Решение № 750 от 12.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-56

12.08.2019 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, пети въззивен състав

На двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2.ТАНЯ ЕВТИМОВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 531 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по три жалби, подадени от адв.Кермедчиев, като пълномощник на Ж.Х.В., Д.В.Д. и на Д.В.Я., от които две въззивни и една частна жалба.

Първата въззивна жалба- вх.№5858/19.10.2018г. е насочена срещу решение № 173 от

27.09.2018г. по гр.д.№862/17г. на РС-Айтос.

С него е прието за установено между страните по делото- от една страна ищците Б.П.Ш. *** с EГН:********** и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** ***, а от друга страна ответниците- Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я., ЕГН:********** ***, че границата между УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос и УПИ III-382 кв.139 по плана на гр.Айтос преминава така, както е отбелязано в комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92 от делото, като границата е ситуирана на скицата със синя линия между двата имота, която скица представлява неразделна част от решението.

Със същото решение ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на 23 кв.м. находящи се по протежението на границата между УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос и УПИ III-382 кв.139 по плана на гр.Айтос, защриховани в зелено на комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92 от делото, която представлява неразделна част от решението, като предявеният иск е отхвърлен в останалата част- над уважените 23 кв.м. до претендираните 40 кв.м.

Разноските по делото са разпределени както следва: ответниците са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 818,50 лв., а ищците- да заплатят на ответниците разноски в размер на 90 лв.

В първата си въззивна жалба ответниците, представлявани от адв.Кермедчиев са изложили оплаквания, че в частта, касаеща иска по чл.109а ЗС решението на РС-Айтос е недопустимо поради това, че границите на УПИ са установени по административен ред и иск за установяване на граници между такива имоти е недопустим. Цитирана е практика на ВКС по чл.290 ГПК. Развити са подробни съображения, като се акцентира на това, че съдът следи служебно за допустимостта на предявения иск. По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС се сочи, че решението по него е незаконосъобразно. В процесните 23 кв.м. били включени 6 кв.м. от дворното място, собственост на ответниците, което е имало статут на придаваемо по регулация от техния имот пл.№382 към имота на ищците УПИ IV-381, за които не са били уредени регулационните сметки и за които отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план е отменено на основание §8 от ПР на ЗУТ. Останалите 17 кв.м. били придобити от ответниците по давност, чрез упражнявано от тях повече от 10 г. давностно владение, понеже на основание чл.200, ал.2 ЗУТ било допустимо придобиването по давност на реална част от имот, а в случая са налице предпоставките на закона за това, а от друга страна- защото може да се говори и за придобиване по давност на идеални части от имота. С оглед изложеното молят решението да бъде отменено изцяло, а исковете по него да бъдат отхвърлени, респективно- решението по иска по чл.109а ЗС да бъде обезсилено, а в останалата част решението на АРС да бъде изменено. Претендират разноски за двете инстанции. Посочено е, че в частта за разноските решението е постановено в нарушение на чл.78, ал.1 и 3 ГПК и на ТР №6/17.10.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК, за което била подадена нарочна молба по чл.248 ГПК.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от ищците, представлявани от адв.Кирил Топалов, с който я оспорват като неоснователна. Намират възражението за недопустимост на иска като преклудирано на основание чл.133 ГПК, поради това, че е направено за пръв път пред въззивната инстанция. На следващо място се сочи, че само по себе си обстоятелството, че било постановено по недопустим иск по чл.109а ЗС не правело съдебното решение недопустимо. Изтъква се, че с изменението на ГПК от 2017г. решенията на ВКС по чл.290 ГПК не са задължителна съдебна практика. Намират за неоснователни и оплакванията срещу мотивите на съда за уважаването на иска по чл.109а ЗС, като са развити подробни съображения. По отношение на иска по чл.108 ЗС въззиваемите намират решението на АРС за правилно, обосновано, мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Изложени са конкретни доводи. Развити са и съображения, касаещи оплакванията за неправилност на решението в частта за разноските. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено, като им се присъдят разноските по делото. Респективно- молят да се остави без разглеждане като недопустима въззивната жалба в частта за разноските, а определението на АРС по молбата по чл.248 ГПК да бъде потвърдено.

Втората въззивна жалба на ответниците, представлявани от адв.Кермедчиев- вх.№1563/15.03.2019г. по описа на АРС, касае решение №66 от 20.02.2019г., постановено по гр.д.№862/2017г. на АРС, с което по указанията на Бургаския окръжен съд и на основание чл.247 ГПК е прието за установено между страните по делото, че ищците са собственици на УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос с площ от 277 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение със застроена площ от 23,70 кв.м. при граници на имота : изток- улица, запад – УПИ III; север –улица, юг- УПИ V. Ответниците считат това решение за недопустимо и молят да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения иск. Сочат, че така постановения диспозитив няма нищо общо както с обстоятелствената част, така и с петитума, отправен към съда, защото предмета на спора не е целия притежаван от ищците имот, а само части от дворното място- 40 кв.м., които според ищците се намират във владение на ответниците. Развити са съображения. Претендират се разноски.

