Решение № 1934 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1934 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330203318 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № НП-96/03.05.2022 г. на Министъра на земеделието, с което на В. М. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е наложена глоба в размер на 2549 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ (ППЗОЗЗ).

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за възникване на допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правната квалификация от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП и липса на пълно описание на нарушението, включително и непосочване на доказателства за нарушението и датата му. Твърди се, че в актовете от административнонаказателното производство не е посочено кое е лицето, извършило нарушението. В допълнение към посочената категория се оспорва авторството на издаденото постановление и нарушаване на правилата за това, предвид подписването му от друго лице, посочено в него. Същевременно се вмъква и възражение за недоказване на нарушението и липсата на такова от правна страна. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище по жалбата, като моли обжалвания акт да се бъде потвърден като законосъобразен, във връзка с което моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско представителство.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните 1 причини.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Със заповед № РД-07-230 от 08.10.2021 г. директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив възложил на комисия в състав П.П. - ** в ОД „Земеделие“Пловдив, И.А. - ** в ОД „Земеделие“- Пловдив, и Г.И. - ** в ОД „Земеделие“Съединение да извърши проверка на място на 11.10.20221 г. с цел установяване на действителното състояние на поземлен имот с идентификатор *** с начин на трайно ползване (НТП) – овощна градина, площ 5489 кв.м в землището на с. Царимир, местност „Герен иса“, община Съединение във връзка със сигнал за изграден рибарник върху същия.

На предварително определената дата 11.10.2021 г. комисията посетила за проверка възложения поземлен имот. Установила, че поземлен имот 16.10 с НТП – овощна градина, представлява затревена площ, като в югозападната му част върху площ от около 800 кв.м попада част от изграден рибарник в поземлен имот 16.37 с НТП – нива. За установеното на място бил съставен констативен протокол от 11.10.2021 г. и били направени два броя снимки. В имота заедно с рибарника били констатирани сграда на площ от около 40 кв.м, столчета и други предмети. Рибарникът бил ограден с мрежа. Основно рибарникът бил в съседен имот, а на оградата била поставена табела с информация каква риба се предлага за риболов, работно време и телефонен номер. Не влезли в контакт със собственика или ползвателя рибарника, тъй като преценили, че той е в съседен имот.

По-късно служителите извършили справка, изготвена към 20.01.2022 г., относно пълната история на имот 16.37, с НТП – нива, с площ 6.808 дка в землището на с.

Царимир, община Съединение, местност „Герен иса“, четвърта категория, вид на територията по предназначение – земеделска територия, съгласно която собственик на имота е М.М.Д.. Служителите се снабдили с Решение № 09632/12.08.1996 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Царимир, с което възстановено правото на собственост на наследниците на М.М.Д. върху овощна градина от 6.808 дка, местност „Герен иса“, имот № 01637 по плана за земеразделяне на с. Царимир. Съгласно удостоверение за наследници № 05-01-42/16.11.2021 г., издадено от Община Съединение се установява, че наследници по закон на М.Д. са В. М. Д. и А.М.Д. и на това основание са придобили правото на собственост върху имота, притежаван от техния наследодател.

Към момента на проверката имот с № 016037 съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Царимир с идентификатор *** по КККР на същото село.

Въз основа на констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия № 03 от 13.01.2022 г., в който е квалифицирано нарушение по чл. 3 вр. чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ за това, че в посочения поземлен имот жалбоподателката е унищожила хумусния пласт, като е изградила рибарник, които се ползва за риболов и полумасивна постройка върху площ от 40 кв.м.

Актът е съставен в присъствието на нарушителката, за което й е връчен и тя се е подписала върху него. Посочила е, че има възражения без да ги конкретизира на момента. В срока за писмени възражения не са постъпили такива.

