Решение № 1859 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330116770 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, претендира да се установи против ответника

Л.

С.

К.,

ЕГН

**********, от

******************************* вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на питейна вода, а ответника – собственик на водоснабдения имот на горния адрес, като партидата при ищеца била разкрита на името на ответника. Твърди се , че ответника е собственик на водоснабден имот, жилище на ул. „****************. Затова между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода от 04.04.2018г. до 07.04.2021г. на обща стойност от 820.05 лв., за която били съставени и доведени до знанието на абоната и съответните фактури по опис към исковата молба. Количеството на доставената вода било определено нормативно , по реда на общите условия на договора между страните , тъй като в имота липсвало монтирано средство за търговско измерване - водомер. Стойността на доставената вода останала неплатена.

Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, 1 издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в която освен главницата била заповядана за плащане и лихва в размер 89.05 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата, начислено за периода от 30.06.2018г. – 31.03.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.05.2021 год., до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта била връчена на К. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , чрез залепване на уведомление. Затова ищцовото дружество иска установяване на вземането си по реда на чл.

422 ГПК при следните параметри: 820.05 лв., стойност на доставена от 04.04.2018г. до 07.04.2021г питейна вода , 89.05 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата, начислено за периода от 30.06.2018г. – 31.03.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.05.2021 год., до окончателното изплащане на вземането.Претендира и присъждане на направените по делата разноски.

Ответникът е подал своевременно по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба , в който е оспорил иска като неоснователен. Отрича се качеството на ответника на потребител на доставените на ищеца услуги, тъй като същия не бил собственик на водоснабдения имот. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност, като ответника се позовава на кратката такава. На следващо място искът се оспорва и като размер, тъй като действителна консумация липсвала и не били налице предпоставките за нормативно определяне на количеството вода. Искът се оспорва и като недоказан, тъй като за доказването му били ангажирани само изходящи от ищеца частни документи. Моли се да бъде отхвърлен.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че К. не е извършил плащания по фактурите ,посочени в исковата молба, като същите са редовно осчетоводени. Общата стойност на отчетената за периода вода е съобразно фактурите 820.05 лева – главница и 89.05 лв. обезщетение за забава върху главницата , начислено за периода от 30.06.2018г. – 31.03.2021г..

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, включая наемателите на водоснабден обект, по 2 отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Качеството на К. на потребител на доставяната от ищеца вода обаче е спорен поделото факт.

Установява се от приложеното по делото копие от кадастралната карта и кадастралните данни , че ответника е собственик на една от общо седемте постройки ( три масивни и четири полумасивни жилищни сгради ) , находящи се поземления имот на адрес в ******************; съдът приема , че ответника е собственик на водоснабдения имот, съответно - страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното. Липсата на подадена от ответника декларация по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси не опровергава този извод, тъй като по отношение на конкретната постройка ( самостоятелен обект на кадастъра с идентификатор ***) няма и подадена такава от друго лице , подадени са три декларации , а в поземления имота са общо седем подлежащи на деклариране постройки.

По делото е наведено и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, което се споделя частично от съда.

Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г., ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията и договорите, затова се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност - изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 14.05.2021 г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него и депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Съобразно чл.84 от ЗЗД , длъжникът е в забава с изтичането на срока за изпълнение, които е тридесетдневен и би следвало да тече от датата на издаване на всяка от фактурите, каквито ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ), тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 14.05.2018 г. падеж. Ищеца е фактурирал своевременно стойността на доставената вода , като първата във времеви план фактура е издадена на 04.04.2018г и за период на доставка 01.03.-02.04.2018г. Според общите условия на договора между страните , стойността на доставената вода подлежи на заплащане в срок от 30 дни от датата на издаване на фактурата, тоест, до 04.05.2018г., и за това плащане длъжникът е в забава повече от три години. Така , по тази фактура, под номер 36987427, на длъжника са начислени 22 лева главница и общо 5.13 лева лихви за забава , до който размер съдът прима възражението за основателно . В тази част искът следва да бъде отхвърлен.

Що се касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено, трябва да се каже и следното:

Според изложеното в исковата молба, в имота няма поставен водомер , който е технически и метрологично годен; на свой ред , ответната страна твърди , че липсва действително доставено количество вода , каквото е отчетено в съставените карнети. Към началната дата на процесния период действат общите условия между страните, одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г ., според които, чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал.5, при условията на 3 липсващо измервателно устройство, задължение е на потребителя, който е и собственик, да монтира в имота си годно измервателно устройство. Неизпълнението на това задължение по каквито и да било причини води до право на оператора да начисли като използвано количество вода по реда на чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест - определено нормативно, без да има нужда от реален отчет. Тъй като за целия процесен период, количеството на доставеното е определяно съобразно отчетите в т. нар. „карнети „ като еквивалент на реално доставеното количество вода, ответната страна не може да се позове на такова неизпълнение , за да обоснове различно количество на доставеното.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответника пропорционално на уважената част. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева съобразно искането на страната, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 978 лева, като се има предвид и хонорара на особения представител, и направените за снабдяване с удостоверение за идентичност на имотите разноски, и тези за съдебни удостоверения , експертизи и хонорар на адвокат за ищеца в заповедното производство.

Пропорционално на уважената част, дължат се на кредитора – ищец 948.81 лева разноски (978/909.10*881.97 ) .

Ответната страна не е направила собствени разноски, бил е представлявана от назначен на разноски на ищеца особен представител.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Л. С. К., ЕГН **********, от

******************************* че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в********************, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4410/17.05.2021г. по ч. гр. дело № 7777/2021 г. по описа на РС Пловдив, ІV гр. състав: 798.05 лева главница, стойност на вода за периода от 04.04.2018г. до 07.04.2021г,. ведно със законната лихва върху тази сума от дата 14.05.2021г. до окночателното изплащане на вземането, и 83.92 лева лихва за забава за периода от 30.06.2018г. до 31.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над тази стойност до пълните претендирани размери от 820.05 лв., ( главница ) и 89.05 лева ( лихви ) , като неоснователен.

Осъжда Л. С. К., ЕГН **********, от ******************************* да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, разноски по производството в размер на 948.81 лева.

4

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5