Решение № 13405 от 01.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45026/2021
- Вид
- Решение № 13405
- Подписан
- 01.08.2023
- В сила
- 07.09.2023
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13405 гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯ. Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110145026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е по искова молба на „Т...“ ЕАД с ЕИК .., адрес град С/адрес/ (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт В.П.. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ... Поддържа, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди са били ответницата О. Х. Я. и Й. С. С., който е починал.
Твърди, че ответницата О. Х. Я., както и наследниците на Й. С. С., а именно ответниците С.
И. А., М. Й. А. и А. Й. Й., са ползували доставената топлинна енергия за битови нужди през периода 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., но не са я заплатили. Заявява, че е налице облигационно отношение с тях като собственици на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Намира, че съгласно приложимите общи условия ответниците е трябвало да заплащат дължимата цена в 30дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Като не сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „М..“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването.
Иска от съда: ответницата О. Х. Я. с квота 3/6 да бъде осъдена да заплати сумата 819 лева и 39 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до 1 окончателното изплащане; сумата 147 лева и 3 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 9 лева и 24 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; и сумата 2 лева и 32 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение; ответницата С. И. А. при квота 1/6 да бъде осъдена да заплати сумата 273 лева и 13 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 3 лева и 8 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение; ответницата М. Й. А. при квота 1/6 да бъде осъдена да заплати сумата 273 лева и 13 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 3 лева и 8 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение; и ответницата А. Й. Й. при квота 1/6 да бъде осъдена да заплати сумата 273 лева и 13 стотинки, представляваща главница за доставената топлинна енергия през периода 01.
05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; сумата 49 лева и 1 стотинка, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 15. 09. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху главницата за стойността на топлинната енергия; сумата 3 лева и 8 стотинки, представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение през периода 01. 06. 2018 г. – 30. 04. 2019 г., ведно със законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане; и сумата 77 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода на забава 30. 07. 2018 г. – 20. 07. 2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение, като освен всичко това ищецът претендира също така и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата О. Х. Я. с ЕГН **********, адрес град Со/адрес/. В първото открито съдебно заседание 2 заявява, че е погасила задълженията чрез плащане, както и че другите ответници не са наследници. Иска от съда да прекрати делото.
Ответницата С. И. А., ЕГН **********, адрес село Оброчище, община Б/адрес/ своевременно е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове, като заявява, че се е отказала от наследството на Й. С. С..
Ответницата М. Й. А., ЕГН **********, адрес град Балчик, община Б/адрес/, съдебен адрес град Б/адрес/, действайки чрез упълномощения процесуален представител адвокат П.
Г., член на Добричката адвокатска колегия, своевременно е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове, като излага подробни доводи, че никога не е имала родствени отношения с Й. С. С., поради което и не е наследила неговите задължения.
Ответницата А. Й. Й., ЕГН **********, адрес град Балчик, община Б/адрес/ ет. 1, ап.
4, съдебен адрес град Б/адрес/, действайки чрез упълномощения процесуален представител адвокат П. Г., член на Добричката адвокатска колегия, своевременно е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове, като твърди, че се е отрекла от наследството на Й. С. С..
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „М..“ ООД с ЕИК 130532985, седалище и адрес на управление град С/адрес/.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Делото е местно подсъдно на Софийския районен съд, понеже адресът на една от ответниците е в град София (чл. 116 ГПК). Както вече имаше възможност да изложи с определението за насрочването на делото, както и при даването на ход на делото в откритото съдебно заседание, настоящият съдебен състав изхожда от формалното разграничение на процесуалноправната и материалноправната легитимация на страните по делото и по материалното правоотношение, което се застъпва и в съдебната практика (решение № 61 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 3306/2013 г., IV г. о.). Пасивната процесуалноправна легитимация на ответниците С. И. А., М. Й. А. и А. Й. Й. е обусловена от твърденията на ищеца, направени с исковата молба, че те са наследници на Й. С. С., който е бил собственик на процесния топлоснабден имот. Въпросът дали те действително са негови наследници, както и дали те са приели наследството му или са се отказали от него, е свързан с тяхната пасивна материалноправна легитимация, тоест с основателността на иска, при което съдът се произнася по този въпрос с крайния акт по същество след събирането и преценката на доказателствата. По сходен начин стои въпросът и твърденията на ответницата О. Х. Я., че претендираните от ищеца парични задължения са били погасени чрез плащане. За да е налице активна процесуалноправна легитимация на ищеца, достатъчно е той да твърди, че е носител на изискуемо парично притезание срещу ответницата Я., което не е удовлетворено. Нейното твърдение, че е погасила паричното задължение чрез плащане, се разглежда от съда по същество след събирането и анализата на съответните доказателства. Съдът не би могъл да прекрати делото, докато продължава да е сезиран от ищеца с твърденията, че ответниците са негови длъжници и че не са заплатили изискуемите задължения, и със съответните на тези твърдения искания. По изложените съображения предявените и поддържани от ищеца искове са процесуално допустими и предвид липсата на оттегляне или/и отказ от предявените искове следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът е сезиран с шестнадесет обективно и субективно съединени осъдителни иска за присъждането на парични суми, свързани с доставянето на топлинна енергия. От тях четири субективно съединени иска са за присъждането на стойността на доставената 3 топлинна енергия и са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца по тези искове е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение между него и всяка една от ответниците, по силата на което през процесния период 01. 05. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. той реално им е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. № 11, находящ се в град С/адрес/, аб. номер .., топлинна енергия на съответните стойности, както и настъпването на изискуемостта на задължението за заплащането стойностите на доставената топлинна енергия. Други четири субективно съединени иска, които са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, са за присъждането на стойността на извършената услуга дялово разпределение. В тежест на ищеца във връзка с тях е да установи наличието на облигационно отношение за извършването на услугата дялово разпределение спрямо описания по-горе топлоснабден имот, по силата на което през периода 01. 06. 2018 г. – 30.
04. 2019 г. третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение спрямо топлоснабдения имот, стойността на така извършената услуга, както и че задължението за заплащането й е станало изискуемо. По останалите осем обективно и субективно съединени акцесорни иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване поставянето на ответниците в забава за заплащането на задълженията за стойността на доставената топлинна енергия и за стойността на извършената услуга дялово разпределение, периодите на забавите и размерите на обезщетенията за забава.
Ответниците по начало не носят тежест на доказване. Доколкото обаче те са въвели пресекателни възражения, то в тежест на ответниците С. И. А., М. Й. А. и А. Й. Й. е да докажат, че са се отказали от наследството на Й. С. С.. В тежест на ответницата О. Х. Я. е да докаже, че е погасила претендираните от ищеца парични задължения чрез плащане.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или на вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с ответниците автоматично по силата на закона поради придобИ.нето на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Във връзка с това пред първостепенния съд бяха събрани писмени доказателства, от които се установява, че през 1969 г. В.Н.А. е придобила процесния топлоснабден имот от Софийския градски народен съвет съгласно чл. 55г ЗПИНМ (л. 23 и сл. от делото). След това тя съставила саморъчно завещание (завет) през 1985 г., по силата на което завещала процесния топлоснабден имот в полза на „В. Й. А., дъщеря на осиновения от мен О. Х. Я.“ (л. 21).