Решение № 167 от 15.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. И.ов

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100502253 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 24653/24.10.2022г. на К. Т. И. и И. Т. Т. и двамата чрез процесуален представител против Решение № 2629 от 05.08.2022г. по гр.дело 8005/2021г. по описа на ВРС, 24 св., с което са отхвърлени предявените от въззивниците против Й. К. Й., ЕГН **********, действащ лично и като законен наследник и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П. Й., И.

Й. П., ЕГН ********** и К. Й. К., ЕГН **********, последните двама в качеството им на правоприемници на починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П. Й. искове както следва:

- с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗС за намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в НА № 59, том II, рег. № 5286, дело № 250/27.12.2011г., извършено от наследодателя Н. К.а Й., починал на 09.01.2020г. в полза на Й. Й. и П. Й. и възстановяване запазената част на К. И. и И. Т. от наследството на наследодателя до размер от 1/3 идеална част.

- с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на апартамент № 38, находящ се в гр.

Варна, ж.к."Възраждане", бл. 6, вх. 2, ет. 6 с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. 2, на шестия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 89, 93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при съседи на апартамента: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: *** и над обекта:

***, ведно с изба с площ от 3 кв.м. и 1, 2914 % ид. части от общите части на сградата, както и в частта за присъдените разноски.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение 1 на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото. Оспорват се изводите на съда, че по делото са останали недоказани твърденията на ищците за симулативност на сделката за покупко продажба на процесния апартамент,като прикриваща извършено от майката на въззивниците – Н. К. Й. в полза на ответниците – дарение. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно е установено, че Н. Й. е в била в изключително лоши отношения с децата си, както и, че цената по т.н.“покупко - продажба“ не е платена на продавача. Твърди се, представения по делото предварителен договор за покупко - продажба , с който се цели да се докаже заплащането на цената в брой, няма достоверна дата , поради което не е пълно доказателство за плащане на твърдяната в нотариалния акт цена.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Отправено е искане с решението по допускане на делбата на основание чл.344 ал.2 от ГПК , съда да постанови привременна мярка, като определи до приключване на делбеното производство имотът да се ползва от К. Т. И. , която не притежава собствено жилище или ползващия към момента имота Й. К. да бъде осъден да заплаща на въззивниците месечен пазарен наем в размер на 300 лв. , считано от влизане на решението в сила до приключване на делбата в едно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска.

В съдебно заседание въззивниците се явяват лично и чрез процесуалния си представител поддържат жалбата, претендират уважаването й. Правят възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответните по жалбата страни чрез процесуален представител са депозирали писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно, законосъобразно, мотивирано и съобразено със събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество редовно призовани, не се явяват. Чрез процесуалния си представител оспорват жалбата, поддържат депозирания отговор и претендират потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от въззивниците срещу Й. Й., действащ лично и като законен наследник и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П. Й., И. П. и К. К., последните явяващи се правоприемници на починалия ответник П. Й. обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в НА № 59, том II, рег. № 5286, дело № 250/27.12.2011г., извършено от наследодателя Н. Й., починал на 09.01.2020г. в полза на Й. Й. и П. Й. и възстановяване запазената част на К. И. и И. Т. от наследството на наследодателя до размер от 1/3 идеална част;

2./ с правно основание чл. 34 ЗС за делба на апартамент № 38, находящ се в гр. Варна, ж.к."Възраждане", бл. 6, вх. 2, ет. 6 с идентификатор № *** по КККР, 2 одобрени със Заповед № РД - 18 - 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. 2, на шестия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 89, 93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при съседи на апартамента: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: *** и над обекта:

***, ведно с изба с площ от 3 кв.м. и 1, 2914 % ид. части от общите части на сградата.

В исковата молба ищците К. И. и И. Т., в качеството си на законни наследници на починалата на 09.01.2020г. тяхна майка Н. Й.,твърдят, че изповяданата възмездна сделка, с която преди смъртта си, наследодателят им се е разпоредил с имота, предмет на делото, с договор за покупко - продажба от 27.12.2011г., за който е съставен НА № 59, том II, рег. № 5286, дело № 250 в полза на своя брат Й. Й. по време на брака му с П. Й. е относително симулативна, прикриваща договор за дарение, по която посочената продажна цена не е платена нито в брой, нито по банкова сметка на продавача.

