Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 15.12.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 215/2025
Вид
Решение № 302
Подписан
15.12.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 461 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496 ал.2 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 167, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Враца, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500215 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 5498/10.4.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на Р. Р. Х., с ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 7.4.2025 г., лично от страната против Решение №165/13.3.2025 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д. 3572/2024 по описа на Районен съд - Враца, което не е изменено в частта за разноските с Определение №765 от 23.4.2025 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Р. Р. Х. с ЕГН ********** от *** искове против В. Ц. Л. с ЕГН **********, с адрес:

***, с който иска да се признае за установено по отношение на ответника, че Р. Р. Х. с ЕГН ********** е собственик като ответника отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца върху следните недвижими имоти, а именно: 1) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с кадастрален идентификатор *** /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка деветдесет и пет точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, Община Враца, област Враца, одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес на обекта: ***, попадащ в сграда с кадастрален идентификатор *** /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка деветдесет и пет точка едно/, построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка деветдесет и пет точка/, с предназначение: жилище, апартамент, при съседни обекти: под обекта-кадастрален идентификатор ***, над обекта-кадастрален идентификатор ***, с площ по документ от 110 кв.метра /сто и десет кв. метра/, като неразделна част от обекта са 1 стълбище, стълбищна клетка, мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2) САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с кадастрален идентификатор *** /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка деветдесет и пет точка едно точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, Община Враца, област Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес на обекта: ***, попадащ в сграда с кадастрален идентификатор *** /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка деветдесет и пет точка едно/, построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда и двадесет точка деветдесет и пет точка/, с предназначение: жилище, апартамент, при съседни обекти: под обекта-кадастрален идентификатор ***, с площ по документ от 113,62 /сто и тринадесет цяло и шестдесет и две стотни/ квадратни метра, като неразделна 1 част от обекта са стълбище, стълбищна клетка, мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото които са идентични съответно на II /ВТОРИЯ/ И III /ТРЕТИЯ ТАВАНСКИ/ ЕТАЖИ от масивна триетажна жилищна сграда, построена в дворно място с планоснимачен номер 1761 /седемнадесет шестдесет и едно/ в квартал 6/шест/ по плана на град Враца, с обща площ от 300 /триста/ квадратни метра, при съседи: *** и ***, и отредено за жилищно строителство, които етажи са както следва: *** с площ от 110 /сто и десет/ квадратни метра, състоящ се от четири стаи хол кухня и сервизни помещения, и *** етаж с площ от 113,62 /сто и тринадесет цяло и шестдесет и две стотни/ квадратни метра, състоящ се от пет стаи и сервизно помещение, заедно със стълбище и СТЪЛБИЩНА КЛЕТКА с площ от 34,15 /тридесет и четири цяло и петнадесет стотни/ квадратни метра, и МАЗЕ с площ от 78,19 /седемдесет и осем цяло и деветнадесет стотни/ квадратни метра и съответните идеални части от общите части на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху мястото като неоснователни и недоказани.

В частта за разноските първоинстанционният съд е осъдил Р. Р. Х. с ЕГН ********** от *** да заплати на В. Ц. Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 500 лв. деловодни разноски за първата инстанция за адвокатска защита за първата инстанция.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че видно от приетото като доказателство по делото от първоинстанционния съд Решение № 348 от 03.11.2016г. по въззивно гр.дело № 518/2016г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца е доказано, че жалбоподателят е придобил правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание придобивна давност чрез изтекло десетгодишно давностно владение.

Твърди, че с учредената на 27.06.2007г. ипотека продавачите Б. Д. А. и Т. Т. А. са сключили с ответника "Уникредит Булбанк" АД договор, обективиран чрез нотариален акт № 48 том VII, рег.№ 7758 нот.дело № 844/27.06.2007г. по описа на Нотариус В. В. с рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие-съдебния район на Врачански районен съд, вписан в регистъра на Службата по вписванията-гр.Враца с вх.рег.№ 4839/28.06.2007г., акт № 206, том II, дело № 3668/2007г., партидна книга 49466, страница 20665, партиден номер 57752,69714, чрез който Б. Д. А. и Т. Т. А. са учредили в полза на ответника "Уникредит Булбанк" АД ипотека върху собствени на въззивника недвижими имоти. Поддържа, че учредяването на ипотеката е непротивпопоставима на въззивника, тъй като не е учредена от въззивника и е учредена след придобиване на собствеността от него на оригинерно основание.

