Решение № 1024 от 25.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Варна, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следн. състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501734 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 17769/01.08.2023г., подадена от Т. И. П. – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 от 22.07.2023г., постановено по изп.д. № 20238950401844 по описа на същ. ЧСИ, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Наведените оплакван. в жалбата на длъжника са за неправилност и незаконосъобразност на отказа на ЧСИ за прекратяване на изп. производство, по съображен., че изп.д. е образувано на 13.07.2023г. по молба на взискателя „Л. и.“ ЕООД въз основа на издаден в полза на последн. изпълнителен лист по гр.д. № 880/2021г. срещу жалбоподателя. С Уведомление, връчено на 07.07.2023г. чрез ЧСИ Румяна Т.ова, рег. № 717 на взискателя „Л. и.“ ЕООД, на основание чл. 103 и сл. от ЗЗД жалбоподателят направил прихващане на дължимите по настоящото изп.д. суми по изпълнителн. лист с дължимите към него от взискателя съдебно деловодни разноски, до размера на по-малкото от тях. Ето защо ЧСИ не е съобразил, че вземането е било погасено преди образуване на делото. На 27.07.2023г. депозирал молба пред ЧСИ с искане за прекратяване на образуваното изп.д., която с обжалваното разпореждане е оставена без уважение с извод, че длъжникът е нямал вземане, което да е прихванал с насрещно вземане на взискателя, чрез изявлението изпратено чрез ЧСИ Румяна Т.ова, тъй като вземането му било погасено чрез прихващане, извършено по изп.д. № 2736/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Станев. Този извод на ЧСИ е 1 неправилен, тъй като прихващане по изп.д. № 2736/2022г. не е правено. Взискателят „Л. и.“ ЕООД действително е направил изявление за прихващане със сумата от 1443.10 лв. – съдебно деловодни разноски, от които 790.70 лв. присъдени по гр.д. № 880/2021г. по описа на ВРС и 652.40 лв. присъдени по в.гр.д. № 1611/2022г. по описа на ВОС, но към този момент – 15.12.2022г. постановеното решение, с което са присъдени описаните суми не е влязло в законна сила и сумите не са били изискуемо вземане, поради което прихващането им е било невъзможно и ефекта на погасяване не е настъпил към онзи момент. Решението е влязло в сила едва на 26.06.2023г. и от този момент е било възможно да бъде направено прихващане. Ето защо и преди образуване на настоящото изп.д. длъжникът е направил прихващане с уведомлението от 07.07.2023г., поради което взискателят не е имал основание за образуване на изп.д. Позовава се, че СИ няма правомощие нито да извърши, нито да констатира извършена компенсац. и не може в случай на материалноправен спор между страните по изпълнението да събира доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с погасителен ефект. Ето защо отправя искане обжалваното разпореждане да се отмени, а изпълнителното дело да се прекрати.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят „Л. и.“ ЕООД е депозирал възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалван.т отказ e правилен и законосъобразен, поради това, че изявлението на длъжника от 07.07.2023г. не е породило правно действие, защото Т. П. не е имал вземане, което да прихване. Вземането му за сумите от 790.70 лв. и 652.40 лв. – разноски по в.гр.д. № 1611/2022г. на ВОС и по гр.д. № 880/2021г. на ВРС е било погасено чрез плащане. Със свое изявление от 15.12.2022г. по изп.д. № 2736/2022г. на ЧСИ Людмил Станев дружеството е извършило прихващане с тези суми, като е намалило вземането си по изп.д. № 2736/2022г. с тази сума – 1443.10 лв.

Изявлението за прихващане е връчено на Т. П. от ЧСИ на 16.02.2023г., когато е осъществило погасителн. си ефект и вземането на Т. П. за сумата от 1443.10 лв. – разноски, е погасено на тази дата. Дружеството е намалило дълга му по изп.д. № 2736/2022г. с тази сума. След като длъжникът няма вземане към 16.02.2023г., няма как негово по-късно изявление за прихващане на тези разноски от 1443.10 лв. с друго вземане на дружеството за разноски да породи правно действие от 07.07.2023г. Сочи, че е без значение за погасителн. ефект на изявлението към 16.02.2023г. обстоятелството, че решението по в.гр.д. № 1611/2022г. на ВОС не е било влязло в сила. Съгласно приетото в ТР № 2/18.03.2022г. на ВКС и чл. 104, ал. 2 от ЗЗД достатъчно е активното вземане да е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В случая активното вземане е на дружеството по ИЛ от 12.12.2022г., а пасивното – на Т. П..

Прихващане е настъпило с достигане на изявлението за прихващане на дружеството на 16.02.2023г. до жалбоподателя. Ето защо отправил искане жалбата да се остави без уважение.

В писмените си .ви ЧСИ е описал извършените процесуални действ., като изразил становище за неоснователност жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди дА.те по изпълнителното дело и на основание чл. 437, 2 ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за постановлението за отказ е връчено на жалбоподателя на 31.07.2023г., а жалбата е депозирана в деловодството на ЧСИ на 01.08.2023г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителн. процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК, а именно постановление за отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение.

Изпълнителното производство е образувано под № 20238950401844 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 въз основа на молба на „Л. и.“ ЕООД от 13.07.2023г. и издаден изпълнителен лист от 11.07.2023г. по гр.д. № 880/2021г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на дружеството срещу Т. И. П. за заплащане на сумите от: 594.84 лв. – разноски пред първа инстанц.; 406.10 лв. – разноски във въззивно производство и 400 лв. – разноски пред ВКС.

