Акт от 10.12.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер II- 183 10.12.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: осемнадесети август две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Ани Цветанова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1580 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.И.Д. ***, подадена чрез назначения й от съда по реда на чл.95 ГПК служебен адвокат – адв.Тодор Чакъров, против решение № 820/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 4313/2018 г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение е постановено следното:

ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Д. за осъждане на М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л., в качеството им на наследници по закон на Д.Д.Л., починал на **.**.**** г., всички със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №18, ет.1, чрез адв.Топалова, да й заплатят сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания, пропуснати ползи, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника в качеството му на адвокат, защитавайки интересите на ищцата като страна по ЧНД № 1514/2011 г. по описа на БРС, дали отражение като негативна последица върху интересите на ищцата по изп.д.№ 515/2012 г. по описа на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 25.12.2012 г. до окончателното плащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Д. за осъждане на М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л., в качеството им на наследници по закон на Д.Д.Л., починал на **.**.**** г., всички със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ №18, ет.1, чрез адв.Топалова, да й заплатят сумата от 1266 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника в качеството му на адвокат, защитавайки интересите на ищцата като страна по ЧНД № 1415/2011 г. по описа на БРС и дали отражение като негативна последица върху интересите на ищцата по изп.д.№ 515/2012 г. на ЧСИ Т.Димитров, рег.№ 801, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 25.12.2012 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според въззивницата, независимо, че БРС е установил конкретно и изчерпателно фактите и обстоятелствата, които имат отношение към правния спор, фактическите и правни изводи на съда не съответстват на безспорната фактическа обстановка, неточно е тълкуван и неправилно е приложен материалния закон. Считат се за необосновани фактическите и правни изводи на съда, като въззивницата сочи, че пасивното и неадекватно поведение на ответника се установява от факта, че той не е подал въззивна жалба против Присъда № 473/ 07.03.2012 г. по ЧНД № 1415/2011 г. на БРС и това обстоятелство е принудило ищцата лично да изготви и да депозира жалба пред БОС. Сочи също, че в частното обвинение ответникът е навел правна квалификация, която не е била относима към повдигнатия спор (в гражданския иск по ЧНД № 1415/2011 г. на БРС ответникът е записал за осъществен състава на чл.145, ал.2 НК за ангажиране наказателна отговорност от обвиненото лице) и като пряка и непосредствена последица от тези негови действия и бездействия тя е претърпяла неимуществени вреди, а отрицателен мултипликационен ефект е и последвалото против нея изпълнително дело № 515/2012 г. на ЧСИ Тр.Димитров, в хода на което тя отново е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Във въззивната жалба се изразява несъгласие и с мотивната част на обжалваното решение на БРС, в която само накратко са обсъдени свидетелските показания, въпреки зададените от особения представител конкретни въпроси към свидетелите.

Моли въззивния съд да отмени решението на БРС и вместо него да постанови друго, с което да осъди солидарно наследниците на починалия ответник да заплатят на ищцата претендираните обезщетения от 1500 лв. и 1266 лв. за причинените й неимуществени и имуществени вреди, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва от 25.12.2012 г. до окончателното им плащане. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката и се моли за нейното уважаване.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л., подаден чрез пълномощника адв. Минка Топалова, в който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея възражения, за което са изложени подробни съображения. Поддържа се направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Молят въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на БРС. Не са направени доказателствени искания. Изразеното в писмения отговор становище се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемите.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.51 ЗА.

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на П.И.Д. против Д.Д.Л. в качеството му на адвокат, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, пропуснати ползи, и сумата от 1266 лв. – обезщетение на претърпени имуществени вреди, които вреди са причинени на ищцата в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника в качеството му на адвокат, защитавайки нейните интереси като страна по ЧНД № 1514/2011 г. по описа на БРС и дали отражение като негативна последица върху интересите на ищцата по изп.д.№ 515/2012 г. по описа на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 25.12.2012 г. до окончателното им изплащане.

В хода на делото ответникът Д.Л. е починал, поради което с определение от 04.11.2019 г. на БРС на основание чл.227 ГПК на негово място като ответници по делото са конституирани наследниците му М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л..