Позовава се на субективните предели на силата на пресъдено нещо между страните и техните правоприемници по чл. 298 ал.1 от ГПК.

Tвърди, че правото му на собственост, придобило на 03.06.2007 г. на оригинерно 2 придобивно основание е протиовпостаимо на ипотекарен кредитор по учредена на 27.06.2007 г. ипотека и съответно на лицата, обявени за купувачи на имота в изпълнително дело, позовавайки се на нормата на чл.496 ал.2 изр.1 от ГПК. Намира извода на първоинстанционния съд, че ипотеката била противопоставима на ищеца за неправилен и направен в противоречие със процесуалните правила.

Цитира съдебна практика според която мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, порaди което и първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение като се е позовал на мотиви на влязлото в сила решение № 1154/19.08.2022г. по въззивно гр.дело № 1163/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, в които е прието, че тъй като ищецът Р. Р. Х. не се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност - не е предявил иск или не е вписал титул за собственост, преди датата на вписване на ипотеката, придобитото от него материално право на собственост не може да бъде противопоставено на ипотекарния кредитор, поради което Х. не може да противопостави правото си на собственост спрямо лицето, придобило имотите при реализирана публична продан на основана на учредената ипотека.

Твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон като първоинстанционният съд не е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 99 от ЗС длъжниците са загубили правото на собственост преди учредяването на ипотеката поради придобиване по давност на имота от жалбоподателя.

Излага, че публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост /чл.496 ГПК/ и след като длъжниците и правоприемниците им не са били собственици към момента на публичната продан, то ответникът В. Ц. Л. в качеството си на купувач в публичната продан по изпълнително дело № 20137230400138 по описа на ЧСИ М. П. Н. не е придобил собствеността върху имота.

С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства, а процесуалните искания следва да бъдат обсъдени с решението по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата В. Ц. Л. , с ЕГН ********** от *** - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №5944 от 22.4.2025 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 22.4.2025 г. чрез процесуалния си представител адв.И. М. от ВрАК, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че на 27.06.2007г. процесните недвижими имоти са били предмет на Нотариален акт за договорна ипотека №48, том VII, peг. №7758, дело №844 от 2007г. на нотариус В. В., която е надлежно вписана в имотен регистър. Ипотекарен кредитор било „Уникредит Булбанк" АД, като последното е цедирало вземането си, обезпечено с гореописаната ипотека на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД на 06.11.2017г., което в последствие е цедирало вземането, обезпечено с гореописаната ипотека на В.

Ц. Л..

Излага, че за удовлетворяване на вземането, което е обезпечено с ипотека върху процесните имоти е образувано изпълнително дело 138/2013г. по описа на ЧСИ М. Н..

Проведена е публична продан и процесните недвижими имоти са възложени на В. Ц.

3

Л. с постановление на ЧСИ М. Н. от 13.09.2024г., което въззивникът обжалва. По жалбата на въззивника е образувано въззивно гражданско дело №766/2024г. по описа на ОС-Враца, по което има постановено Решение №17/23.01.2025г.. С цитираното решение ОС-Враца отхвърля като неоснователна жалбата на въззивника срещу гореописаното постановление за възлагане, с което постановлението за възлагане влиза в сила и впоследствие е вписано в имотния регистър.

Сочи, че с Решение №1154/19.08.2022г. постановено по в.гр.д. №1163/2022г. на Апелативен съд София е отхвърлена исковата претенция на Х. за прогласяване на недействителност на процесната ипотека, като решаващите мотиви на СА са били, че след като ищецът се е позовал на придобивна давност с искова молба, заведена след вписване на ипотеката, то правото му на собственост не може да бъде противопоставено на ипотекарния кредитор.

Твърди, че по делото няма събрани доказателства, че въззивникът владее имота, не било доказано, че въззиваемият владее имотите, но и дори и въззиваемият да владее имота, той има основание да ги владее, тъй като е собственик по силата на влязло в сила и вписано в имотния регистър постановление за възлагане.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът лично поддържа жалбата. Претендира направените по делото пред първата и въззивната инстанция разноски за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

В производството пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.