Решение № 28 от 11.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Бургас, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина П. Петкова

Членове:

Йорданка Г. Майска

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501452 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Т. В. К., ЕГН: **********, действаща лично и в качеството си на Е Т „Детелина-Таня Великова“, ЕИК: 102217338, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Виржиния Хайк против решение № 1313 от 21.06.2022 г. постановено по гр. д. № 4992/2021г. на Районен съд – Бургас , с което са отхвърлени предявените от нея главен и евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника К. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. П., № *, да й заплати в лично качество сумата от 6307.55 лв. /половината от вноската от 12615.10лв. от 30.05.2013 г./, представляваща частично вземане от обща главница в размер на 18922.65лв., която се явява половината от всяка от три еднакви по размер вноски от по 12 615.10лв., направени от ищцата на 30.05.2013 г., 30.05.2014 г. и 28.05.2015г., които съставляват част от продажната цена по договор от 02.06.2010 г. за покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, ет. 0, обект 1, с предназначение- за търговска дейност, със застроена площ 85,10 кв. м, ведно със съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, както и предявения при условията на евентуалност иск за осъждане на същия ответник да заплати на ищцата Т. В. К., ЕГН: ********** в качеството й на ЕТ „Детелина-Таня Великова“, ЕИК: 102217338 същата сума от 6307,55 лв. /половината от вноската от 12615.10лв. от 30.05.2013 г./, представляваща частично вземане от главница в размер на 18922.65лв., съставляваща половината от всяка от три еднакви по размер вноски от по 12 615.10лв., направени от ищцата на 30.05.2013 г., 30.05.2014 г. и 28.05.2015г., и съставляващи част от продажната 4 цена по договор от 02.06.2010 г. за покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта 1 и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, ет. 0, обект 1, с предназначение- за търговска дейност, със застроена площ 85,10 кв. м, ведно със съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, като с обжалваното решение ищцата –въззивница е осъдена лично и като ЕТ „Детелина-Таня Великова”, ЕИК: 102217338 да заплати на ответника сумата от 855 лв., представляващи разноски по делото.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е порочно. На първо място се сочи, че изводите на районния съд са направени в нарушение на закона, като се твърди, че видно от извлечение от банковата сметка на жалбоподателката за периода от 07.05 - 31.05.2013г. лично тя е внесла недостигащата сума за извършване на дължимото плащане на продажната цена, като и след това всички последващи плащания са извършени със средства от банковите й сметки, чийто титуляр е тя или регистрирания от нея ЕТ. На следващо място въззивницата счита, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, поради превратна и неправилна оценка на доказателствата. В тази връзка се излагат доводи, че оценката на сочения от ответника в писмения му отговор по чл. 131 от ГПК договор за заем е повърхностна и неправилна, като се изразява несъгласие и се навеждат подробни съображения против направения от съда извод относно липсата на пречки за кредитирането му. Досежно оценка на свидетелските показания и обясненията на ответника в жалбата се излагат мотивирани оплаквания, че съдът е подходил едностранчиво и незадълбочено, като наред с това се сочи, че съдът напълно е игнорирал представените от ищцата с нарочна молба от 09.12.2021г. писмени доказателства. На следващо място се правят оплаквания, че съдът не е изпълнил задълженията си за съдържанието на доклада по делото относно разпределение доказателствената тежест на страните и за съдействие на страните за изясняване на спора.

