за заповедното. Второ, липсва реквизита по 3 чл.132, т.2 ГПК. Ето защо следва да се дадат указания на ответника в тази насока.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че следва да се приложи заповедното производство към настоящото дело, което да се върне след влизане на краен съдебен акт.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за плащания, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По искането по чл.190 ГПК

Съдът приема, че искането на ищеца е допустимо, необходимо и относимо, поради което ищецът следва да бъде задължен да представи оригиналите на посочените от него документи в открито съдебно заседание (о.с.з.), за което да се извърши констатация.

По процедурата по чл.193 ГПК

Представените документи са частни диспозитивни, поради което могат да имат само формална доказателствена сила, т.е. може да се оспори само авторството, но не и съдържанието. Ето защо искането за процедура по чл.193 ГПК следва да се остави без уважение за оспорване съдържанието на документите. По отношение на датата и подписите следва да се открие производство по чл.193 ГПК.

Документите носят подпис на представител на ответника, съгласно написаното в тях, поради което тежестта на доказване пада върху ответника, на основание чл.193, ал.3, изр.1 ГПК.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно приема, че следва да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на следните въпроси:

1. Счетоводството на двете дружества водено ли е редовно?

2. Процесните фактури, на които се позовава ищецът осчетоводени ли са от двете дружества? Отразени ли са кредитни известия?

3. Ползван ли е данъчен кредит от двете дружества за посочените фактури? Влюченили са дадените стоки в дневниците за продажба?

4. Процесните стоки и материали по какъв начин са заприходени/отразени в двете дружества.

5. какви стопански операции са отразени в счетоводството на дружеството за процесните фактури.

6. каква е стойността по процесните фактури – да се разбие по стока и период.

4

7. Каква сума е платена от ответника по процесните фактури, като описанието да съответства на т.6.

8. Каква е непогасената част от ответника по процесните фактури, като описанието да съответства на т.6

Експертизата е назначена по почин на съда, на основание чл.195 ГПК, тъй като съдът няма необходимите специални знания да прави тези изчисления. Експертизата касае основателността на иска, поради което на основание чл.160 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат разноските за експертиза. Следва да му се укаже, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, следва да внесе депозит за експертизата в размер на 700.00 лева, както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че страната е създала пречки за установяване на тези факти и обстоятелства.

За вещо лице следва да се назначи инж. Д-----.

Следва да се укаже на страните по делото, че следва да съдействат на вещото лице при изготвяне на експертизата, като представят необходимите данни и да осигурят достъп до помещения и счетоводни книги и регистри, като при неизпълнение на указанията, съдът ще приеме, че съответната страна е създала пречки за установяване на съответните факти и обстоятелства, на основание чл.161 ГПК.

По съдебно-графологична експертиза (СГрЕ)

Съдът приема, че служебно на основание чл.195 ГПК следва да назначи съдебно-графологична експертиза (СГрЕ), на която вещото лице, да отговори:

1. подписите, положени по представените фактури и протоколи, представляват ли подписи на представители на двете дружества и от кого са положени?

2. Подписите положени ли са от Б--- в представените фактури и протоколи.

Експертизата е назначена по почин на съда, на основание чл.195 ГПК, тъй като съдът няма необходимите специални знания от областта на графологията. Експертизата касае оспорването по чл.193 ГПК, поради което на основание чл.160 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските за експертиза. Оспорват се 6 документа, като всеки един от тях има по два подписа. Ето защо следва да се укаже на ответника, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, следва да внесе депозит за експертизата в размер на 1000.00 лева, както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че страната е създала пречки за установяване на тези факти и обстоятелства.