Решение № 300 от 02.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Благоевград, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Бункова

Членове:

Божана Манасиева

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Р. Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600067 по описа за 2025 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура Благоевград- Териториално отделение /ТО/ Разлог, и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 500331 от 27.09.2024 год., постановена по нохд № 150/2021 год. по описа на РС Разлог.

С цитираната присъда, районният съд е признал подсъдимия Г. И. Т., с ЕГН **********, от гр. Р., за невиновен в това, че на **** г. в гр. Р., обл. Б., в нотариална кантора, пред надлежен орган на власт - нотариус С.К., с район на действие Районен съд - Разлог, вписана под peг. № 505 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, като свидетел при извършена обстоятелствена проверка по реда и условията на чл. 587, ал. 2 от ГПК по нотариално дело № 55/2015 г. по описа на нотариус С.К., устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Знам имота, за който ще свидетелствувам.

Намира се в гр. Р., промишлена зона, в местността „С.“. Молителят го ползва отдавна, повече от 20 години го стопанисва. Не зная дали го е получил в наследство или го е закупил, но го ползва като земеделски имот отдавна. Това го знам от момента на възстановяване на земята….. . Това което казах го знам от **** година. Молителят си ползва имота като собствен и само той си го работи....“, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Със същата присъда, РС е признал и подсъдимия Г. Г. А., с ЕГН **********, роден на **** г. в с. О., общ. К., обл.

1

Б., живущ в гр. Р., обл. Б., за невиновен в това, че **** г. в гр. Р., обл. Б., в нотариална кантора, пред надлежен орган на власт - нотариус С.К., с район на действие Районен съд - Разлог, вписана под peг. № 505 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, като свидетел при извършена обстоятелствена проверка по реда и условията на чл. 587, ал. 2 от ГПК по нотариално дело № 55/2015 г. по описа на нотариус С.К., устно съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил: „Знам имота, за който ще свидетелствувам, намира се на пътя за село Б., в промишлена зона на гр. Р.. Местността е „С.“.

Молителят го ползва отдавна .... Работи го повече от 20 години ……, ползва се като земеделски. Това което казах го знам от 20 години. Молителят си ползва имота като собствен....", и го оправдал на основание чл.304 от НПК по обвинението за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

Несъгласен с така постановената оправдателна и по отношение на двамата подсъдими присъда, останал прокурора, който в срок е депозирал въззивен протест- първоначално бланкетен, твърдейки, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като решаващия съд не обсъдил правилно доказателствения материал. Претендира отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по така повдигнатите им обвинения и да им бъде наложено съответно наказание.

След изготвяне на мотивите от районния съд към атакуваната присъда, прокурора е депозирал и допълнение на протеста си. В него е изложил подробни съображения, твърдейки, че в нарушение на процесуалните правила РС е отказал да прочете и приобщи към доказателствения материал показанията на свидетеля Ц.К., дадени пред съдия в хода на ДП / който в последствие и преди хода на съдебното следствие е починал/, приемайки, че не е ясно кой точно е разпитвания свидетел, тъй като в протокола от разпита му е посочено, че е разпитван свидетеля Р. И., макар и да е снета самоличността на Ц.К.. Прокурорът счита, че се касае за техническа грешка на секретаря с участието на който е проведен разпита. Счита, че е несъмнено, че разпита е на свидетеля К., тъй като от една страна такова е и искането до РС от разследващия, от друга е снета самоличността именно на К., а също така и съдията извършил разпита при снемането на самоличността на свидетеля се е убедил в същата чрез проверка на документ за самоличност. Поради това и претендира от въззивния съд да прочете и приобщи писмените показания от ДП. Наред с това в допълнението на протеста прокурорът е извършил анализ на гласните доказателства, като намира, че съда неправилно е интерпретирал същите, поради което е и стигнал до направилния извод, че и двамата подсъдими са невиновни по повдигнатите им обвинения, тъй като категорично било установено, че „..Ц.К. не е обработвал целия имот…“.

В съдебно заседание прокурора поддържа доводите на въззивния протест, както и искането за осъждане на подсъдимите Г. А. и Г. Т.. Счита, че обвинението и по отношение на двамата подсъдими е доказано чрез гласни доказателствени средства, поради което и неправилно РС е признал А. и Т. за невиновни по повдигнатите им обвинения.

Подсъдимите Г. А. и Г. Т., редовно призовани не се явяват във въззивното производство /то не е и задължително по аргумент на чл.329 от НПК/, 2 представляват се от защитници. Адв. С. е процесуален представител на подсъдимия Г. А. и в това му качество счита протеста за неоснователен, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Основните му аргументи са свързани с това, че голяма част от свидетелите- Ж., Ч., С., Т., К. твърдят, че те са обработвали части от имота а не свидетеля К., но от назначената пред ОС експертиза се изяснява, че те не претендират за този имот, а за други такива.

Според защитника обвинението не е доказано и то е повдигнато без да е изяснено с категоричност за кой имот са свидетелствали двамата подсъдими, и за кои- посочените свидетели. Също така адв.С. счита, че присъдата, постановена от РС следва да бъде потвърдена, тъй като по делото чрез графологическа експертиза е изяснено, че молбата до нотариуса за започване на охранително производство по извършване на обстоятелствена проверка не е подписана от свидетеля К., а двамата подсъдими в показанията си пред нотариус не са посочили кой е молителя /като име/, поради което и не може да се прави извод, че те са лъжесвидетелствали по начина по който им е повдигнато обвинението. Отделно от това намира, че обвинението не е доказано, тъй като липсват доказателства, събрани по предвидения процесуален ред, които да установяват от субективна страна, че двамата подсъдими съзнателно са изложили в показанията си факти, които не са възприели.

