Решение № 238 от 17.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Стара Загора, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

АтА.с Д. АтА.сов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 76/10.02.2025 г. по гр. д. № 1069/2024 г. на Районен съд – Казанлък, са уважени предявените от С. П. Б., ЕГН **********, конститутивни искове с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС, като в полза на ищцата е допуснато изкупуване на: 1 / ¼ ид.ч. от недвижим имот самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. К., ***, със застроена площ по данъчна оценка от 90 кв.м., ведно с прилежащите му изба № 6 със застроена площ по данъчна оценка 15 кв.м., и таван № 6 със застроена площ по данъчна оценка от 15 кв. м., граничещ с имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, ведно с 1/6 ид.ч. от правото на строеж върху имота, които са продадени от М. А. Ч. на Т.

И. М. и съпругата му Е. П. М. с договор за покупко-продажба от 20.03.2024 г., прикрит с договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 4, том 2, н.д. № 165 от 20.03.2024 г. на нотариус М.П., с рег. № 445 на НК, срещу цена от 4500 лева, платима на Т. И. М. и Е. П. М. в едномесечен срок от влизане на решението в сила; 2/ ¼ ид.ч. от същия имот, продадени от А. С. Ч. на Т. И. М. и Е. П. М. с договор за покупко-продажба от 20.03.2024 г., за който е съставен нотариален акт № 5, том 2, н.д. № 166 от 20.03.2024 г. на нотариус М.П., с рег.

№ 445 на НК, срещу цена от 4500 лева, платима на Т. И. М. и Е. П. М. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

1

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 20.03.2024 г. бил сключен договор за дарение, по силата на който М. Ч., представлявА. от пълномощника А. Ч., прехвърлила в полза на Т. М. ¼ ид. ч. от процесния апартамент, находящ се в гр. К.. На същата дата и пред същия нотариус бил сключен и договор за покупко-продажба, с който А. Ч. прехвърлила в полза на Т. М. и собствената си ¼ ид. ч. от същия недвижим имот. След А.лиз на представените по делото писмени и гласни доказателствени средства, както и на заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че двата договора между ответниците от 20.03.2024 г. инкорпорират едно общо съглашение за покупко-продажба. В случая явната сделка за дарение се явява нищожна като симулативна, а прикритата с нея покупко-продажба е валидна и именно тя обвързва страните. В тази връзка в мотивите се посочва, че действителната им воля е била ответниците М. и А. Ч. да продадат 1/2 ид. ч. от имота на Т. М. за сумата от общо 9000 лв. /т.е. по 4500 лева за всяка ¼ ид. ч./.

Съдът е приел, че по делото не се установява на ищцата да е предлагано да закупи процесните части от имота, като не са налице и данни действително уговорената цена да е по-висока от 9000 лева. Следователно за ищцата се е породило потестативното право на изкупуване на процесните части от имота при заплащане на купувача Т. М. и съпругата му Е. М. на сумата от по 4500 лева за всяка от сделките, поради което искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен.

Ответниците М. А. Ч., А. С. Ч., Т. И. М. и Е. П. М. са подали въззивна жалба, в която се твърди, че решението е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по предявените конститутивни искове, въпреки че в случая е бил длъжен да ги раздели за разглеждане в отделни производства.

Освен това се посочва, че е налице произнасяне по непредявен иск за разкриване на симулация на договора за дарение. Изложени са и съображения за нередовност на искова молба. На следващо въззивниците твърдят, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд не е извършил преценка на представените по делото доказателства, като формираните от него фактически изводи се основават на предположения и вероятности. Неправилно съдът е приел, че наведените възражения за нищожност на договора за дарение са основателни и доказани, тъй като по делото не са налице доказателства, от които да е видно, че дарението прикрива продажба или че същото е лишено от основание. Твърди се, че решението противоречи на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, според която основанието на договора се предполага до доказване на противното. Неправилно съдът е приел, че ответниците не са въвели твърдения за подбудите на дарителката да извърши дарението в полза на Т. М.. Не е обсъдено представеното по делото, неоспорено от ищцата, пълномощно от 26.10.2022 г., с което М. Ч. е упълномощила А. Ч. да извърши дарение в полза на „лице по неин избор“. В тази връзка въззивниците твърдят, 2 че дарението е действително, тъй като е извършено в резултат на действителна упълномощителна сделка. Сочат, че районният съд е основал изводите си на свидетелски показания, които нямат отношение към спора. Неправилно съдът е приел, че дарението е прикривало продажба, като е приложил правилата на прикритото съглашение, без да е налице изрично искане за това. Неправилен е и изводът на съда, че в случая дарението и продажбата представляват една сделка, а именно – договор за продажба. Предвид изложеното, в жалбата се твърди, че не са налице предпоставките на уредения в чл. 33, ал. 2 ЗС фактически състав, поради което въззивниците молят въззивния съд, в случай че приеме решението за допустимо, да го отмени като неправилно и да отхвърли предявените конститутивни искове като неоснователни. В жалбата се съдържа искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата С. П. Б. е подала в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата, като излага подробни правни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. В отговора се съдържа искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че решението е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по искове, които е следвало да бъдат разделени за разглеждане в отделни производства. В подадената от ищцата искова молба се твърди, че ответниците М. Ч. и А. Ч. са съсобственици с по ¼ ид. ч. от процесния недвижим имот - апартамент в гр.

