Решение № 65 от 08.07.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Гълъбово, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100717 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Д., чрез процесуалния представител адв. М. от АК Стара Загора срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 15.12.2021 г. е сключил договор за паричен заем № ****** с ответното дружество, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД следвало да предостави заемни средства в размер на 400 лв., а ищецът следвало да възстанови сумата с възнаградителна лихва. Сочи, че годишния лихвен процент по заема бил 40,00 % , а ГПР било 46,13 %. Твърди, че във връзка с договора бил сключен и договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, с цел обезпечение на договора за заем.

Твърди, че с договора за гаранция се дължало възнаграждение, което се заплащало като такса „гарант“ по сметките на ответното дружество ежемесечно с уговорените погасителни вноски по кредита. Твърди, че заемът е доброволно и изцяло изплатен. Твърди, че договора за кредит е недействителен на основание чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, като излага подробни съображения във връзка с това. Сочи, че договора за поръчителство е с акцесорен характер, като съществуването му било обусловено от валиден главен дълг. Същевременно излага съображения и за самостоятелна недействителност на договора за поръчителство. На самостоятелно основание твърди нищожност на възнаградителната лихва в размер на 40 % поради противоречие с добрите нрави. Иска от съда да извърши проверка налице ли са основания за нищожност в кръга на описаните, както и други непосочени, поради служебното начало. Счита, че се дължи връщане на даденото без основание. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати платена без основание сума, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ****** от 15.12.2021 г.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който взема становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем съдържа всички изисквания на чл.11 ЗПК. Оспорва изцяло изложените обстоятелства за недействителност и нищожностна договора за паричен заем и договора за гаранция. Твърди, че по силата на договор за паричен заем № ******, дружеството е предоставило кредит в размер на 400 лв., като сумата за възстановяване била в размер на 426,72 лв. Твърди, че поради предсрочно погасяване на задълженията по договора лихвеното задължение от 26,72 лв. било редуцирано на 13,58 лв. Твърди, че не е получавал суми за възнаграждение, дължимо за предоставяне на гаранция по договора с „Файненшъл България“ ЕООД. Поради това иска от съда да се отхвърли иска като неоснователен.

В съдебно заседание, проведено на 16.06.2025 г., е прието с надлежно определение направеното изменение на предявения от ищеца иск с правно основание чл.55 ЗЗД досежно неговия размер. С направеното изменение исковата претенция се счита за предявена за сумата от 97,58 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В конкретния случай между страните не е спорно, че е бил сключен Договор за паричен заем № *******г. Освен безспорния характер на горното обстоятелство същото се установява и от приетия в оригинал Договор за паричен заем № ****** от 15.12.2021 г., сключен между Н. Д. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 2 от договора страните са се съгласили да бъде предадена в заем сумата от 400 лева, като заемната сума бъде върната при следните условия: вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт EasyCredit; размер на седмичната погасителна вноска в лева- 26,67 лева; срок на заема в седмици – 16; брой на вноски- 16. В чл. 2.6 е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40,00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В чл. 2.8 е посочено, че годишният процент на разходите по заема е 49,26 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество2 гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е приет и Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 15.12.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Н. Д. Д..

Съгласно чл.3 от него, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 165,28 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 10,33 лева.От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че сумите които ищцата Н. Д. е платила по Договор за кредит № ****** от 15.12.2025 г. са: 400 лв. главница и 13,58 лв. лихва, а по договора за поръчителство № ****** от 15.12.2021 г. от дължимото възнаграждение е заплатена сумата в размер на 84,00 лв. Вещото лице е установило, че сумите по двата договора – договор за кредит и договора за поръчителство, се превеждат на ответното дружество – „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Експертът е посочил, че при направени изчисления, ако в размера на годишния процент на разходите бъде включен и размера на гаранцията, който съгласно договора е 165,28 лв., то действителния размер на годишния лихвен процент би бил 262,54 %, а на годишния процент на разходите 1195,45 %.

В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. От заключението на вещото лице се установи, че ако възнаграждението за поръчител е било включено при определяне на размера на ГПР, то същият би бил 1195,45 %. процента. Т.е. надвишаващ 10 пъти размера, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите /4 9 , 2 6 %/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл.22 ЗПК, а не тази на чл.19, ал.5 ЗПК. С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Съгласночл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл.202 ГПК като пълно и компетентно изготвена се установява, че ищецът е платил на ответното дружество- кредитодател сумата от 400 лева за главница и договорна лихва в размер на 13,58 лв., а по договора за поръчителство № ****** от 15.12.2021 г. от дължимото възнаграждение е заплатена сумата в размер на 84,00 лв. Поради което предявеният иск за връщане на сумата от 97,58 лева, представляваща платената възнаградителна и възнаграждение гарант по недействителния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските: При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер от 50 лева и депозит за ССчЕ в размер от 341,56 лева, поради което следва да му се присъдят разноски в общ размер от 391,56 лева. В производството по делото ищецът Н. Д. е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество М.. Поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да бъде определено 3 адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е приключило в две съдебни заседания без изслушване на свидетели, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност като в проведените съдебни заседания не са присъствали представители на страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молби-становища. Поради гореизложеното на Едноличноадвокатско дружество М. следва да се присъди възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 97,58 лв.

/деветдесет и седем лева и 58 ст./, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ****** от 15.12.2021 г.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 391,56 лв., представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на ЕАД М., с ЕИК *****, с адрес **********, действащо чрез управителя адв М. М., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 4