Решение № 516 от 10.11.2023, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 696/2023
- Вид
- Решение № 516
- Подписан
- 10.11.2023
- Състав
- ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА, ЛЮБОМИРА ЛЮБЕНОВА КРЪСТЕВА, НЕДЯЛКО МИТЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 138 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 68 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 70 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 516 гр. Плевен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 696/2023 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Н.
Дизайн“ ЕООД – гр. София, представлявано от управителя Х.В.Н., чрез адв. П.Д. от Адвокатска колегия – Враца срещу Решение № 354/03.07.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 839/2023 г. по описа на съда.
С решението си съдът е изменил НП №
15-2300008/02.03.2023 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „Н. Дизайн“ ЕООД – гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, затова че при проверка на място, извършена на 19.12.2022 г. в 13,46 часа в обект шивашки цех, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 1, ет. 6, стопанисван от „Н. Дизайн“ ЕООД – гр. София в качеството си на работодател е приел на работа в лицето К.Й.Р., заварено да изпълнява трудови функции, а именно „шивач“ без сключен трудов договор в писмена форма. Съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева към законоустановения минимум и е присъдил 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на ДИТ – Плевен.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК. Според касатора съдът е извършил непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довели до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакувания съдебен акт. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че при събраните по делото доказателства, се стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето съдържа основните елементи на трудово правно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. Съдът не е оценил всички доказателства и е достигнал до необоснован и неправилен извод относно изпълнителното деяние, авторството и вината на дееца и така решението се основава единствено и само на недопустими от закона предположения. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде отменено НП. Претендира разноски съобразно представен списък в размер на 700 лева.
Ответникът по касация – Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Ч., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователни твърденията, изложени в жалбата и излага доводи, че в случая е било налице трудово правоотношение между работодателя „Н. Дизайн“ ЕООД и работника К.Й.Р. без сключен трудов договор, защото в случая са налице съществените елементи на правоотношението, които го квалифицират като трудово, а именно – определени са мястото на работа, характера на работа, работно време и възнаграждение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък в размер на 80 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Правилен и обоснован на събраните множество писмени и устни доказателства е изводът на първоинстанционния съд за наличието на трудово правоотношение без сключен писмен трудов договор между дружеството – работодател и установената на място в обект на предприятието – шивашки цех работничка К.Й.Р. в нарушение на изискванията на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда за писмена форма на трудовите правоотношения.
Същата е престирала работната си сила като е изпълнявала работа като шивач в обект на предприятието – шивашки цех, като заедно с други четири лица – шивачки, извършвали ушиване на поли с предоставени материали и срества шевни машини и платове на предприятието. Както в попълнената на място писмена декларация, така и в показанията си пред съда лицето е заявило, че работи за дружеството от 19.12.2022г. пробно без сключен трудов или граждански договор с определено работно време от 10:30ч. до 13:00ч. с определено работно място – шивашки цех в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 1 ет.6, към момента на проверката не е било уговорено или изплатено трудово или друго възнаграждение.
Впоследствие при документалната проверка в
ДИТ – Плевен управителят на дружеството е представил сключен и регистриран трудов договор с лицето, но от 21.12.2022г. за длъжност „шивач“ при непълно работно време – 4ч. за 6-месечен изпитателен срок. Видно от трудовия договор лицето има 7г.3м.4д. професионален опит на същата длъжност.
В дадените писмени обяснения пред ДИТ управителката на дружеството пояснява, че с лицето е сключен граждански договор за 19.12.2022г. за изпитване уменията на лицето като шивач, а впоследствие и трудов договор. В хода на съдебното следствие е представен граждански договор от 19.12.2022г., констативен протокол и разписка за изплатено за деня възнаграждение в размер на 20 лв., а видно от РКО и сметка за изплатени суми по граждански договор от същата дата е изплатена сумата 18.50 лв. за ушиване на 5 бр. поли. Представените доказателства за сключен граждански договор правилно не са взети предвид от съда, тъй като обслужват защитната теза на жалбоподателя и не се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства, предвид категоричното заявление от лицето и установеното в деня на проверката, че лицето, престиращо труд като шивач, не е имало сключен нито трудов, нито граждански договор, а доказателствата са съставени и представени след проверката, трудовият договор също е сключен и регистриран след проверката на място.
Правилно при тези факти от правна страна е приел, че се касае за наличието на трудово правоотношение между страните, като е изяснил правната природа и отликите от договора за изработка, каквото правоотношение в случая не е налице, тъй като лицето е предоставяло работната си сила за дружеството – с материали и средства и по задание и под контрола на работодателя, изпълнявайки функциите на определена длъжност, с определено работно място и време срещу заплащането на дневно трудово възнаграждение, което изисква да бъде уредено чрез сключването на писмен трудов договор съгласно императивните разпоредби на КТ. Затова представения граждански договор в случая цели да прикрие съществуващо трудово правоотношение с всички негови съществени характеристики и категорично не се касае за договор за изработка.
Правилно съдът като аргументи е съобразил, че работодателят не се е възползвал от възможността за сключване на срочен трудов договор с лицето при условията на чл. 68 ал.1 КТ – за определен срок, до завършване на определена работа или за заместване, включително и за част от законоустановеното работно време. В допълнение следва да се отбележи, че чл. 70 ал.1 КТ дава възможност за сключване на трудов договор и със срок за изпитване от 6 месеца, както в ползва на работодателя, така и на работника или в полза и на двете страни, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява или работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. Ето защо като защитна следва да се отхвърли и тезата, че работничката е била извикана пробно, за да види начина на работа, с оглед бъдещо сключване на трудов договор. Според показанията на свидетелите – при проверката в цеха по подаден сигнал са установени пет работнички, които извършвали трудова дейност като шивачки/кроячки - работели на шевни машини и шиели поли, други обучаващи лица не са били установени.
Още повече, че конкретното лице има професионален опит като шивач от 7 години и не се нуждае от обучение, за да изпълнява работата.
При безспорна доказаност на нарушението и липса на законова възможност за приемане на такъв вид нарушение за маловажен случай, предвид изричната разпоредба на чл. 415в ал.2 КТ, както и предвид факта, че нарушението е извършено за първи път и не са изложени съображения от наказващия орган за обосноваване на посочения размер на наказанието, съдът е намалил наложеното наказание към установения в закона минимум.
По тези съображения, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ДИТ – Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция в минимален размер от 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 354/03.07.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 839/2023 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Н. Дизайн“ ЕООД – гр. София, представлявано от управителя Х.В.Н. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.