Срещу втората въззивна жалба е подаден отговор от адв.Т. като пълномощник на ищците по делото, с който я оспорват като недопустима, а по същество- като неоснователна. Заявяват, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е изцяло съобразено с указанията на БОС, дадени в прекратителното определение по в.гр.д.№51/19г., които са задължителни за долната инстанция. Развити са подробни съображения. Молят жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, респективно- решение №66 от 20.02.2019г. да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно, обосновано, мотивирано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендират разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивниците.

Ответниците, чрез адв.Кермедчиев са подали и частна жалба срещу определение №841 от 12.11.2018г. по гр.д.№862/17г. на АРС, с което е оставено без уважение искането им за изменение на решението в частта за разноските. Намират за неправилно становището на съда, че процесуалният ред за защита бил чрез обжалване на решението с въззивна жалба, като намира, че първо следва да бъде изчерпана процедурата по чл.248 ГПК. По същество се сочи, че определението е неправилно и постановено в нарушение разпоредбите на чл.78, ал. и ал.3 ГПК и в нарушение на т.1 от ТР №6/17.10.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК.

Изложени са подробни доводи.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответниците чрез пълномощника им адв.Т.. С него частната жалба се оспорва като неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена, а определението- потвърдено като правилно, обосновано, мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила. В случай, че съдът приеме, че са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, то претенцията на ответниците за присъждане на адв.възнаграждение следва да бъде счетена за основателна за не повече от 255 лв. Изложени са съображения.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивните и частната жалби са подадени против подлежащи на обжалване съдебни актове, в законоустановените срокове от надлежно упълномощен представител на страни, които имат правен интерес да ги обжалват в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Ищците

Б.Ш. и Т.К.- Ш. са предявили против ответниците Ж.В., Д.Д. и Д. Я./последните двама конституирани с молба от 28.12.2017г.- л.38 от делото на АРС/ обективно съединени искове с правно основание чл.109а ЗС и чл.108 ЗС.

Твърдят, че са съпрузи, придобили по време на брака си с договор за продажба от 22.07.2013г. от Община Айтос правото на собственост върху следния недвижим имот: на дворно място с площ от 271 кв.м. в гр.Айтос, представляващо неурегулиран поземлен имот №381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, при граници: от две страни улици и имоти: 382 и 385, за който съответства отредения му по план УПИ IV-381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, целия с площ от 273 кв.м. и с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., при граници на УПИ: от двете страни улица и УПИ: III-382 и V-386, по актуална скица и съставляващ по договор за покупко-продажба от 2003г. от Община Айтос-урегулиран поземлен имот IV-381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 280 кв.м. с неуредени регулационни сметки с имот №382 на площ от 5 кв.м., при граници: изток- улица, запад – III- ти, север- улица, юг- V.

Ответниците ползвали имот 382, с който граничел имота на ищците от запад, като между двата имота нямало ограда. Ответниците отнели владението и навлезли в имота на ищците с 40 кв.м., находящи се в западната част на описаното по-горе дворно място на ищците.

Молят съдът да постанови решение, с което да определи границите между двата имота- този на ищците и този на ответниците /иск с правно основание чл.109а ЗС/, както и да постанови решение, с което ответниците бъдат осъдени да предадат владението и ползването на описаните в обстоятелствената част на исковата молба кв.м. от дворното място на ищците, които ползвали без основание /иск с правно основание чл.108 от ЗС/.

Претендират разноски. Ангажират доказателства.

В законоустановения срок ответниците Ж.В. и Д.Д. са представили отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Сочат, че двете дворни места- на УПИ IV-381 и на УПИ III-382 в кв.139 по действащия план на гр.Айтос от 1986г. в далечното минало били собственост на М.И.М., чиято близка родственица била свекървата на първата ответница- Я.В.. Свекърът на първата ответница- Д.Д., закупил през 1946 г. имота на ответниците, в който първата от тях живее от 1967г. и до момента. Ищецът закупил съседния имот от общината през 2003г.. Дотогава имотът се ползвал първоначално за нуждите на Туберкулозното, а след това на Нервното отделение при Айтоската болница. За столова на отделението била пригодена бившата железоколарска работилница /дюкян/ , който се намирал в имота на ответниците и заемал цялото му лице откъм улицата. Дълго време общината заплащала наем на наследниците на Марин Маринов и за дюкяна на ответниците, но го изкупила едва през 1982г. по силата на ПМС №60 от 1975г., за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета. Понеже лицето на парцела на ответниците откъм улица „Отец Паисий“ било заето, достъпът на ответниците до техния имоти до жилищната им сграда се осъществявал през съседния парцел, закупен по-късно от ищците. Този достъп и сега бил отразен на плана чрез стрелка. За него благоприятствала близката родствена връзка между собствениците на двата имота. Много по-късно съпругът на първата от ответниците отворил достъп до имота пред дюкяна, но преминаването през него било силно ограничено и не било възможно пренасянето през него на обемни мебели и багажи.