Решение № 9 от 24.01.2022, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Златоград, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100191 по описа за 2021 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 - 178 АПК, вр. чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ.

Образувано е въз основа на жалба депозирана от Е. С. С. срещу Решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г. на Общинска служба по земеделие – З. (ОСЗ-З.), с което е отказано да бъде признато правото на собственост по отношение на имот с площ от 4 249 кв.м. – гора, иглолистна, находящ се в м. „Н.“, при граници и съседи: имот на Р. Д., път, имот на Я.Ч. и дере, съгласно декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ № 308/10.02.2003 г., представляващ ПИ с идентификатор ***, с проектна площ – 4 249 кв.м. при съседи:

*** и ***.

В жалбата се излагат съображения, че с обжалваното решение е направен отказ не за възстановяване правото на собственост, а за признаване правото на собственост, въпреки, че според жалбоподателя, това право вече е било признато по съдебен и административен ред, като административният орган е излязъл извън своята компетентност в производството по чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ, а неговият акт е нищожен. Сочи се още, че правото на собственост на наследниците на С. С. Д. - бивш жител на с.Д., община З., починал през 1989г., върху недвижим имот - бивш земеделски имот нива с площ от 5 дка, находящ се в местността „Н.“, землището на С.Д., община З., част от който е и имота, за който с обжалваното решение е направен отказ, е съдебно признато с влязло в законна сила Решение № 159/11.06.2001 г. по в.гр.д.№ 78/2001г. по описа на Окръжен съд-гр.С., като впоследствие въз основа на него е постановено и влязло в сила Решение № 80А1/25.04.2003г. на Общинска служба по земеделие- гр.З., за възстановяване правото на собственост върху имота. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно 1 решение № 1 по гр. д. № 11/1997г. на ВКС, ОСГК, според което решението на ОСЗ има конститутивно действие, което в случая не е зачетено от административния орган, а вместо това същият се е произнесъл в недопустимо производството по чл.13, ал.5 ЗВСГЗГФ, след като вече е налице влязло в сила съдебно решение и предходен индивидуален административен акт. Излагат се съображения, че административният орган не е зачел и задължителната сила на влязло в сила Решение № 17/16.04.2021г. по гр.д.№ 26/2021г. по описа на Районен съд- гр.З., с което е прогласена нищожността на Писмо изх.№ РД-3444-1/08.01.2021г., издадено от Началника на Общинска служба по земеделие-гр.З., с което на жалбоподателя е отказано да бъде възстановено правото на собственост на имота предмет на обжалваното решение. По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да се произнесе с решение с което да прогласи атакувания акт за нищожен, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неговото издаване.

Ответникът по жалбата ОСЗ-З. я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. В отговора се излагат съображения, че с Решение № 80А1 от 25.04.2003 г., ОСЗ-З. е признала правото на собственост на наследниците на С. С. Д. върху 34 броя земеделски имоти, сред които и имот в местността „Н.“, с площ 5 дка (т. 17 от решението). Сочи се, че в хода на възстановяването жалбоподателят уточнил, че земеделският имот в местността „Н.“ попада в регулацията на населеното място на село Д., за което е представено удостоверение изх. № 171/21.03.2019 г. и скица към него на Дирекция „УТ“ при общинска администрация - З., издадено по реда на чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ. Съобразно цитираното удостоверение за частта от имота попадаща в регулация, ОСЗ-З. постановила решение №100В1 от 25.03.2019 г. За останалата част от имота (ПИ с проектен идентификатор ***, с проектна площ 4.249дка) в местността „Н.“, находяща се извън урбанизираната територия на село Д., жалбоподателят представил скицапроект, заверена от СГКК - С., от която се установило, че имотът попада в горска територия и е с начина на трайно ползване иглолистна гора. Сочи се още, че с атакуваното решение № 30Г/1 от 20.08.2021 г., ОСЗ - З. е отказала да признае правото на собственост на наследниците на С. С. Д. върху имот в местността „Н.“, представляващ поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ от 4.249 дка, с начин на трайно ползване иглолистна гора, постановено по преписка с вх.№2098-Г от 02.07.2021 г. по реда на §9 ЗВСГЗГФ, образувана във връзка със заявление вх. № РД 3444 от 30.12.2020 г. в ОСЗ - Златоград, подадено от Е. С. С. като наследник на С. С. Д.и Решение №17/16.04.2021 г. на РС-З., по гр. дело № 26/2021 г. Ответникът по жалбата излага съображения, че за спорния имот е налице ново произнасяне по новообразувана преписка, по реда на ЗВСГЗГФ. В тази връзка сочи, че доказателственият документ, представен по преписката е писмена декларация с № 308 /10.02.2003г. по чл.12, ал.З ЗСПЗЗ, който е изключен изрично като основание за процедура по възстановяване на гора, съобразно чл.13,ал.З, т. 1 ЗВСГЗГФ. Според ОСЗ-З., не е вярно твърдението на жалбоподателя, че правото му е вече признато по съдебен и административен ред, доколкото признатото му право касае имот с начин на трайно ползване „нива“, чието възстановяване се извършва по ЗСПЗЗ, а когато предмет на реституционното 2 производство е гора и земя в горски фонд приложим е ЗВСГЗГФ, който изрично изключва от доказателствените способи писмената декларация.

