Определение № 15817 от 21.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15817 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507866 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 130 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 155910/05.05.2025г. на Поделение за пътнически превози „ София към „БДЖ-ПП“ЕООД срещу Определение № 17008/11.04.2025г. по дело № 54465 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 167-ми състав, с което е върната исковата молба, като Поделение за пътнически превози „ София към „БДЖ-ПП“ЕООД е осъден ода заплати на А.Л.Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 750лв., представляващи съдебни разноски. Навело е твърдения, че претенцията му била по ч. 55 от ЗЗД, районният съд не спазил служебните си задължения като укаже на ищеца защо приема, че ППП-София не може да бъде надлежен ищец и му даде възможност изявленията да се потвърдят от БДЖ-ПП“ЕООД като уточни кой е ищец по делото. Районният съд му указал да внесе държавна такса и събрал такава, но не му дал възможност да отстрани нередовности на исковата молба . ППП-София било поделение на БДЖ-ПП“ЕООД, юридическата личност била една, но имала поделения, уточнявал, че ищец е БДЖ-ПП“ЕООД.

Ответникът А.Л.Г., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че определението е правилно, нямало възможност съдът да дава указания да се замени ищец. Липсата на процесуална правосубектност било пречка за извършване на процесуални действия Пълномощното от управителя на БДЖ-ПП“ЕООД за директора на ППП София щяло да има значение, ако ищец е БДЖ-ПП“ какъвто не бил случая.

Съдът като обсъди жалбата и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх.№ 289289/13.09.2024г. уточнена с молба от 18.10.2024г. и от 17.03.2025г. на Поделение за пътнически превози „ София към „БДЖ-ПП“ЕООД срещу А.Л.Г., ЕГН ********** с която е поискал от съда да осъди ответника да му 1 заплати сумата от 4469,11лв. ведно с лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неустойка - обезщетение за вреди по т. 5.6. и 5.7. от договор № 19/14.08.2020г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност. Навело е твърдения че договора бил по чл. 235 от КТ, ответникът поел задължение да посещава курс за обучение за локомотивен машинист, разходи за което да се заплатят от ищеца, както и издръжката му, таксата за изпит, платил тези суми, но ответникът не издържал изпита за придобиване на професионалната квалификация, затова и не бил назначен на работа при ищеца, дължал плащане на процесните суми, размер на което било направените разходи от ищеца за обучението на ответника.

Ответникът А.Л.Г., ЕГН ********** е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Посочил е, че ищецът не е легитимиран да предявява иска, защото не е правосубектен.

С разпореждане от 27.02.2025г. районният съд е посочил на ищеца да наведе твърдения и представи доказателства за правосубектността си, като заяви изрично от чие име се предявява иска – от ППП-София или от БДЖ-Пътнически превози“ЕООД, доколкото ответникът бил оспорил като недопустим иска.

С молба от 17.03.2025г. ППП-София е посочило, че ищец е ППП-София, който е страна по договора с ответника . Той имал качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ЗР на КТ , затова и договорите за професионална квалификация се сключвали от него.

Представен е договор , писмо, пълномощно, калкулация, съгласно които на 14.08.220г. ППП София при БДЖ-ПП“ЕООД е сключило с А.Г. договор на основание на чл. 235 от КТ съгласно който Г. се е задължил да посети курс за придобиване на професионална квалификация „локомотивен машинист на електрически локомотиви серия 42,4,44,45“ за 6 месеца срещу задължение на ППП-София да заплати курса на обучение и издръжка на обучавания се, като обучаващия се задължил да положи успешно изпити и при поучено удостоверение за същото да постъпи на работа при ППП-София или в системата на БДЖПП“ЕООД . Съгласно чл. 5.7. и 5.6 от договора ако не изпълни задълженията си обучаващият дължи обезщетение в размер на стойността на извършените от ПППСофия разходи за обучението му,издръжката.

При така установеното от фактическа страната съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирано лице и като такова е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Правилен е извода на районния съд, че ППП-София не е самостоятелно юридическо лице. Правилен е извода на районния съд и че за договора по чл.

235 от КТ за професионална квалификация приложение намират разпоредбите на ЗЗД. Договорът за повишаване на квалификацията и преквалификация, макар и уреден от трудовото право, не уговаря престиране на работна сила и извършване на определена работа. Затова той не е трудов договор и за него са приложими общите правила на ЗЗД – относно форма, допустимо съдържание, 2 модалитети и т.н.

Договорът по чл. 235 от КТ макар и да не е трудов договор , е обусловени от очакваното в бъдеще възникване на трудово правоотношение между страните по договора за професионална квалификация. Тази обусловеност от бъдещо трудово правоотношение обосновава извод, че страните по договора за професионална квалификация могат да са лицата, които могат да са страна по трудово правоотношение. Това е така, защото професионалната квалификация е в интерес и на двете страни по трудовото правоотношение, оправдано е работодателят да организира, заплаща обученията на работниците – настоящи или бъдещи такива. Договорът за професионална квалификация е уреден в КТ, поради което и ползваните от законодателя правни термини при уредбата му следва да се тълкуват в смисъла, който е придаден на същите в този нормативен акт, тоест в КТ. Нормата на чл. 235 от КТ изрично сочи, че страна по него е работодателят, който съгласно §1,т.1 от КТ е всяко друго организационно и икономически обособено образувание , което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

По делото не се спори, че ППП-София отговаря на тези изисквания.

Спорът относно изпълнението на този договор обаче не е трудов, защото не попада сред посочените в хипотезите на чл. 357 от КТ. Това особено ясно проличава в случаи като процесния, в който страните не са обвързани от трудово правоотношение, тоест жалбоподателят няма качество на работодател, а ответникът няма качеството на негов работник по трудово правоотношение. При така възприето съдът приема, че за предявяване на иска за обезщетение за вреди от неизпълнението на договора за професионална квалификация важат общите правила на ГПК и надлежен ищец по делото може да е само лице, което е правосубектно. В случая районният съд е дал необходимите указания с разпореждането от 27.02.2025г., но в предоставения срок нередовности на искова молба не са отстранени.

Указанията , дадени от районния съд са достатъчно подробни и ясни, сочат че се касае за надлежната процесуална легитимация на ищеца, доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Районният съд не може служебно да конституира като ищец БДЖ -ПП“ЕООД включително с оглед на изричните изявления, че ищец е ППП-София, а не БДЖ-ПП“ЕООД.

При така възприето съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№

155910/05.05.2025г. на

Поделение за пътнически превози „ София към „БДЖ-ПП“ЕООД.

Определението е окончателно

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4