С молба от 21.07.2023г. Т. И. П. сезирал ЧСИ с искане за прекратяване на изп.д. поради погасяване на вземането по ИЛ преди образуването му чрез прихващане на дължимите суми с дължимите към него съдебни разноски от взискателя до размера на помалкото от тях с изявление, връчено на дружеството – взискател на 07.07.2023г. чрез ЧСИ Румяна Т.ова, рег. № 717.

Молбата е била придружена с ИЛ от 11.07.2023г., издаден по гр.д. № 880/2021г. на ВРС, с който „Л. и.“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. П. сумите от: 790.70 – разноски за първа инстанц. и 652.40 лв. – разноски за въззивна инстанц., както и с Уведомление от Т. И.

П. до „Л. и.“ ЕООД, обективиращо изявление на първ. за прихващане на насрещните вземан. до размера на по-малкото от тях, връчено на К. К. на 07.07.2023г.

В отговор на молбата, взискателят оспорил твърдението за плащане/погасяване преди образуване на делото, позовавайки се на Протокол от 28.02.2023г., с който същ.т ЧСИ по предходно образувано между същите страни изп.д. № 2736/2022г. е постановил, че е извършено прихващане на вземан.та между страните до размера на по-малкото от тях. В тази връзка е отчел намаляване на вземането на „Л. и.“ ЕООД към Т. П. със сумата от 1443.10 лв.

По настоящото дело са представени доказателства, видно от които изп.д. № № 2736/2022г. е образувано по молба на „Л. и.“ ЕООД от 15.12.2022г. и въз основа на ИЛ от 12.12.2022г. издаден по гр.д. № 1611/2022г. по описа на ВОС, с който Т. П. е осъден да заплати на взискателя сумата от 4110 лв., ведно със законна лихва от 26.01.2021г. По това дело със свое изявление от 15.12.2022г. взискателят заявил да бъдат прихванати задължен.та, които дружеството има към Т. И. П. в общ размер от 1443.10 лв. /790.70 лв. разноски по гр.д. № 880/2021г. на ВРС и 652.40 лв. – разноски по в.гр.д. № 1611/2022г. на ВОС/.

Това изявление на взискателя е изпратено на длъжника от ЧСИ, който с молба от 17.02.2023 депозирана по изп.д. № 2736/2022г. на ЧСИ Людмил Станев оспорил погасителн.

3 ефект на изявлението за прихващане на „Л. и.“ ЕООД, поради това, че към момента на отправянето му решението, с което са присъдени разноските не е влязло в законна сила и не представлява изискуемо вземане.

С обжалваното разпореждане от 27.07.2023г. ЧСИ оставил искането за прекратяване на изп.д. без уважение поради това, че длъжникът е нямал вземане, което да прихване с насрещното вземане на взискателя, чрез изявлението изпратено по ЧСИ Румяна Т.ова и връчено на 07.07.2023г., тъй като вземането му е било погасено, чрез прихващане извършено по изп.д. № 2736/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Станев на 16.02.2023г.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи доказателство, че сумата по изпълнителн. лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изп. дело. В разпоредбите на чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК изчерпателно са уредени хипотезите, водещи до прекратяване на изпълнението и сред тях не е прихващането на вземане на взискателя, предмет на изпълнението с друго насрещно такова на длъжника по изпълнението.

В съдебната практика се приема безпротиворечиво, че при заявление за прихващане по изп. дело съдебн.т изпълнител няма функц.та да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличие на компенсационни изявлен.. Ако счете, че е налице конекситет и пораждат погасителен ефект, той следва да прекрати производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК /Определение по т.д. № 1725/2014г. на ВКС, I ТО/.

Спорен в конкретн. случай е въпросът настъпил ли е погасителн. ефект на компенсационното изявление на „Л. и.“ ЕООД, получено от Т. И. П. на 16.02.2023г. за сумата от 1443.10 лв. – съдебни разноски по гр.д. № 880/2021г. и в.гр.д. № 1611/2022г., след като към този момент решението по последното дело не е било влязло в сила и задължението на прихващащ. /пасивното вземане/ не е било изискуемо, съответно съществувало ли е вземането на Т. И. П. от „Л. и.“ ЕООД в този размер към по-късн. момент на отправеното от първ. компенсационно изявление, получено от дружеството на 07.07.2023г.

Съгласно даденото в т. 1 от ТР № 2 от 18.03.2022г. по т.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение, при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземан. се смятат погасени с обратна сила от първ. момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане /вземането на прихващащ./ е било изискуемо, а пасивното /задължението на прихващащ./ – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.

Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащ.. За да породи предвиден. в закона ефект – погасяване на насрещните вземан. до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.нар.

4

„извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземан. до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила – от първ. ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Изводът, че действието на прихващането е винаги обратно, произтича пряко от чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, като разпоредбата не разграничава извънсъдебното от съдебното прихващане.

Съгласно това разрешение, оспорването на жалбоподателя, че изявлението за прихващане на „Л. и.“ ЕООД направено по изп.д. № 2736/2022г. на ЧСИ Людмил Станев, което безспорно е достигнало до него на 16.02.2023г. за сумата от 1443.10 лв. не е произвело погасителен ефект, поради ненастъпила към този момент изискуемост на пасивното вземане е неоснователно. Към този момент вземането на прихващащ. /активното вземане/ по ИЛ от 15.12.2022г. и по изп.д. № 2736/2022г. е било изискуемо, като задължението на прихващащ.