Излагат се съображения, че с Решение № 159/11.06.2001 г. по в.гр.д.№ 78/2001 г. по описа на Окръжен съд – С. е уважен иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, който е установителен и дава възможност на лицата, които са пропуснали да подадат заявления в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, да установят с иск срещу съответната ОСЗ, правото да възстановят собствеността си върху земеделски земи и касае единствено срока за подаване на заявление пред ОСЗ - З., а не доказва право на собственост. По тези съображения моли жалбата подадена от Е. С. С. да бъде оставена без уважение.

По делото е депозиран отговор и от ответника РДГ-С., който също оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се съображения, че съгласно чл.13, ал.З, т.1 ЗВСГЗГФ, законодателят изрично е изключил от кръга на писмените доказателства, с които се доказва собственост върху земи и гори от горския фонд, писмените декларации на заявителите, като в случая искането от страна на жалбоподателя до ОСЗ – З. е придружено именно с такава декларация. По тези съображения счита, че предвид липсата на други относими по искането и изчерпателно изброени в чл.13, ал.З ЗВСГЗГФ документи, ОСЗ-З. правомерно и аргументирано е постановила отказ да бъде признато правото на собственост върху имота.

РДГ-С. сочи още, че с решение № 50А1 от 25.04.2003 г. на ОСЗ-З.е установено по безспорен начин, правото на собственост на наследниците на С.С. Д. върху земеделски имот с площ 5 дка /т. 17 от решението от общо 34 броя земеделски имота/ по реда на ЗСПЗЗ, поради което е безпредметно искането на жалбоподателя да му бъде възстановено право на собственост върху имот, за който вече има признато такова право. Според този ответник, обстоятелството, че имотът впоследствие придобива друго предназначение и начин на трайно ползване не засяга правото на собственост върху него, поради, което счита, че искането на жалбоподателя до ОСЗ - З. е незаконосъобразно и лишено от правна и фактическа логика.

При тези съображения счита атакуваното Решение № З0Г/1 от 20.08.2021 г. на ОСЗ - З. за правилно, обосновано и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно чл. 12 ГПК вр. чл. 144 АПК, намира за установено фактическа страна следното:

По делото са представени в цялост административна преписка № 2098/17.02.2003 г. по реда на ЗСПЗЗ и преписка № 2098-Г/02.07.2021 г. по реда на ЗВСГЗГФ, по която е издадено и оспореното решение на ОСЗ-З.

От приложените към същите документи, се установява, че с Решение № 159 от 11.06.2001 г., постановено по в.гр.д. № 78/2001 г. на ОС-С., на осн. чл.

