Решение № 12595 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12595 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110167684 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против А. И. Т. - Ш..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 94, находящ се в гр. *****.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 158, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 332, 77 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 28.05.2024 г.; сумата 63, 08 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 14, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. – 28.05.2024 г., от които ответницата отговаря за 1/2, а именно: сумата 1 079, 32 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 1 датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 166, 38 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 28.05.2024 г.; с у м а т а 31,

54 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 7, 40 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. – 28.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35083/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. И. Т. - Ш. чрез назначения особен представител адв. К., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия по съображения, че не се установява същата да е собственик на имота.

Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 10.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. И.

Т. – Ш. и М. И. Н. за: сумата 2 158, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 332, 77 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 28.05.2024 г.; сумата 63, 08 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 14, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. – 28.05.2024 г., които се претендират от длъжниците в условията на разделност – по 1/2 от всяка от тях.

С разпореждане от 26.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 51, 39 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника М.

2

И. Н..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника А. И. Т. – Ш. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си към А. И. Т. – Ш., предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.04.1972 г. Е.А.

Т. и И.К.Т. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 94, находящ се в гр. ****, състоящ се от: две стаи, дневна и кухня, с площ от 75, 31 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Е.А.

Т. (вдовица) е починала на 03.05.2014 г., като е оставила наследници по закон:

А. И. Т. – Ш. – дъщеря, и М. И. Н. – дъщеря.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е доставяна топлинна енергия на стойност сумата 2 158, 65 лв.

Безспорно е между страните, че за имота за исковия период м.05.2021 г.

– м.04.2023 г. е извършвана услугата дялово разпределение на стойност сумата 63, 08 лв.

Не се твърди и установява плащане на процесните задължения.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно 3 отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.04.1972 г. се установява, че със същия Е.А. Т. и И.К.Т. са придобили собствеността на процесния имот. По делото не се твърди и установява купувачите да са се намирали в брак към момента на закупуване на имота, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 от всеки от тях.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Е.А.

Т. е починала на 03.05.2014 г., като е оставила наследници по закон: А. И. Т. – Ш. – дъщеря, и М. И. Н. – дъщеря, придобили по наследяване нейната 1/2 от правото на собственост по равно – всяка от тях по 1/4.

По делото не се твърди и установява другият купувач И.К.Т. да е починал, нито ответницата да е придобила притежаваните от него ид.ч. от имота по наследяване, от сделка или по друг начин.

С оглед изложеното се налага извод, че по делото е доказано качеството на ответницата на собственик за 1/4 ид.ч. от имота. От качеството на ответницата на съсобственик на процесния имот произтича качеството й клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при 4 общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В случая страните не спорят, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е доставяна топлинна енергия на стойност сумата 2 158, 65 лв.

От посочената сума ответницата отговаря до размера на установената за нея ид.ч. от правото на собственост – 1/4, възлизаща на сумата 539, 66 лв.

От страна на ответницата своевременно е заявено възражение за погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.