Адв.Д. е защитник на подсъдимия Г. Т.. Той също намира протеста срещу атакуваната присъда за неоснователен. Мотивира твърдението си, че обвинението не е ангажирало доказателства, че двамата подсъдими не са възприели свидетеля Ц.К. на процесния имот да го стопанисва, още повече, че той може да го стопанисва по различни начини- с личен труд, с отдаване под наем и т.н. Също така показателно, че свидетелите по делото- Т., Ж., С. свидетелстват, че всеки от тях е обработвал собствения си имот, който попада в големия имот с площ от 15340 кв.м с идентификатор №***, което пък се опровергава от заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена по делото, от която се изяснява, че имотите на тези свидетели не попадат в процесния такъв, както и се изяснява, че за процесния имот не са предявявани претенции от други лица, извън К..

Двамата подсъдими- Г. И. Т. и Г. Г. А. не се явяват във въззивното производство и не вземат становище.

Окръжният съд, в настоящия въззивен състав, след като взе в предвид изложеното в протеста, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след като сам проведе съдебно следствие, в което назначи нова съдебно-техническа експертиза, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, при което намира следното:

От доказателствата по делото, събрани по предвидения процесуален ред, вкл. и съдебно-техническата експертиза, изготвена прев въззивния съд се установява от фактическа страна, че и двамата подсъдими- Г. А. и Г. Т. живеят в гр.Р.. И двамата не са осъждани, не са освобождаване отхнаказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от 3

НК. Познават се със свидетеля Ц.К. /починал в хода на наказателното производство/.

Последният кадастрално регулационен план на гр.Р. е одобрен със заповед №19-0051 от 21.02.1990 год. В него е отразен УПИ || , квартал 102, с два планоснимачни номера- № 2683 и № 2533, като и двата планоснимачни номера са попълнени в разписния лист към плана. За пл. №2533 е записано „запазено“, в последствие възстановен имот на наследници С., а за Ц.К. е записано УПИ || , квартал 102. Поземленият имот с идентификатор № *** обхваща както УПИ ||, в квартал 102 , така и част от картата на възстановена собственост, заключена между линията за край на регулацията и отразената железопътна линия. Няма възстановени земеделски имоти в контура на поземленият имот с идентификатор № ***, нямало е и такива претенции. Този имот е записан в кадастралната карта в местността „С.“.

С молба- декларация от 11.11.2014 год., подадена от името на свидетеля Ц.К., е поискано от нотариус с район на действие РС Разлог отрИ.е на процедура по издаване на констативен нотариален акт за поземлен имот с идентификатор № ***, по реда на чл. 587 от ГПК. В декларацията е посочено, че Ц.К. притежава по давност имота и иска да бъде извършена обстоятелствена проверка за признаване на правото му на собственост и издаване на нотариален акт. Подписите в молбата декларация не били изписани от Ц.С. К., а от друго лице, което обаче не е установено по делото. За нуждите на това производство, към молбата-декларация е приложено издаденото от Община Р. удостоверение, в което се посочено, че имотът не е общински. Посочени са и имчената на три лица, които да бъдат разпитани като свидетели за удостоверяване на владението на имота от молителя, а именно подсъдимите Г.

И. Т., Г. Г. А., както и М.К.Ф.. Въз основа на молбата-декларация било образувано нотариално дело № 55 от 2015 г. по описа на нотариус С.К.. На **** г. в нотариалната кантора на нотариуса се явили Г. И. Т., Г. Г. А. и М.К.Ф., за да бъдат разпитани като свидетели по нотариалното дело. Показанията им са отразени в нарочен протокол, съставен от нотариус К., като преди разпита на свидетелите, тя ги предупредила и за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Подсъдимия Г. И. Т., разпитан като свидетел в нотариалното производство, заявил пред нотариуса следното: „Знам имота, за който ще свидетелствувам.

Намира се в гр. Р., промишлена зона, в местността „С.“. Молителят го ползва отдавна, повече от 20 години го стопанисва. Не зная дали го е получил в наследство или го е закупил, но го ползва като земеделски имот отдавна. Това го знам от момента на възстановяване на земята….. . Това което казах го знам от **** година. Молителят си ползва имота като собствен и само той си го работи....“.

Другият подсъдим- Г. Г. А. дал показания пред нотариуса, сочейки: „Знам имота, за който ще свидетелствувам, намира се на пътя за село Б., в промишлена зона на гр. Р.. Местността е „С.“. Молителят го ползва отдавна .... Работи го повече от 20 години ……, ползва се като земеделски. Това което 4 казах го знам от 20 години. Молителят си ползва имота като собствен....".

Разпитана от нотариуса е и М.К.Ф. /починала в последствие/, която е заявила следното: „Знам имота, за който ще свидетелствувам, намира се на пътя за село Б., в местността е „С.“. Молителят го ползва отдавна .... Работи го повече от 20 години ……. Това което казах го знам от 20 години. Молителят си ползва имота като собствен.... Само той си работи имота…..".

Показанията на двамата подсъдими, както и тези на М.Ф. са послужили на нотариус К. за издаване на Нотариален акт № 60, том 1, рег. № 415 по нотариално дело № 55 от 2015 г., с който признала на Ц.С. К. правото на собственост, придобито по давност, върху имот с идентификатор № ***, находящ се в град Р., област Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.05.2006 г. на изпънителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Р., местност С., с площ на имота от 15340 кв.м. На същия ден Ц.С. К. продал имота на „М.“ ЕООД посредством покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 61, том 1, рег. № 416 по нотариално дело № 56 от 2015 г. по описа на нотариус С.К..