Решение № 4931 от 04.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4931 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330109543 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на Г. Г. против „Сити кеш” ООД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит **г., в който било уговорено плащането на неустойка по чл. 11, при непредставяне на обезпечение.

Твърди, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите, защото е загубила присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Иска се установяването на нищожността на клаузата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че на **г. страните са сключили договор за потребителски кредит № **, по който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 1100 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 11.09.2023г. на 2 9 седмични вноски. Липсата на подпис за ищеца не променя извода, защото сключването на договора се признава с искова молба и няма въведени възражения от ответника.

В чл. 5 е уговорено, че кредитополучателя се задължава да обезпечи кредита с 1 банкова гаранция или поръчители. При неизпълнение на това задължение в 3-денвен срок от сключването на договора, в чл. 11, ал. 1 е уговорена неустойка от 784.89 лева, дължима разсрочено, съгласно ал. 2 на същата клауза.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при неизпълнение е предвидена неустойка от 784.89 лева.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на клаузата по договора е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява 71.35% от заемната сума, при срок за връщане от около 7 месеца, като още при самото сключване е разсрочена съгласно Приложение 1 към договора. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.

Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на 2 обезпечение не води до претърпяването на вреди. Единствената функция на така уговорената неустойка е да дoведе до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50 лева за платена държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на ** Е. И. следва да бъде присъдена сумата от 480 лева за адв. възнаграждение с ДДС. Не са налице условията на чл. 78, ал. 2 ГПК, защото ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, като е включило процесната клауза в съдържанието на договора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. Д. Г., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключения между тях договор за потребителски кредит № **от **г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на Г. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на ** Е. И., Булстат ***, сумата от 480.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. Д. Г. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3