Решение № 700 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330200732 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Г. Г. с ЕГН: **********, чрез адв. Я. против Наказателно постановление № 22-1030-009059, издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна Полиция‘‘ с което са му били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 700 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят К. Г., чрез процесуалния представител адв. Я. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Твърди, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати нарушения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 1

08.11.2022 г. в 09:34 часа в гр. Пловдив, бул. ,,Менделеев‘‘ № 11, като водач на товарен автомобил ,,Инфинити КХ 50‘‘ с рег. № **, управлява това автомобил със скорост от 101 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Отчетен бил толеранс от минус 3%.

Наказуемата скорост е в размер от 104 км/ч. Нарушението било установено посредством с техническо средство TFR1-M, като по този начин бил извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С. С., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се е намирал в гр.

Пловдив, на бул. ,,Менделеев‘‘, когато покрай тях преминал лек автомобил, който се движел със скорост от 104 км/ч. Полицейският автомобил бил обърнат по посока на движението, поради което потеглили след него и го настигнали впоследствие. През цяло време имали пряка видимост по отношение на същия и той никъде не бил спирал. При установяването на водача, същият бил сам в автомобила.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се установи по какъв начин е бил установен нарушителят, както и че полицейските служители са имали пряка видимост към него, тоест лицето което е управлявало със скорост от 101 км/ч е същото, което е било установено впоследствие.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От АУАН с бл. № 118884 от 08.11.2022 г. се установява, че същият е бил съставен на тази дата, след което е бил връчен на жалбоподателя без възражения.

В конкретния случай водачът на автомобила е бил установен на място, поради което няма данни кой е собственикът на процесния автомобил и същият би отговарял за извършено от него нарушение, единствено ако не се установи действителният водач.

От представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата се установява, че е било използвано техническо средство, като същият съдържа абсолютно всички необходими реквизити, като място на извършване на нарушението – гр. Пловдив, бул. ,,Менделеев‘‘ № 11 с посока на движение север - юг .

От представения снимков материал се установява извършването на нарушението, както и че процесния лек автомобил с рег. № ** се е движел със скорост от 104 км/ч, като е било посочено, че отчетен толеранс от 3%, като е посочено, че наказуемата скорост е 101 км/ч., което обаче е неправилно, 2 доколкото 3% от 111 км/ч са 3,12 км/ч, което ще рече, че наказуемата скорост е в размер от 100,88 км/ч. В случая, това е без значение, доколкото разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е в насока, че за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай имаме превишаване от 50 км/ч + още 0,88 км/ч, поради което и правилно размерът на глобата е определение в такъв от 700 лева.

От представения снимков материал на техническо средство се установява по какъв начин е било разположено същото.

По делото е налице копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Налице е и копие от Протокол за проверка № 4-32-21 видно от който се установява, че към 08.11.2022 г. процесното АТСС е било технически годно.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП предвижда, че разрешената максимална скорост в населено място е 50 км/ч.

В конкретния случай на процесното деяние е било извършено нарушение на същата разпоредба, тъй като МПС с рег. № ** се е движило със скорост от 100,88 км/ч наказуема скорост, като размерът на наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС съответстват на разпоредбата на чл.

182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуалния нарушения.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая, доколкото същият не се отличава от останалите такива с по-ниска степен на обществената опасност. Също така с оглед превишаването на скоростта повече от два пъти от жалбоподателя се изключва приложението на този институт.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-009059, издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна Полиция‘‘ с което на К. Г. Ш. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 700 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него 3 нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в

Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4