Решение № 29 от 13.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби на Б. Г. Б. от гр. Б. и на Прокуратурата на РБ гр.София, представлявана от Георги Дуков - прокурор в ОП - гр.Бургас, против решение № 889/28.07.2023 г. постановено по гр.дело № 1351/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Въззивникът-ищец Б. обжалва решението на БОС в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на неимуществени вреди над присъдената сума от 70 000 лв до претендирания размер от 1 000 000 лв, ведно със законната лихва от 28.03.2022г., до окончателното изплащане. Твърди се, че решението на БОС в обжалваната от ищца част е неправилно, тъй като при определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд не е придал необходимото значение на представените доказателства за настъпило необратимо влошаване на здравословното състояние на ищеца; не е съобразил факта, че вследствие на действията на ответника е било ограничено правото на ищеца на свободно придвижване, като към настоящия момент той не може да влезе на територията на Република Турция, което възпрепятства възобновяването на лечението му; както и, че не е придал нужното значение 1 на обстоятелството, че вкл.и към датата на приключване на съдебното дирене пред БОС, вследствие действията на ответника в публичното пространство се разпространяват - видеозаписи и снимков материал от дома на ищеца от извършените процесуално следствени действия, което е и пряко нарушение на чл.198 НПК. Сочи се още, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение съдът не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968 г., според които понятието справедливост не е абстрактно въведено от законодателя, а обусловено от конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съд е длъжен не само да посочи, но и да оцени в съвкупност проявленията им спрямо увредения. В този смисъл се твърди, че съдът не е отчел, при това не само вече претърпените, но и бъдещите, сигурни, понесени от ищеца негативни емоционални изживявания в резултат на наложените от ответника ограничения възпрепятстващи: възможността за свободно придвижване в пряко нарушение с чл.35 от КРБ; чл.2 от Протокол № 4 към КПЧОС относно признаването на някои права и свободи, освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Протокол № 1 Свобода на придвижване.

На следващо място се твърди, че при определяне на размера на обезщетението не е съобразено, че в нарушение на чл.11 от ЗОДОВ, ПРБ не е оповестила чрез средствата за масова информация постановената на две инстанции оправдателна присъда на ищеца, както и извършените груби нарушения от ПРБ в хода на ДП: продължилият часове в сградата на ОД на МВР - Бургас разпит на ищеца от няколко служители след връщането му на 04.08.2018 г. в 22.54 часа на територията на Република България, като задържано лице; задържането му на 05.08.2018 г. в помещение за временно задържане на ОД МВР Бургас без да му бъде връчена заповед за полицейско задържане за срок от 24 ч., от което за кратко време здравословното му състояние рязко се е влошило поради изключително лошите условия в помещението; груби нарушения на НПК при извършения в дома на ищеца обиск, поради несъществуващи основания за извършване на процесуалното действие по претърсване и липса на неотложност; предоставяне на медиите на видеозапис и снимков материал от извършения обиск. Твърди се също, че при влизането в дома на ищеца (без легитимация), охраняван с видео наблюдение/камери, кучета, и жива 24 часова охрана, служителите на МВР са изтръгнали кабелите на инсталирания D V R , който записва видео 2 наблюдението в дома от камерите, като няма данни защо е направено и инсталациите така и не са върнат на ищеца. Посочва се като нарушение и обстоятелството, че в деня на обиска на дома му, продължил 6 часа, ищецът е доведен с белезници поставени зад гърба му, от което той не е се чувствал добре, трудно дишал, и много трудно се придвижвал, не са му позволили да приема лекарства, да пие вода, да се измие, да отиде до тоалетна, въпреки, че получил скованост в мускулите, бил принуден да стои прав цял ден, от което по китките му се образували кръвонасядания.

Твърди се, че съдът не е съобразил при определяне на размера на обезщетението, че наложената на ищеца с Постановление от 13.08.2018 г. по ДП № 98/2018 г. при ОП Бургас забрана за напускане пределите на Р България, и отказа, протестите и оспорването от прокуратурата на всяка молба на ищеца и на определенията на P C Бургас, с които му е давано разрешение да напусне еднократно пределите на страната с цел лечение, в продължение на три години е лишила ищеца от възможност за адекватно съвременно лечение в Турция. Твърди се, че невъзможността за лечение е довело до прогресиране на болестта на Паркинсон, до неговата необратимост и невъзвратимост.

Сочи се още, че съдът не е съобразил и че ПРБ е нямала законни основания за образуване на ДП срещу ищеца, съотв.за извършването на следствени действия. Цитират се мотивите към оправдателната присъда на PC Бургас. Твърди се, че в случая ПРБ грубо и умишлено е погазила закона, нарушавайки чл.1, ал.1 от НК и целейки, според ищеца, физическото, икономическото и политическото му унищожение, водейки наказателно производство срещу него в период от около 4 години без никакви законови основания и без каквито и да е доказателства.