Сочи се също, че без да е дал указания съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК за кои свои твърдения ищцовата страна не сочи доказателства, съдът е приел, че ангажираните от нея доказателства не установяват чии са били средствата, с които са били извършени плащанията към продавача. Наред с това счита, че неоснователно съдът е оставил без уважение искането на ищцата за изискване от НАП на данъчните декларации на ответника за 2011г. и 2012г. с оглед доказване на твърденията й, че ответникът не е разполагал със собствени средства, чрез които да участва в заплащане на покупната цена по сделката.Изложени са и оплаквания, че не са обсъдени доводите на ищцата, развити в хода на устните състезания, както и, че решението е необосновано, тъй като съдът неправилно не е съобразил експертното заключение и не е кредитирал ангажираните свидетелски показания чрез разпита на св. К.. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и уважаване на главния, респ. евентуалния иск. Претендира се и присъждане на разноските пред двете инстанции. В съдебно заседадние въззивната страна, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа въззивната си жалба и направеното уточнение на петитума на исковата молба и молят съдът да отмени обжалваното решение и да уважи исковете, за което се излагат подробни съображения. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия ответник К. С. Б., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Таня Илиева, е депозирал писмен отговор, в който счита, че въззивната жалба е неоснователна, а наведените в нея доводи за порочност на обжалвания първоинстанционен акт са неоснователни, като същите са необосновани и не съответстват с установената по делото фактическа обстановка. Оспорват се възраженията в жалбата за непълен доклад на съда, като счита, че доходите на ответника са изцяло неотносими към доказателствената тежест, разпределена в тежест на ищцата. Излагат се съображения, че районният съд е изпълнил всички процесуални изисквания и правила, установени в чл. 9 и чл. 10 от ГПК, осигурил е равна възможност на страните да упражнят предоставените им права, както и, че е изпълнил задълженията по чл. 145 и чл. 146 от ГПК, изготвяйки доклад 2 по делото, въз основа на който е разпределил доказателствената тежест на страните и им е предоставил равна възможност да извършат съответните процесуални действия, в т.ч. и съдействайки им за ангажиране на исканите от тях доказателства. В отговора се сочи, че направеното в жалбата й доказателствено искане е поискано от ищцата пред районния съд едва в шестото поред съдебно заседание от 12.05.2022г., поради което въззиваемия счита, че то е преклудирано, поради неупражняване на ищцата на правата й в срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК. По тези съображения се счита, че не е налице допуснато процесуално нарушение по недопускане на това доказателство в първоинстанционното производство. На следващо място в писмения отговор след анализ на ангажираните доказателства се излагат подробни доводи за неоснователност на наведените в жалбата твърдения за необоснованост на обжалваното решение и за неправилно прилагане на материалния закон. По гореизложените съображения, доразвити в писмения отговор се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и да му присъждане на разноските във въззивното производство При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме жалбата за основателна се навежда възражение за погасяване на претендираното вземане по давност на основание чл. 110 от ГПК към момента на подаване на исковата молба – 09.07.2021г., като се твърди, че същата е започнала да тече от 01.06.2013г.- датата на получаване на престацията. В съдебно заседание, въззивамият, чрез упълномощения си адвокатско представител поддържа писмения си отговор на въззивната жалба, както и депозираното по уточнението на исковата молба писмено становище и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени от ищцата Т. В. К., действаща лично и в качеството си на Е Т „Детелина-Таня Великова“, съединени при условията на евентуалност искове, първият от които е за осъждане на ответника да й заплати в лично качество сумата от 6307.55 лв. /половината от вноската от 12615.10лв. от 30.05.2013 г./, представляваща частично вземане от обща главница в размер на 18922.65лв., която се явява половината от всяка от три еднакви по размер вноски от по 12 615.10лв., направени от ищцата на 30.05.2013 г., 30.05.2014 г. и 28.05.2015г., които съставляват част от продажната цена по договор от 02.06.2010 г. за покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, ет. 0, обект 1, с предназначение- за търговска дейност, със застроена площ 85,10 кв. м, ведно със съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, a вторият иск, предявен като евентуален е за осъждане на ответника да заплати на ищцата в качеството й на ЕТ горепосочената сума, предявена като частичен иск от същите вноски.

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2010г. докато са били във фактически съпружеско съжителство страните са закупили в равни части правото на собственост върху горепосочения имот срещу задължението да заплатят на продавача продажна цена в размер на 32 250 евро с вкл. ДДС на пет равни годишни вноски от по 6450 евро всяка в срок до 31.05.2015г. Ищцата сочи, че е заплатила всички пет вноски в размер на по 12 615.10 лв. всяка /a втората вноска в размер на 10 077.50 лв./ по банков път изцяло с нейни лични средства, в т.ч. и средства в качеството си на ЕТ, без ответникът да е взел каквото и да е участие в плащането. Заявява, че плащанията на първите две вноски е извършила в лично качеството от нейно име съответно на 01.06.2021г.и 31.05.2012г., а останалите три – в качеството си на ЕТ „Детелина –Таня Великова“ съответно 30.05.2013г., 30.05.2014г. и 28.05.2015г. Ищцата сочи, че на 08.08.2017г. е сключила граждански брак с ответника, който впоследствие е прекратен с влязло в законна сила съдебно решение от 25.09.2020г., 3 постановено по гр.д. № 3102/2020г. по описа на БРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че оспорва изцяло основателността на иска и в твърденията на ищцата, че е заплатила със свои и/или със средства на представлявания от нея на ЕТ вноските продажната цена на имота. Сочи, че за периода от 01.06.2011г. до 28.05.2015г. страните са живели на съпружески начала, като счита, че поради това съжителство средствата за изплащане на цената на имота са били общи. Наред с това ответника заявява, че през този период страните са имали общи цели, интереси и общ бизнес, като са развивали търговска дейност чрез управлявания от ищцата ЕТ, в който ответникът е бил назначен по трудов договор. Сочи, че средствата за изплащане на продажната цена са от тази дейност, като и страните заедно са внасяли вноските на каса в банката, но ищцата е била записвана като вносител, тъй като тя е била титуляр на сметката. По отношение на вноската за 2013г. ответникът сочи, че е взел заем от с. си Д. П. в размер на 4900 лв. за да заплатят с ищцата на каса сумата от 5996лв. Направено е и възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за вноската от 2013г. на основание чл. 110 от ЗЗД , като счита, че началния момент на петгодишния давностен срок е започнал да тече от момента на даване на престацията – 01.06.2013г., поради което като към датата на исковата молба /09.07.2021г./ същата е изтекла.