Претендират възстановяване на запазената част от наследството на Н. К.а Й. и за допускане до делба на недвижимия имот между съделители: К. Т. И., И. Т. Т. и Й. Кръстен Й. , при квоти от по 1/3 идеална част.

В исковата молба, ищецът К. И. е обективирал искане до приключване на делбеното производство процесният имот да й бъде предоставен за ползване или Й. К. да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., претендирана като обезщетение за едноличното ползване на съсобствения имот до окончателното извършване на делбата, на осн. чл. 344, ал.2 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Й. Й. и П. Й./ починала в хода на процеса на 16.11.2021г. и заместена от наследниците си – преживял съпруг и И. Й. П. – дъщеря и К. Й.

К. –син/, оспорват предявените искове, като неоснователни и претендират отхвърлянето им.Не оспорват,че по силата на атакуваната сделка са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот при цена от 42 000 лв., която е платена напълно преди сключване на договора.Излагат, че преди изповядване на сделката в изискуемата форма на нотариален акт, страните са сключили предварителен договор, в който е посочена същата продажна цена, която е изплатена напълно в деня на сключването му. Считат,че нотариалният акт, в частта, в която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че я е получил, съставлява частен свидетелстващ документ, имащ характер на разписка за плащане, като издаването на друг, удостоверяващ плащането, не е необходим.

Излагат твърдения, че собственици на процесния имот и въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от деня на предаване на владението - 27.12.2011г. до дата на завеждане на исковата молба.

Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото 3 е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху вещите, делба на който се иска; същите да съществуват към момента на предявяване на иска и съсобствеността да не е прекратена.

Предмет на настоящото произнасяне е наличието на описаните по-горе предпоставки по отношение на следния недвижим имот- апартамент № 38, находящ се в гр. Варна, ж.к."Възраждане", бл. 6, вх. 2, ет. 6 с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. 2, на шестия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 89, 93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при съседи на апартамента: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: *** и над обекта:

***, ведно с изба с площ от 3 кв.м. и 1, 2914 % ид. части от общите части на сградата.

Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на придобИ.е на правото на собственост.

Установено по делото е от представените удостоверения за наследници, че: Н. К.а Й. е починала на 09.01.2020г. и нейни законни наследница са децата й - К. И. и И. Т..

В хода на процеса на 16.11.2021г. е починала ответницата П. Й., а нейни наследници са преживелия съпруг – Й. Й. и децата й – И. Й. П. и К. Й. К..

От представения препис, снет от оригинала, верността, на който е удостоверен от И.

М., нотариус с район на действие РС - Горна Оряховица, рег. № 1683/29.07.2021г на предварителен договор, се установява,че на 16.12.2010г. Н. Й., в качеството на обещател и Й. Й., явяващ се купувач и брат на продавача, са сключили предварителен договор за покупко - продажба в писмена форма, с който обещателят е поел задължение да прехвърли правото на собственост върху апартамент № 38, находящ се в гр. Варна, ж.к."Възраждане", бл. 6, вход 2, ет. 6, със съответните идеални части от общите части на сградата не по-късно от 31.01.2012г. срещу задължение на купувача да плати уговорената цена от 42 000 лв.В чл.

2 от така сключения договор, е обективирано изявлението на обещателя, че цената от 42 000 лв. е изплатена напълно от купувача в деня на подписване на сделката -16.12.2010г.

С договор за покупко –продажба на недвижим имот от 27.12.2011г. , обективиран в НА № 59, том II, рег. № 5286, дело № 250/27.12.2011г . на нот.№332-П.Д., Н. К.а Й. е продала на Й. К. Й./ по време на брака му с П. Д. Й. / процесния имот за сумата от 42 000 лв., която е изплатена напълно от купувача Й. Й. на продавача Н. Й. преди подписване на договора за покупко -продажба.Продавачът запазва за себе си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

При изповядване на сделката са представени предварителен договор за продажба 4 на недвижим имот от 16.12.2010г., както и Р ешение № 6/24.01.2005г., по гр.д. № 3198/2004г. на Районен съд – Варна, с което е развален сключения между Н. Й. и дъщеря й К. И. договор за издръжка и гледане, за който е бил съставен нотариален акт № 107 том XXVI дело 8354/1991г., на осн. чл. 87, ал. 3 ГПК /последното установено при справка в деловодната програма на съда/.