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е бил назначен от съда за повереник на ищцата по ЧНД № 1415/2011 г. на БРС, но същият не защитил интересите й, тя загубила делото и била осъдена да заплати разноски на подсъдимия, който образувал изпълнително дело по издадения му от съда изпълнителен лист от 25.10.2012 г. Предвид това, ищцата твърди, че в резултат от действията и бездействията на адв.Л. тя претърпяла неимуществени и имуществени вреди. В тази връзка се твърди, че ответникът не констатирал, че данните в издаденото от „ВиК“ ЕАД удостоверение изх.№382-1/20.01.2012 г. не касаели абонатния номер на ищцата – № 909591, а се отнасяли до абонатен № 909592, който бил на подсъдимия Ж. и поради това той бил оправдан по чл.147 НК, както и че по наказателното дело е вмъкнал и обвинение по чл.145 НК, за което съда приел, че е недоказано и подсъдимия пак бил оправдан, като ищцата счита, че тя няма вина за цитирането от адвоката на посочената разпоредба. Твърди се също, че за делото пред въззивната инстанция ищцата направила искане до БОС да бъде без адвокат, но пак й пратили адв.Любенов, който според нея бил недобросъвестен и не й трябвал, щом като тя сама си е писала въззивната жалба против присъдата на БРС, както и касационната жалба. Сочи се, че претърпените от ищцата неимуществени вреди се изразявали се в разочарование от изгубването на наказателното дело, враждебното отношение, на което е била подложена от подсъдимия по делото (неин съсед по местоживеене), преживяното неудобство по време на принудителните изпълнителни действия на ЧСИ през 2013 г., като оценява тези вреди на 1500 лв. А по отношение на претърпените имуществени вреди се сочи, че същите възлизат на сумата от 1266 лв., от която сума: 500 лв. присъдени разноски по изпълнителния лист от 25.10.2012 г. по НЧХД № 1415/2011 г. на БРС, 549 лв. – телевизор „Тошиба“, обявен за продан по изп.дело, 20 лв. за счупена антена в резултат на изпълнителните действия, 57 лв. (45 лв. + 12 лв.) за счупени патрони в резултат на изпълнителните действия, 30 лв. за съдебномедицинско удостоверение от 20.09.2013 г. във връзка с принудителното изпълнение, 110 лв. за пътуването й до гр.София и участие в дело пред КЗД на 27.05.2014 г., всички извършени във връзка с изп.д.№ 515/2012 г. на ЧСИ Т.Д., рег.№ 801, район на действие ОС-Бургас.

В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск като недопустим с твърдението, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е имал сключен с ищцата договор за правна защита и съдействие, а е бил назначен от съда като особен представител.

По същество ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана. На първо място е направил възражение за погасяване на претенцията на ищцата по давност, тъй като от влизане в сила на решението на БОС по ВНЧХД № 569/2012 г. на 21.06.2012 г. до подаване на исковата молба е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. На следващо място са оспорени твърденията на ищцата претърпените вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника като неин повереник по наказателното дело, като се сочи, че той е изпълнил съвестно и отговорно задълженията си за процесуално представителство и защита, а претърпените вреди са в резултат от собственото поведение на ищцата, която не заплатила присъдените в полза на подсъдимия разноски, в резултат на което същият се снабдил с изпълнителен лист и срещу нея било образувано изп.д.№ 515/2012 г. на ЧСИ Т.Д..

И двете страни по делото са ангажирали доказателства за установяване на изложените от тях твърдения и възражения.

С обжалваното решение районният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото не е установено конкретно противоправно действие или бездействие от страна на ответника, същият е бил назначен за служебен повереник на ищцата, след като съдът вече е бил сезиран с подадената от нея тъжба, поради което е бил обвързан от твърденията и оплакванията, изложени в тъжбата, като отговорността му не може да бъде ангажирана само заради това, че производството по предявената от ищцата тъжба не е приключило с изцяло благоприятен за нея резултат и адвокатът не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа в интерес на представляваната страна. В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено постановената присъда по НЧХД №1415/2011 г. на БРС, потвърдена в оправдателната й част с решение по ВНЧХД №569/2012 г. на БОС да е в резултат от противоправно действие или бездействие от страна на адв.Любенов при осъществяване защитата на тъжителката, в качеството й на неин служебен повереник. По тези мотиви районният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.