Определение № 1009 от 03.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1009 гр. София, 03.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002101389 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829 против решение № 1344 от 19.12.2024 г. по гр.д.№ 803/2024 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 5772 от 13.11.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 5782 от 13.11.2023 г., постановени по гр.д.

№ 7091/2021 г. от Софийски градски съд в обжалваната част, с която -е отхвърлил предявения от касатора, като процесуален субституент на държавата, иск по чл.

108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника Л. А. С., ЕГН [ЕГН], че апартамент № ***, находящ се в [населено място], р-н „Л.“, кв. ***, парцел ***, [улица] (стар № ***), ет. ***, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № *** с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата е частна държавна собственост и да бъде осъден ответника да предаде владението на ищеца върху същия имот;

-е уважен насрещният иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че Л. А. С. е собственик на основание придобивна давност на същия апартамент;

- е отхвърлил предявения от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829 иск с правно основание чл. 59 ЗЗД да бъде осъден ответника Л. А. С. да заплати сумата, с която се е обогатил за сметка на ищеца, поради неоснователно ползване на апартамент № ***, в [населено място], р-н „Л.“, кв. ***, парцел ***, [улица](стар № ***), ет.***, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № *** с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата, за разликата 1 над уважения размер /13386.85 лева/ до пълния предявен размер от 44678.67 лв. и за периода от 01.01.2018 г. - 31.05.2021г.

Първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е прогласен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за нищожен сключения между ВРИД Началник на поделение № 18780 - СЕПНИ София и Л. А. С. предварителен договор изх. № 110/16.02.1994 г. за покупко-продажба на апартамент № ***, находящ се в [населено място], р-н „Л.“, кв. ***, парцел ***, [улица](стар № ***), ет. ***, самостоятелен обект с идентификатор ***и договора за отдаване под наем на същия апартамент.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че не са съобразени императивните норми за спиране и прекъсване на придобивната давност.

Касаторът счита, че давността е прекъсната с водените процеси, а владението е смутено с издадените заповеди за опразване, наложената възбрана и предприетите действия по изпълнение, които не са обсъдени от въззивния съд. Излага теза, че като е подписал споразумението, ответникът е признал правата на третото лице „Совбулкооп“ АД, че тъй като ответникът не се е позовал на давността по-рано, то не е настъпил ефекта на придобиване на собствеността. Навежда оплакване на допуснати съществени процесуални възражения поради необсъждане на доводите срещу насрещния иск, основат на придобивна давност.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като се твърди противоречие със съдебната практика по чл. 116 б. „а“, и „в“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, защото съдът не е обсъдил основанията за спиране и прекъсване на придобивната давност през предприемане на действия по принудително изпълнение, налагане на възбрана върху имота, издаване на заповеди /административни актове/ за изземване на имота и признание правата на ищеца от ответника при сключване на тройното споразумение. Твърди се противоречие със съдебната практика относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения и относими към спора факти и да обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност. Очевидна неправилност се твърди поради нарушение на основни правни принципи, залегнали в 10, чл. 12, чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл.4, ал.1, чл. 6, ал.2, чл. 121, ал.2 от Конституцията на Република България.

Ответникът по касация Л. А. С. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като възражението за прекъсване на давността от посочените три факта е направено за първи път пред въззивната инстанция, но че е неоснователно, поради което необсъждането им не е съществено процесуално нарушение.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Върху парцел ***в кв. ***в [населено място],[жк], предоставен с протокол № 12/27.07.1987 г. от Столичен народен съвет, е изграден блок със сто апартамента, с разрешение за ползване от 08.12.1993 г. и е съставен АЧДС № 01626 от 15.06.1999 г., в който е отразено, че права да стопанисва и управлява новите обекти се предоставят на Министерство на отбраната, 2 поделение № 18780. Един от апартаментите е процесния № ***, ет. ***, със застроена площ от 104,94 кв. м., 4,461% ид.ч., мазе № *** с площ 6,75 кв. м. За този апартамент е съставен нов АЧДС № 10074, в който е вписано, че на основание §6, ал. 1 от Постановление № 123/27.05.2016 г. имота се предоставя за управление на касатора-ищец Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”.

Със заповед № 946/30.12.1993 г. министъра на отбраната е дал съгласие за настаняване на Л.

С. като военен служител в процесния апартамент в замяна на жилището, притежавано от Л.

С. в[жк]. Притежаваното от ответника жилище е прехвърлено на безквартирен военнослужещ Н. К.. На 02.02.1994 г. между МО, поделение № 18780 София и Л. С. е сключен договор за наем на държавен жилищен имот, собственост на МО – процесния апартамент № *** с краен срок - до момента, когато наемателят загуби качеството си военнослужещ.