Според въззивника, съдът не е съобразил и политическия и обществен аспект от така проведеното наказателно производство, доколкото към датата на образуването на ДП ищецът е бил избран за общински съветник от групата на БСП и заместник председател на общински съвет гр. Б., бил е предприемач, общественик, разпознаваема личност за гр. Б.; името му не е било свързвано с извършването на престъпления или дори на нарушения, не е бил осъждан или обвинен в извършването на престъпление, не съм бил замесван в корупционни сделки и пр.; в обществото се е ползвал с добро име;

3 женен, баща на четири деца и дядо на две внучета. Твърди се, че повдигането на обвиненията срещу него и последващите действия на ПРБ е преобърнало живота му. Излага твърдения, че за периода от 08.2018 г. до 28.03.2022 г. всичко, за което се е трудил и борил в живота си е загубило значение, тъй като животът му е бил подчинен на борбата му за физическо оцеляване. В политически аспект това е довело до снемане на доверието от него и до изключването му от общинската група на БСП /медийно разгласено/; да освобождаването му от поста на заместник - председател на Общински съвет Б.; а поради влошаване на здравословното му състояние – и до невъзможност да участва в заседанията на ОбС Б. Твърди се, че ищецът се озовал в състояние на политическа и социална изолация, приятелите му са се дистанцирали от него, търговски партньори са отказали да работят с дружествата му, а кредитните институции са поискали прекратяване на отношенията си с него като физическо лице и представляващ търговски дружества.

Претендира се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца отхвърлителна част, и вместо това да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца допълнително сумата от още 930 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 г. до окончателното заплащане. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба е представен Формуляр за недопускане на влизане на пътник, издаден от Областно управление – Къркларели (Лозенград) МВР ТКПП Дерекьой на 05.06.2023 г., приет от съда.

Въззивникът-ответник Прокуратурата на РБ обжалва решението на Окръжен съд Бургас в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Б. Г. Б. сумата от 70 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото против ищеца наказателно производство, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва от 28.03.2022 г., както и сумата от 58 лв, представляващи съдебно - деловодни разноски, а на адвокат П. В. - на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.3, вр.чл.36 от ЗАдв., сумата от 6 250 лв адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната от 4 ответника част, е неправилно.

Изложени са съображения, с оглед принципите в чл.52 от ЗЗД и константната съдебна практика, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответен на твърдяните от ищеца негативни изживявания, а съдът не е отчел в достатъчна степен редица обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Твърди се, че най-интензивните страдания на ищеца, са претърпени към момента на задържането му от полицейските органи първоначално в Република Турция, а впоследствие от полицейските органи в България, като описаните в исковата молба действия на полицейските органи и произтичащите от тях негативни изживявания за ищеца, не са в непосредствена връзка с поведението на представители на прокуратурата по конкретното дело - тези действия на полицейските органи са извършени преди привличането на ищеца като обвиняем и по делото няма данни да са били извършвани със санкцията на прокурор. Твърди се, че прокуратурата не следва да носи отговорност за отношението на полицейските органи към ищеца при задържането му, за начина по който е бил задържан и конвоиран, за условията в арестното помещение в което е бил настанен, за фактическите действия на полицаите при претърсването в дома на ищеца и т.н.

На второ място се твърди, че от материалите по делото е установено, че повечето от заболяванията на ищеца са доста преди образуването на наказателното производство, като вида и хроничния им характер предполагат задълбочаването им вследствие естествения им ход на развитие. Сочи се, че обстоятелството дали е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, кога, в какво се изразява и на какво се дължи в конкретния случай, изисква специални познания от областта на медицината, поради което не може да се установи само от твърденията на ищеца или въз основа на свидетелските показания на заинтересовани от изхода на процеса лица неговите съпруга и шофьор. Посочва се още, че от приложената към исковата молба медицинска документация се установява, че някои от новопоявилите се заболявания на ищеца са последица от прекарана „Ковид 19“ инфекция, т.нар.„постковиден синдром“, и на проведеното лечение с определени медикаменти, т.е.същите не са резултат от действията на прокуратурата по 5 наказателното дело.

Твърди се още, че на Прокуратурата не следва да се вменява отговорност за всички неблагоприятно стекли се обстоятелства в живота на ищеца след 04.08.2018 г., в т.ч. и за изказванията и решенията на политици, за действията на финансови институции от банковия сектор, на данъчни органи и т.н., а по делото не са ангажирани никакви обективни доказателства в подкрепа на твърденията за настъпили вреди във финансов аспект за ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата по конкретното наказателно производство.

На следващо място се твърди, че са налице и основания за прилагане в случая на хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищецът виновно е допринесъл за настъпването на претендиралите от него вредоносни последици, тъй като повод за предприемане на действия по ангажиране на наказателната отговорност на ищеца за престъпленията по чл.339, ал.1 от НК и по чл.338, ал.1 от НК са допуснатите от ищеца нарушения на специалната нормативна уредба, уреждаща правилата за съхраняването на оръжия и боеприпаси. Сочи се, че ако ищецът не бе извършил инкриминираните неправомерни действия, спрямо него не би било предприето наказателно преследване за деянията по чл.339, ал.1 от НК и по чл.338, ал.1 от НК, съотв.за него нямаше да настъпят и твърдяните вреди, като това съставлява самостоятелно основание за намаляване на претендираното обезщетение.