11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК-З., правото на наследниците на С. С. Д. от с. Д., починал през 1989 г. да им бъде възстановено правото на собственост върху 34 бр. земеделски земи, описани подробно в диспозитива на съдебния акт с площ, граници и местност по местонахождение. В тази връзка настоящият жалбоподател, в качеството си 3 на наследник на С. С. Д. е подал пред ПК-З. заявление с вх. № 2098/17.02.2003 г., с което е поискал възстановяването на 34 бр. земеделски имота, находящи се в землището на с. Д. Към заявлението е приложена нотариално заверена декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ, с рег. № 308/10.02.2003 г. по описа на нотариус М.Д., с район на действие РС-З. и Удостоверение за наследници № 605/05.12.2002 г., изд. от кметство на с.Д., общ. З. Въз основа на така подаденото заявление ОСЗГ-З. е постановила Решение № 80А1 от 25.04.2003 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на 34 бр. земеделски имоти, в това число нива от 5 дка, находящ се в землището на с.

Д. в местността „Н.“, при граници (съседи): имот на Р. Д., път, Я.Ч. и дере, заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Декларация по чл. 12, ал.

3 ЗСПЗЗ № 38/10.02.2003 г.

По образуваната реституционна преписка е постановено и Решение № 90А1 от 03.12.2003 г. по реда на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, с което ОСЗГ е признала правото на собственост на наследниците на С. С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на имоти, изброени в позиции от 1 до 32 и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти или части от тях обособени в позиции от 1 до 3. Видно от съдържанието на т. 17 от цитираното решение е посочено, че правото на собственост се признава по отношение на нива от 5 дка, находящ се в землището на с. Д. в местността „Н.“, при граници (съседи): ДА СЕ ПРЕДСТАВИ УДОСТОВЕРЕНИЕ И СКИЦА ПО ЧЛ. 13, АЛ. 4 ППЗСПЗЗ.

Видно от приложените към преписката Заявление вх. № РД3444/30.12.2020 г., подадено от Е. С. С. и приложените към него Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-8391531.03.2020 г. за поземлен имот с идентификатор ***; протокол за идентифициране на имотни граници по чл. 45, ал. 4 ППЗСПЗЗ и скица-проект № 15-1084493-19.11.2020 г., жалбоподателят е инициирал изготвянето на проект за изменение на КККР по реда на чл. 52, ал. 1 ЗКИР, касателно частта от имота, посочен в т. 17 на Решение 80А1 от 25.04.2003 г. на ОСЗГ (с обща площ от 5 дка), находяща се извън границите на урбанизираната територия на с. Д. и попадаща в границите на горски фонд – ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Д., трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – иглолистна гора. Съгласно издадената скицапроект № 15-1084493/19.11.2020 г., за изменение на КККР на ПИ с идентификатор ***, претендираният от жалбоподателя имот (в посочената част) е нанесен като нов обект в КККР – ПИ с идентификатор ***, с проектна площ от 4 249 кв.м., трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – иглолистна гора. С цитираното заявление, жалбоподателят е поискал ОСЗ-З. да се произнесе с решение с което да възстанови правото на собственост на наследниците на С.

С. Д., върху частта от недвижим имот – бивш земеделски имот с площ от 5 дка, находящ се в местността „Н.“ по Решение № 80А1/25.04.2003 г. на ОСЗЗ., находяща се извън границите на урбанизираните територии на с. Д., представляващ ПИ с проектен идентификатор ***, проектна площ от 4 249 кв.м., трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно 4 ползване – иглолистна гора. По повод цитираното заявление, с писмо рег. № РД-3444-1/08.01.2021 г., началникът на ОСЗ-З. е уведомила жалбоподателя, че ОСЗ не може да постанови позитивно решение за възстановяване правото на собственост върху посочения имот. С Решение № 17 от 16.04.2021 г., постановено по гр.д. № 26/2021 г. по описа на РС-З., е прогласена нищожността на цитираното писмо, като ИАА, постановен от некомпетентен орган. В тази връзка жалбоподателят е депозирал заявление с вх. № РД1522/03.06.2021 г. и молба вх. № РД-1823/02.07.2021 гл. до началника на ОСЗ-З., към която е приложил заверен препис на влязлото в сила решение на РС-З., с която е поискал комисията да се произнесе в решение по реда на ЗВСГЗГФ за възстановяване на правото на собственост върху ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на с. Д., с проектна площ от 4 249 кв.м., трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – иглолистна гора. Молбата на жалбоподателя е оформена в приложеното по преписката заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд с вх. № 2098-Г/02.07.2021 г.