На 16.02.1994 г. между началник поделение 10780 и Л. С. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк], [улица] срещу заплащане на продажна цена по предварително ценообразуване в размер на 200074 лв., която е внесена от С. по посочена сметка на 16.02.1994 г. В Споразумение от 30.04.2009 г., сключено между Министерство на отбраната, Л. С. и “Совбулкооп” АД по повод изпълнението на решение по гр.д. № 474/1997 г. на СГС, е отразено, че въз основа на предварителен договор от 16.02.1994 г. е извършено плащане и на купувача по договора е предадено владението на апартамент № ***, като от този момент той и семейството му живеят в апартамента. Страните по тройното споразумение се съгласяват Министерство на отбраната вместо реално предаване на апартамент № *** да заплати на “Совбулкооп” АД равностойността на имота в размер на 277000 лв., а Л. С. и съпругата му М. С. се задължават да направят отказ от иска против “Совбулкооп” АД по гр. дело № 2560/08 на СГС. Установено е от писмо от 27.01.2021 г. на директор на дирекция “Управление на човешките ресурси в отбраната”, че в автоматизираната система за управление на човешките ресурси на МО не са открити данни за лицето Л. А. С.. На 30.10.2017 г. Л. С. е отправил молба до Министерство на отбраната с искане за сключване на окончателен договор, но в отговор от 23.11.2017 г. се посочва, че няма основание за сключване на договора за продажба и се прави изявление за доброволно освобождаване на имота в 7- дневен срок от получаване на писмото, както и заплащане на обезщетение за ползването му без основание в размер на 255 лв. месечно. С. не е освободил апартамента и не е плащал поисканото обезщетение.

С решение № № 2209/02.04.2001 по адм.д. № 9108/2000 на ВАС е отменено решение от 13.11.2000 година, постановено по адм.дело № 3716/2000 година на ВАС-Трето отделение и е отменена като незаконосъобразна /немотивирана/ заповед № ОХ-93/14.02.2000 година на Министъра на отбраната на Република България за освобождаване на апартамента от ответника. По адм.д. № 345/2018 г. на ВАС е отменена Заповед № 3С – 348 от 14.12.2017 г. на Министъра на отбраната за изземване на процесния апартамент № *** с мотив, че жалбоподателя владее апартамента на основание сключения предварителен договор за покупко- продажба, който не е развален или унищожен. Решението е оставено в сила от петчленен състав на ВАС по адм. дело № 5672/2019 г.

3

Разпитаните по делото свидетели установяват, че 27 години М. С. и Л. С. живеят в жилището, заедно с децата си и се отнасят към апартамента като към своя собственост, плащат разходите за апартамента, етажните собственици знаят, че те са собственици на апартамента. Не напуснали апартамента и през 2008 г., когато 10 дни съпругата и детето на ответника били като “заложници”, заключени в жилището. През 1998 г. ответникът декларирал имота като свой пред данъчните служби. Изложеното от свидетеите кореспондира на писмените доказателства.

Приета Съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Е. Ц.. Дава заключение, че периода 01.06.2016 г. - 31.05.2021 г. общият размер на дължимото обезщетение на база среден пазарен наем е в размер на 44678,67 лв.

При тези доказателства, първата инстанция е приела, че договорът за наем и предварителния договор са нищожни, защото ответникът не е бил военнослужещ, каквото изискване е съществувало в приложимата специалната нормативна уредба. Решението на СГС в частта, с която договора за наем и предварителния договор са прогласени за нищожни е влязло в сила.

По първоначалният иск с правно основание чл. 108 ЗС и по насрещния иск по чл. 125, ал.1 ГПК, първата инстанция е приела, че ответникът е придобил по давност процесния апартамент в резултат на владение в продължение на десет години. Отчетено е за придобиване по давност владението, упражнявано след 01.06.1996 г., от който момент е отпаднала забраната за придоибване по давност на имоти, които са частна държавна собственост. И тъй като в последния ден от изтичане на десет годишния срок е наложен мораториум с пар.1 от Закона за допълнение на закона за собствеността, като е спряно течението на придоибвната давност върху имоти частна държавна и частна общинска собственост, този ден е изтекъл в периода 31.12.2017 г. - 19.01.2018 г. предвид обявяване за противоконституционен на § 2 от ЗИЗС с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд. Поради това, че ответникът е придобил имота по давност, държавата е изгубила правото на собственост, поради което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и е уважен насрещният установителен иск за собственост.

Искът по чл. 59 ЗЗД е уважен за сумата 13386,85 лв., съставляваща обезщетение за периода 01.06.2016 г. - 31.12.2017 г., в който е безспорно, че ответникът е владял процесния имот преди да стане собственик и без да има основание за това, защото предварителен договор, на който е установено владението по волята на страните по него е нищожен. Обикновен владелец е до 31.12.2017 г. включително. На 01.01.2018 г. е изтекла десетгодишната придобивна давност /съгл. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 72 ЗЗД/ и ответникът е придобил правото на собственост по давност, а ищецът е изгубил това право и не е собственик, за останалата част от периода - от 01.01.2018 г. до 31.05.2021 г. и за разликата до пълния предявен размер иска по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен.

Въззивният съд е възприел тези изводи. Приел е че ответникът е придобил имота по давност, като периода на владението от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. е достатъчен за придобиването му по давност. Позовал се е на прогласяване за противокорституционен на параграф 2 от заключителните разпоредби на ЗИЗС /ДВ, бр.

4

7/2018 г./ с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г.

Нормата е обявена за противоконституционна и е заличено с обратна сила спирането на придобивната давност за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради това, че с обратна сила е заличена изтекла вече давност. Съдът е приел, че владението е било непрекъснато явно и спокойно предвид отмяната от ВАС на Заповед № ОХ – 93 от 14.02.2000 г. на министъра на отбраната и на заповедта от 14.12.2017 г.