Решение № 95 от 17.09.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Свиленград , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200573 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000472 от 12.05. 2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на Д. М. ,роден на **********г. във Великобритания с лична карта №701139233 за нарушение на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1, т.3,б.А от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .

Жалбоподателят Д. М. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно, бзе да излага конкретни съображения в тази насока. Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява .За него се явява адв.М.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи.

Претендира присъждане разноски по делото.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение в случай на присъждане на такова от съда.

1

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Г.

Г. и Ил. В. Хр., се установява, че на 01.05.2021година около 11,44часа бил получен сигнал за настъпило ПТП в село Сладун,общ.Свиленград на улица Без име,като в информацията било посочено,че едно лице било затиснато в лекият автомобил,който причинил ПТП, като на мястото на произшествието пристигнали свидетелите Д. Г. Г. и Ил. В. Хр..

Двамата полицейски служители установили,че МПС било управлявано от неправоспособната ******* с ЕГН ********** от с.Сладун,общ.Свиленград,а собственик на управляваното от неправоспособна водачка МПС-лек автомобил марка Мерцедес Ц 320 с рег. № Х 7146 КС било собственост на жалбоподателя,който въпреки че същата била неправоспособна бил предоставил лекият автомобил и се возил в МПС ,като пътник до мястото на водача.

За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение серия GA №351100 от 01.05.2021г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН и подписал същият без възражения,като екземпляр от същият му бил връчен срещи подпис.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение, а едва на 07.05.2021г. е постъпило възражение срещу така съставения АУАН, като след запознаване със материалите по преписката е изготвено становище за неговата неоснователност.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.177,ал.1,т.3,б.А от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева.

Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 24.06.2021г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

Видно от постъпилото писмо от РУ Свиленград и справка за нарушител/водач- лицето ******* с ЕГН ********** от с.Сладун,общ.Свиленград е неправоспособна към датата на извършеното нарушение,а именно към 01.05.2021г.

Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и 2 административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д. Г. Г. и Ил. В. Хр., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, възражение и становище, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д. Г. Г. и Ил. В.

Хр., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата е предоставил собственото си МПС на неправоспособната ******* с ЕГН ********** от с.Сладун,общ.Свиленград, която го е управлявала.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, възражение и становище и т.н. се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават 3

НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е като собственик на процесното МПС е предостъпил същото на неправоспособно лице –описано в АУАН и НП. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от 4

ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Относно визираното в обжалваният акт нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че направения в обжалваното постановление извод за извършено административно нарушение по чл.102 ,ал.1,т.1 от ЗДвП се доказа по делото.

Разпоредбата на чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Съгласно разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.