К., с идентификатор ***, като на 20.03.2024 г. същите са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части, прехвърляйки ги последователно с договор за дарение /прикриващо покупко-продажба/ и договор за покупко-продажба на ответника Т. М.. С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови в нейна полза изкупуване на процесните идеални части от имота при действително уговорените между страните условия.

Видно от горното, предмет на настоящото дело е потестативното право на ищцата-съсобственик да изкупи идеалните части, с които остА.лите съсобственици на имота са се разпоредили в полза на трети лица за съсобствеността. Касае се за две последователни прехвърлителни сделки с предмет идеални части от един и същ имот, по които приобретатели са едни и същи лица – съпрузите Т. М. и Е. М., поради което въззивният съдът намира, 3 че в случая е налице тясна връзка между предявените конститутивни искове и доколкото същите не подлежат на разглеждане по реда на различни производства, то на основание чл. 210, ал. 2 ГПК тяхното разделяне е недопустимо. Следователно, разглеждайки исковете в рамките на едно производство, районният съд не е допуснал процесуално нарушение, водещо до недопустимост на първоинстанционното решение.

Не е налице и произнасяне по непредявен иск за разкриване на симулация на договор за дарение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ВКС, ОСГК: „Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, остА.лите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В последната хипотеза ще се приложат правилата на прикритата продажбена сделка, ако са налице основанията за нейната действителност.“

С оглед разрешението, дадено с цитираното тълкувателно решение, нищожността на договора за дарение може да е предмет на самостоятелен иск, съединен с този по чл. 33, ал. 2 ЗС, или поставен от ищеца като преюдициален въпрос /каквато е и настоящата хипотеза/, като във втория случай съдът е длъжен да обсъди доводите за нищожност единствено в мотивите на решението.

С подадената от С. Б. искова молба са наведени единствено твърдения, че договорът за дарение, сключен между М. Ч. и Т. М., е нищожен поради липса на кауза, респ. поради неговата привидност, доколкото с него е прикрита продажба, като във връзка с второто заявено основание ищцата е направила и съответно искане за прилагане на правилата относно прикритата сделка.

Районният съд е разгледал и уважил иска, с който е бил сезиран с исковата молба, а именно – иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като се е произнесъл по преюдициалния въпрос за нищожността на договора за дарение само в мотивите на решението, съобразно даденото по-горе разрешение. Ето защо в случая не е налице хипотезата на произнасяне по непредявен иск.

Съдът намира за неоснователни и доводите за нередовност на исковата молба. В тази връзка в определението по чл. 267 ГПК са изложени подробни мотиви, които не следва да бъдат преповтаряни в настоящото въззивно решение.

По правилността на първоинстанционното решение:

4

Районен съд – Казанлък е бил сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

В случая основателността на така предявените искове е обусловена от изложените в исковата молба доводи за нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 4/20.03.2024 г. по нот. дело № 165/2024 г. на нотариус М.П., с рег. № 445 на НК, поради липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, респ. поради това, че съобразно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД дарението е привидно и прикрива договор за покупко-продажба на притежавА.та от М. Ч. ¼ ид. ч. от съсобствения недвижим имот.

Пред настоящата въззивна инстанция не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 137/24.06.1997 г., том V, дело № 1714/1997 г., П.К.Ч. и А. А. Ч. са дарили на дъщеря си С. П. Б. и на сина си А.П.Ч. процесния апартамент при равни части /т.е. по ½ ид. ч за всеки от тях/.

От удостоверение с изх. № 2656/31.12.2024 г., издадено от Община К., се установява обстоятелството, че ответниците А. Ч. и М. Ч. са наследници, съответно съпруга и дъщеря на А.Ч., починал на *** г. Следователно, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН А. Ч. и М. Ч. са наследили притежаваните от А.Ч. ½ ид.ч., като по този начин всяка от тях е придобила по ¼ ид. ч. от вещта.