Решение № 1620 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1620 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204776 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0333-001230, издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, с което на П. Б. Р. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 114, т.1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП

В НП нарушението е описано по следния начин: На 04.07.2022 г. в 23:20 часа, в гр. Перущица, на бул. Иван Вазов до №68 П. Б. Р. като Водач на лек 1 автомобил пресича пътното платно от изток към запад, не се убеждава, че пътят е свободен и се удря в движещия се по пътя с предимство лек автомобил "ОПЕЛ АСТРА" с рег.№****, собственост и управляван от **** и възниква ПТП с пострадало лице.

Съдът намира, че фактите така, както са описани в НП са изцяло несъставомерни по вменената правна норма—чл. 114, т.1 ЗДвП.

С НП на жалбоподателя е вменено качеството водач на МПС, а нормата на чл. 114 ЗДвП изисква специален субект-пешеходец.

Освен това съставомерното изпълнително деяние според чл. 114, т.1 от ЗДвП е внезапно навлизане на платното за движение, докато такива факти не се съдържат в обстоятелствената част нито на АУАН, нито на НП.

На следващо място, налице е противоречие между АУАН и НП досежно съставомерното качество жалбоподателя- пешеходец според АУАН и водач на лек автомобил според НП.

Този вътрешно противоречив начин на изложение на фактическата обстановка в основните документи за административно-наказателния процес от една страна накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда, доколкото прави изцяло неразбираема волята на наказващия орган.

Допуснатият порок в съдържанието на АУАН и НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е действителното качество на жалбоподателя водач на автомобил или пешеходец.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

2

При положение, че тези съставомерни факти са изложени в АУАН и НП по толкова противоречив начин, правещ невъзможно разбирането на волята на наказващия орган, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице.

В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Налице е още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, а именно неправилно приложение на санкционната норма. Наказващият орган се е позовал в НП на чл. 184, ал.5, вр. с чл. 184, ал.3 ЗДвП.

Видно от текста на чл. 184, ал.5 ЗДвП подобна привръзка е невъзможна, доколкото според чл. 184, ал.5: „ Когато в резултат на нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер 100 лв.“

Тоест препращането в чл. 184, ал.5 ЗДвП е само към чл. 182, ал.1, т.1 и 2 и ал.2 от ЗДвП, но не и към чл. 184, ал.3 ЗДвП.

От друга страна изложените в НП факти не се субсумират в нито една от хипотезите на чл. 184, ал.1, т.1 и 2:

„Наказва се с глоба 30 лв.:

1. водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата;

2. водач или пътник, който изхвърля от превозно средство предмети или вещества, които замърсяват пътя“ или на чл. 184, ал.2 ЗДвП: „С глоба 50 лв. се наказва пешеходец, който:

1. преминава през огражденията от парапети или вериги;

2. не спазва светлинните сигнали на пътните светофари и сигналите на регулировчика.“

3

В случая е мислимо деецът всъщност да бъде санкциониран с глоба 20 лв. само по чл. 184, ал.3 ЗДвП.

Както вече бе посочено по-горе, обаче в случая съществува пречка съдът да упражни правомощията си по ТР 8/2021г и да измени НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, доколкото фактите, така както са изложени в АУАН и НП съществено ограничават правото на защита на наказаният субект, най-малкото защото с НП на дееца изобщо не му е вменено съставомерното качество пешеходец, а съвсем различното качество водач на МПС.

По изложените съображения НП следа да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

В случая уговореният и заплатен размер от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, като случая това е ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0333-001230, издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, с което на П.

Б. Р. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 114, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да ЗАПЛАТИ на П. Б. Р., ЕГН 4

********** сумата от 400 лева, представляваща разноски пред Районен съдПловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5