Протокол № 506 от 16.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 506 гр. Пазарджик, 16.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220102884 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищцовото дружество „АПС Б. Б.“ ЕООД - редовно призовано чрез процесуалния си представител юрк. Б. Т., не изпращат процесуален представител.

Постъпила е молба-становище с вх. № 1784/21.01.2026 г. от юрк. П. Ц., пълномощник на ищеца, с което изразява становище по хода на делото и във връзка с Договор за потребителски кредит № 365418. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

Претендират разноски. Към молбата е приложен Списък на разноските по чл.

80 от ГПК и пълномощно.

Ответника А. Й. Б. - редовно призована чрез назначения й от съда особен представител адв. В. К. от АК- Пазарджик, вписан под № 1118 в Националния регистър за правна помощ.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване 1 фактическата страна на спора.

АДВ. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. К.: Нямам такива правомощия.

Спогодба не се постигна.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от „АПС Б. Б.“ ЕООД с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу А. Й. Б., в която се твърди, че във връзка с Разпореждане № 6220/09.07.2025г. по ч.гр.д. № 1510/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, получено на 16.07.2025 г., с което са уведомени, че на длъжникът А. Й. Б., ЕГН ********** е връчена издадената заповед за изпълнение на парично задължение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в законоустановения срок, „АПС Б. Б.“ с ЕИК: ***** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за установено по отношение на ответника А. Й. Б., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Б. Б.“ с ЕИК: ***** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 1510/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. На 21.10.2019 г. длъжника А. Й. Б., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 365418 със „С. К.“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски по 218.00 лв. в срок до 21.10.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.93 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно 2 стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 365418 на 21.10.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочи се, че съгласно Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Твърди се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е 3 всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Сочи се, че ответникът А. Й. Б., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „Б.“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако съда приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено 4 с исковата молба(цитира се съдебна практика). Ответникът А. Й. Б., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът А. Й. Б., ЕГН **********, дължи на „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1510/2025 г., а именно сумата в общ размер от 1463.07 лв., формирана както следва:

1. главница в размер на 1000.00 лв.;

2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 84.18 лв. за периода от 21.10.2019 г до 21.10.2020 г.;

3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 378.89 лв. за период от 21.10.2020 г. до 26.03.2025 г.;

4. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X . „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника А. Й. Б., ЕГН: **********, че същият дължи на „АПС Б. Б.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „Б.“ № 5

81В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 1463.07 лв., формирана както следва:главница в размер на 1000.00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 84.18 лв. за периода от 21.10.2019 г до 21.10.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 378.89 лв. за период от 21.10.2020 г. до 26.03.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника А.

Й. Б., чрез назначеният й от съда особен представител адв. К., с който сочи, че иска е недопустим и неоснователен. Оспорва претенцията в исковата молба по основание. Не е налице идентитет между Заявлението по чл. 410 от ГПК и ИМ. Липсва идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя в Заявлението по чл.410 от ГПК, съответно - ищец по иска за съществуване на вземането.

Налице е разминаване в част от елементите на исковата претенция, което води до липса на съвпадение с издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост на настоящия процес. За допустимостта на процеса е необходимо пълно припокриване на твърденията и идентичност на фактите от които произтича материалното субективна право в заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и по основание и период, което в случая не се установява. Не е спазен законоустановения срок за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК.