Решение № 592 от 09.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330115407 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. К. С. с ЕГН **********, с адрес обл. П., общ. Р., с. Б., ул. „****“ № ** против Д. Д. П., ЕГН:

**********, с адрес: обл. П., общ. М., с. ****, ул. „***“ № * , с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.

535 ТЗ за признаване на установено, че се дължи сумата в размер на 2 000 лв. – дължима по Запис на заповед от **** г., с настъпил падеж на определен ден – **** г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.06.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8553/2023 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.

В исковата молба се твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 2 000 лв. – дължима по Запис на заповед от ***** г., с настъпил падеж на определен ден – ***** г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.06.2023 г. до окончателното плащане.

С оглед на постъпило в срок възражение от ответника, са дадени указания за предявяване на иск, което е обусловило правния интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото производство. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски за 1 заповедното и настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

Ответникът е бил редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК за първото по делото съдебно заседание.

В съдебно заседание на **** г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции, като фактът, че през кратък период от време ответницата не е живяла в имота, не само, че не е своевременно релевиран в настоящото производство, но и не обуславя автоматично извод за липса на включени уреди в имота, които да консумират електрическа енергия. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.

При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, направени в заповедното и настоящото исково производство, както следва: 440 лв. за заповедното производство, от които 400 лв.- адвокатско възнаграждение и 40 лв.- държавна такса и 540 лв. за исковото производство, от които 500 лв.- адвокатско възнаграждение и 40 лв.държавна такса.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. М., с. ***, ул. „***“ № * дължи на В. К. С. с ЕГН **********, с адрес обл. П., общ. Р., с. Б., ул.

„****“ № ** сумата в размер на 2 000 лв. – дължима по Запис на заповед от **** г., с настъпил падеж на определен ден – **** г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.06.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена 2

Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8553/2023 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. М., с. ****, ул. „****“ № * да заплати на В. К. С. с ЕГН **********, с адрес обл. П., общ. Р., с. Б., ул. „****“ № ** сумата от 440 лв.- разноски по ч.гр.д. № 8553/2023 г. по описа на ПРС и сумата от 540 лв.разноски по гр.д. № 15407/2023 г. по описа на ПРС.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________

3