За констатираното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 2549 лв. С постановлението наказващият орган е приложил правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и без да променя фактическата обстановка е квалифицирал поведението на нарушителката като такова, нарушаващо чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. Първо от ППЗОЗЗ за това, че в имота е извършено строителство. Като основание за налагане на 2 глобата е посочена разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Наказателното постановление съдържа името на наказващия орган съгласно нормативната база както в уводната му част, така и на мястото за подпис на съответното лице в длъжностното му качество, като в края му е направено отбелязване, че за министъра се е подписал заместник-министър М. Н. съгласно заповед за заместване № РД09-496/20.04.2022 г.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелката П.П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, копие на покана за явяване за съставяне на АУАН, копие на справка от Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, удостоверение за наследници изх. № 05-01-42/16.11.2021 г. от община Съединение, решение № 09632 за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Царимир от 12.08.1996 г. на поземлената комисия на гр. Съединение, заповед № РД-07-230 от 08.10.2021 г. на ОДЗ – Пловдив, констативен протокол от 11.10.2021 г., два броя снимков материал, заповед № РД09-496 от 20.04.2022 г. на Министъра на земеделието, копие на разрешение за строеж № 20/16.06.2009 г. на община Съединение.

Разпитана в съдебно заседания свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Изяснява, че актът е съставен след проверка на място, за която е изготвен констативен протокол. Същевременно свидетелката е извършила и проверка на документацията, съпровождаща имота. При проверката на място свидетелката сподели, че не е влизала в контакт с лица от обекта – рибарник.

Показанията на свидетелката съдът оцени като достоверен източник на информация, доколкото не са противоречиви, последователни са, съответни и логични.

От друга страна се допълват и подкрепят от останалите доказателства по делото, а именно и най-вече от констативният протокол от 11.10.2021 г. и направените снимки на място, както и справката от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ от Общинска служба по земеделие гр. Съединение. Затова и съдът изгради възприетата фактическа обстановка и въз основа на показанията на свидетелката.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя, съставен е в присъствието на последния и му е връчен. Съставен е от компетентно лице, за което свидетелства представената заповед от директора на ОДЗ - Пловдив.

В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му, когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право, като е отразено, че има възражения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

3

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението. Затова и не се възприе възражението за непълно и неясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и датата на извършването му. Непосочването на доказателствата принципно не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Законосъобразно наказващият орган е приложил правомощията си по чл. 53, ал.

2 от ЗАНН, доколкото е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. При това положение и съгласно трайната съдебна практика наказващият орган не само може, но и е длъжен да даде правилна правна квалификация на установеното деяние, така че да приложи правилно закона и да издаде законосъобразно постановление. В конкретния случай това именно е извършено от компетентния орган, като нарушението е било преквалифицирано в наказателното постановление. Съществено разминаване не може да има относно фактическата страна на нарушението, а правната му квалификация е същностна дейност на органите на производството и не представлява пречка същата да бъде коригирана, а оттам и това разминаване в правната квалификация дадена в акта и тази в постановлението не е никакво нарушение.

Не може да бъде възприето и възражението за липсата на подпис на лицето, от чието име е издадено наказателното производство, като същевременно е положен подпис от друго лице. Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното производство се подписва от длъжностното лице, което е издало. В конкретния случай съдът намира, че в постановлението е допуснато нарушение на процесуалните правила, регулирани от чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, но това нарушение не е съществено, тъй като не ограничава и не засяга правата на жалбоподателя по начин, че да го възпрепятства да ги упражни в пълнота. Действително постановлението е афиширано с издател министъра на земеделието д-р Иван Валентинов Иванов, като това лице е посочено както в уводната му част, така и на мястото, предназначено за полагане на подпис. Същевременно обаче непосредствено до това място се установява отбелязване, че за министъра се е подписало друго лице, посочено е неговото име и длъжност, както и основанието за извършване на това. Съгласно заповед № РД09-496/20.04.2022 г. министърът на земеделието е ползвал отпуск на 03.05.2022 г., поради което е възложил на д-р М. Н. – заместник-министър на земеделието да го замества за същото време, като обхвата на правомощията е определен чрез посочване на дейностите, които заместващият няма право да извършва. По аргумент за противното всички останали същностни правомощия на министъра са били в компетентност на неговия заместник, включително и подписването на наказателни постановления. Следователно жалбоподателката е имала възможност да разбере кое лице е подписало постановлението от името на наказващия орган и на какво основание – в случая заместване и отразяване на заповедта за заместване. Оттук и не й е било ограничено правото да провери и да възрази срещу компетентността на наказващия орган, тъй като е разполагала с пълни данни относно заместването.